Брандън Сандърсън
Спиращият войната (54)

51.

„Радвам се, че се върна — каза Нощна кръв в ума му. — Много самотно ми беше в онзи килер.“

Вашер не отвърна. Крачеше по стената около Двора на боговете. Беше късно, тъмно и тихо, макар че няколко палати грееха, окъпани в светлина. Един от тях беше на Лайтсонг Храбрия.

„Не обичам тъмнината“, каза Нощна кръв.

— Имаш предвид тъмнината като сега ли?

„Не. В килера.“

— Ти дори не можеш да я видиш.

„Хората разбират, когато са на тъмно. Дори да не виждат.“

Вашер не знаеше как да отговори на това. Спря и се загледа към палата на Лайтсонг. Златно и червено. Цветове на храбростта, несъмнено.

„Не бива да ме пренебрегваш — каза Нощна кръв. — Не ми харесва.“

Вашер гледаше палата. Никога не се беше срещал с тъй наречения Лайтсонг, но беше чувал слухове. Най-циничният от боговете, най-високомерният и присмехулен. И това беше лицето, което държеше в ръцете си съдбата на две кралства.

Имаше лесен начин да се повлияе на тази съдба.

„Ще го убием, нали?“, каза Нощна кръв възбудено.

Вашер все така гледаше палата.

„Трябва да го убием — продължи Нощна кръв. — Хайде. Трябва. Наистина трябва.“

— Защо? — прошепна Вашер. — Не го познаваш.

„Той е зъл“, каза Нощна кръв.

— Ти дори не знаеш какво означава това — изсумтя Вашер.

Най-после Нощна кръв замълча.

Точно това беше най-тежкият проблем, проблемът, владял по-голямата част от живота на Вашер. Хиляда Дъха. Толкова беше нужно, за да се Пробуди предмет от стомана и да му се даде съзнание. Дори Шашара не беше разбрала напълно процеса, макар че тя го беше замислила.

Нужно беше човек да е достигнал Деветото извисяване, за да Пробуди камък или стомана. Дори тогава не би трябвало да се получи. Процесът би трябвало да създаде Пробуден предмет с не повече ум от пискюлите на наметалото му.

Нощна кръв не трябваше да е жив. И все пак беше. Шашара беше най-даровитата от тях, по-способна дори от самия Вашер, който бе прибягвал до хитрини — вграждане на кости в камък или стомана например, — за да сътвори създанията си. Шашара бе вдъхновена от знанието, дадено й от Йестийл, и от усъвършенстването на алкохола сукървица. Беше проучвала, експериментирала, практикувала. И го беше постигнала. Беше научила как да впечата Дъха на хиляда души в един къс стомана, да го Пробуди до разум и да му даде Заповед. За онази единствена Заповед беше нужна огромна сила, осигурила основата на личността на Пробудения предмет.

С Нощна кръв двамата с Вашер бяха прекарали дълго време в размисъл, а накрая бяха избрали проста и същевременно елегантна Заповед. „Унищожавай злото.“ Изглеждаше толкова съвършен, логичен избор. Имаше само един проблем, който никой от двамата не беше предвидил.

Как един предмет от стомана — предмет, който бе толкова отдалечен от живота, че живеенето щеше да му се струва странно и чуждо — трябваше да разбира какво е „зло“?

„Разбирам го — увери го Нощна кръв. — Вече съм натрупал много опит.“

Всъщност мечът не беше виновен. Беше нещо ужасно и унищожаващо — но пък беше създаден да унищожава. Все още не разбираше живота или какво означава живот. Знаеше само своята Заповед и упорито се стараеше да я изпълнява.

„Мъжът там долу — каза Нощна кръв. — Богът в двореца. Той държи властта да започне тази война. Ти не искаш да започне тази война. Затова той е зъл.“

— Защо това го прави зъл?

„Защото ще направи това, което ти не искаш да направи.“

— Не го знаем със сигурност — отвърна Вашер. — А и кой може да каже дали моята преценка е най-добрата?

„Най-добрата е. Хайде. Да го убием. Ти каза, че войната е зло. Той ще започне война. Той е зъл. Нека да го убием. Да го убием.“

Мечът се възбуждаше все повече. Вашер го усещаше — усещаше опасността в острието му, извратената сила на Диханията, изтръгнати от живи души и натикани в нещо неестествено. Можеше да си представи как изригват навън, черни и покварени, извиват се във вятъра. Притеглят го към Лайтсонг. Тласкат го към убийство.

— Не — каза Вашер.

Нощна кръв въздъхна и му напомни:

„Затвори ме в килер. Би трябвало да се извиниш.“

— Няма да се извиня, като убия някого.

„Просто ме хвърли там — каза Нощна кръв. — Ако той е зъл, ще се убие сам.“

Това стъписа Вашер. Цветове! Мечът сякаш ставаше все по-коварен с всяка година, макар Вашер да знаеше, че просто си въобразява. Пробудените предмети не се променяха, не се развиваха. Бяха просто това, което бяха.

