Матю Удринг Стоувър
Героите умират (108)

5.

Тоа Сител слушаше разказа на Ламорак и разглеждаше изпитателно предателя. Лицето му изглеждаше изненадващо прямо, въпреки подутината на счупената му челюст и съсирената кръв под носа му. Херцогът си помисли, че без нараняванията си Ламорак сигурно се отличава със сурова красота. Лицето му почти инстинктивно събуждаше доверие.

Тоа Сител го намираше за очарователен по един абстрактен начин. По принцип лицето отразява характера на човек — а херцогът не можа да открие в лицето на Ламорак дори намек за слабост; нищо не подсказваше, че този тип е такова безгръбначно мекотело.

Когато влязоха в кабинета на втория етаж в градското жилище на Бърн, Ламорак потрепна като виновно кученце; той се свиваше всеки път когато графът се озовеше наблизо, и извиваше счупения си крак колкото се може по-надалече от него. Отказа да говори, докато Тоа Сител лично не му гарантира, че ще го измъкне от ръцете на Котките. Дори след това той продължаваше да говори колебливо, през стиснати зъби, а по безбрадите му бузи беше плъзнала руменина. Тоа Сител го гледаше и машинално потупваше по дръжката на скрития в ръкава му отровен кинжал.

Когато идваха насам, Бърн го беше предупредил:

— Ламорак е калпав заклинател, но има един трик, който владее достатъчно добре, че да представлява опасност. Това е Подчинението. Така че внимавай.

И той внимаваше, но не долавяше и намек, че Ламорак се кани да използва силата си. Миг по-късно всичко това беше забравено, когато Ламорак разкри същината на коварния Каинов план.

Той заекваше и потреперваше от време на време, когато ленената превръзка на челюстта му се врязваше в отеклата буза, но желанието му да докаже ценността на информацията си го караше да забрави за раните.

— … и тогава, разбирате ли, остава му само да хвърли мрежата върху илюзията — и ще я отреже от Потока. Илюзията ще изчезне, схващате ли? Двайсет хиляди души ще видят как Ма’елкот изчезва точно така, както би трябвало да изчезват актирите. Това ще е доказателството. Ма’елкот няма да оцелее още дълго.

— Мрежата, шибаната мрежа! — изръмжа Бърн и жилите на врата му изпъкнаха. Закрачи яростно напред-назад и столът, който му се изпречи на пътя, се пръсна на парчета от ритника му. Той се обърна рязко към Ламорак. — А Палас? Това как ще му помогне да спаси Палас?

— Няма да му помогне — обади се Тоа Сител, надигайки се от стола си. — Не разбираш ли? На него не му пука за нея. Палас е просто примамка. Каин е камата. От самото начало неговата мишена е била Империята.

— Не мога да повярвам — каза Бърн. — Не знаеш през какво е преминавал заради нея.

— За тях всичко е игра — настоя Тоа Сител. — Не помниш ли? Ма’елкот научи това от онзи, когото залови в двореца. Това е игра, пиеса, която по някакъв начин успяват да гледат. Развлечение. Ние страдаме и умираме за забавление на актирите.

— Забавление или не, той все пак ще се опита… — започна Бърн, но Тоа Сител изпусна нишката на мислите му.

Той отново беше вперил поглед в Ламорак.

В момента, в който Тоа Сител беше произнесъл думата игра, Ламорак беше зяпнал първо него, после Бърн и в очите му се бе появила паника. Устните му потрепваха като на дете, което всеки момент ще заплаче, а от гърлото му излезе сподавен звук.

— Какво има? — попита Тоа Сител. — Ламорак, какво не е наред?

Ламорак му махна с трепереща ръка.

— Аз, аз… нищо. Просто аз… не мога…

Бърн се ухили презрително.

— Ще напълниш гащите, нали? Не си ли малко стар, за да те е страх от актирите?

— Аз… не, аз…

Столът на Ламорак се люшна назад и той трескаво се опита да се отблъсне обратно със здравия си крак.

— Не, тук има нещо друго — каза Тоа Сител и пристъпи към него. — И преди съм виждал това. То е нещо като болест. При някои хора страхът от паяци се проявява по този начин; един човек, когото познавах, не можеше да се качи по стълба, защото го беше страх, че ще падне.

— Така ли? — Бърн се ухили и внезапно скочи към Ламорак, сграбчвайки го за раменете. Издърпа го рязко от стола, повдигна го над пода и го разтърси като някакво дете. — Да не би да ни е страх, а? Това ли ни е проблемът? — Той се засмя като пиян. — Повтаряй след мен: Каин е актир. Хайде де, кажи го! Каин е актир!

Ламорак поклати безмълвно наранената си глава, онемял от ужас.

— Бърн — каза Тоа Сител, поставяйки ръка на рамото му, — това няма да ни помогне. Той не се владее.

Бърн се обърна към него. Очите му блестяха като на разярена пума, защитаваща плячката си.

— Махни си ръката от мен, ако искаш да я запазиш цяла. Той ще го каже или ще му откъсна шибаната ръка.

Ламорак простена, когато Бърн го придърпа към себе си и отново го разтърси.

— Мислиш, че не мога да го направя? Мислиш си, че не съм достатъчно силен? Кажи го! Каин е актир. Кажи го!

Ламорак изцъкли очи като кон, затворен в горяща плевня. Лицето му стана червено, после мораво.

— К… К… — опита се да произнесе той през стиснатите си зъби, давейки се. — К-каин…

Тоа Сител усети ледени тръпки по гърба си. Ченето му увисна и той го затвори, но само за да го отвори отново и да каже:

— Бърн, почакай! Той не може да го каже! Не виждаш ли, че се опитва? Но не може! Помниш ли онова заклинание, което блокира езиците на актирите? Сещаш ли се? Сигурно си чул Ма’елкот да го споменава!

Бърн го погледна намръщено; Ламорак продължаваше да виси безпомощно в ръцете му.

— Не мога да разбера накъде биеш.

— Не можеш ли? Ламорак е един от тях! Той не може да ни каже, че Каин е актир, защото знае, че това е истина!

— Не съм! — рече Ламорак с треперлив глас. — Кълна се! Не съм, заклевам се! Не е вярно, това е лъжа, аз…

— Млъквай — рече разсеяно Бърн, подчертавайки командата си с разтърсване, което отхвърли главата на Ламорак назад. Графът изведнъж се успокои и се отпусна; на лицето му грейна похотливо задоволство. — Я виж ти! Да си го начукам като на девствена коза! Както казват в такива случаи, крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.

Тоа Сител се ухили и кимна утвърдително.

— Точно така. Разбираш ли какво означава това?

Бърн сви рамене. Ламорак изхълца и Бърн го плесна с всички сили по лилаво-черния оток над счупената челюст.

— Млъквай.

— Това означава, че сме си намерили тест. Сложи го на стола.

Бърн се подчини.

— Хвани му ръката — каза Тоа Сител.

Ламорак се опита да я отдръпне, но силата на Бърн беше огромна.

— Сега — рече Тоа Сител — започни да му късаш пръстите един по един, докато не повтори фразата „Аз съм актир“. Обзалагам се, че ще ги изгуби всичките.

Ламорак зави глухо, стиснал зъби, още преди Бърн да хване и да извърти кутрето на ръката му. Костите изхрущяха като изсъхнала хартия и плътта се разкъса със звук като от съдиране на дебел плат. Бърн изхвърли пръста през рамо като оглозган пилешки кокал. Кръвта оплиска ухиленото му лице и той я облиза от устните си.

Тоа Сител пристъпи напред и пристегна китката на Ламорак с колана си, докато алената струя не се смали до редки капки.

— Защо просто не го кажеш? — попита Бърн. — Малко ще ми е трудно да направя това още девет пъти. Толкова е лесно, нали? Аз съм актир. Аз съм актир.

Ламорак поклати глава и си пое дъх, за да заговори, но Бърн затисна устата му с окървавената си длан.

— Помисли си какво ще кажеш, Ламорак. Всяка дума, различна от „Аз съм актир“, ти струва още един пръст.

После отдръпна ръката си. Ламорак не каза нищо, само погледна умолително към Тоа Сител. Херцогът сви рамене — Ламорак нямаше да е от полза на никого, ако изпаднеше в дълбок шок или умреше от загубата на кръв.

— Научихме всичко, което ни трябваше, Бърн. Сега трябва да отведем Ламорак при Ма’елкот. Така можем да му докажем колко опасен е Каин. С доказателството на Ламорак истинската същност на Каин вече няма да е просто предположение.

Бърн кимна.

— Ти се заеми с това. Няколко от момчетата ще те придружат. Аз лично смятам, че за да се осъществи този план, Каин има нужда от онази мрежа. Оставих четирима души да я наглеждат и да го проследят, когато дойде да си я прибере. Те може би знаят къде се намира Каин в момента. Смятам да отида и да ги попитам.

Той протегна ръка през рамо и докосна дръжката на Косал нежно, сякаш галеше бедрото на любовница.

— Ако успея да го хвана, ще реша проблемите ни с един удар.

— Времето напредна — рече Тоа Сител, кимвайки към издигащото се над покривите слънце. — Не губи нито минута.

Бърн му протегна окървавената си ръка.

— Успех с Ма’елкот.

Тоа Сител я разтърси без колебание.

— А на теб късмет, Бърн. И приятен лов.