И все пак идеята беше добра.

— Може би по-късно — каза Вашер и обърна гръб на сградата.

„Страх те е“, каза Нощна кръв.

— Ти не знаеш какво е страх — отвърна Вашер.

„Знам. Не обичаш да убиваш Завърнали се. Страх те е от тях.“

Мечът грешеше, разбира се. Но от друга страна, Вашер разбираше, че колебанието му наистина прилича на страх. Отдавна не си беше имал работа със Завърнали се. Твърде много спомени. Твърде много болка.

Запъти се към двореца на Бога крал. Зданието беше старо, много по-старо от обкръжаващите го палати. Някога това място бе представлявало крайморски външен пост с изглед над залива. Никакъв град. Никакви цветове. Само суровата черна кула. Стана му смешно, че се е превърнала в дом за Бога крал на Многоцветните тонове.

Пъхна Нощна кръв в ремъка на гърба си и скочи от стената към двореца. Пробудените пискюли около краката му придадоха допълнителна сила да прескочи двайсетината стъпки разстояние. Удари се в стената на зданието и гладките блокове оникс ожулиха кожата му. Той завъртя пръсти и пискюлите на ръкавите му се вкопчиха в издатината над него и го задържаха.

Вдиша. Коланът на кръста му — опрян на кожата му, както винаги — се Пробуди. Цветът се изцеди от кърпата, вързана за крака му под панталоните.

— Изкачи неща, сграбчи неща и ме издърпай нагоре — Заповяда той. Три Заповеди в един Пробуден, трудна задача за някои. За него обаче се беше превърнала в нещо толкова просто като мигането.

Коланът се развърза, много по-дълъг, отколкото изглеждаше увит около кръста му. Двайсет и петте стъпки въже запълзяха нагоре по стената на сградата и се пъхнаха в един прозорец. След секунди въжето изтегли Вашер нагоре. Сътворени добре, Пробудените предмети можеха да имат много повече сила от обикновените мускули. Веднъж бе видял как няколко въжета, не много по-дебели от неговото, вдигат и мятат канари по вражеско укрепление.

Отпусна хватката на пискюлите и издърпа Нощна кръв, след като въжето го вкара в зданието. Приклекна и очите му затърсиха в тъмното.

Стаята беше празна. Той върна предпазливо Дъха си, след което нави въжето около ръката си в хлабава намотка, изправи се и тръгна крадешком напред.

„Кого ще убием?“, попита Нощна кръв.

„Не винаги става въпрос за убиване“, отвърна Вашер.

„Вивена. Тук вътре ли е?“

Мечът отново се опитваше да тълкува мислите му. Затрудняваше се с неща, които не бяха напълно оформени в главата на Вашер. Повечето мисли, минаващи през човешкия ум, бяха смътни и мимолетни. Проблясъци на образ, звук или миризма. Направени връзки, изгубени и отново възстановени. Такива неща Нощна кръв трудно можеше да изтълкува.

Вивена. Източникът на много от неприятностите му. Работата му в града беше по-лесна, докато можеше да предполага, че тя съдейства на Дент доброволно. Тогава поне можеше да я вини.

„Къде е тя? Тук ли е? Не ме харесва, но аз я харесвам.“

Вашер се поколеба в тъмния коридор.

„Нима?“

„Да. Тя е мила. И е хубава.“

Мила и хубава — думи, които Нощна кръв всъщност не разбираше. Просто беше научил кога да ги използва. Все пак мечът предлагаше мнения и рядко лъжеше. Сигурно наистина харесваше Вивена, макар да не можеше да обясни защо.

„Напомня ми на Завърнала се“, каза мечът.

„Аха — помисли Вашер. — Разбира се. Логично.“

„Какво?“, попита Нощна кръв.

„Потомка е на един — помисли Вашер. — Може да го разбереш по косата й. В нея има частица Завърнал се.“

Нощна кръв не реагира на това, но Вашер го усети, че мисли.

Спря на една пресечка. Беше съвсем сигурен, че знае къде са покоите на Бога крал. Само че вътрешността бе променена. Някога крепостта беше груба, построена с причудливи извивки, за да обърква нахлул противник. Бяха си останали — цялата каменна зидария си беше същата, — но просторните трапезарии или гарнизонни спални бяха разделени на много по-малки стаи, цветно украсени според модата на висшата класа на Халандрен.

Къде щеше да е съпругата на Бога крал? Ако беше бременна, щеше да е под грижите на слуги. Някой от по-големите комплекси на по-горен етаж, предположи той. Тръгна към едно стълбище. За щастие беше късно и едва ли много хора щяха да са будни.

„Сестрата — каза Нощна кръв. — За нея си тръгнал. Ще спасяваш сестрата на Вивена!“

Вашер кимна мълчаливо в тъмното и продължи пипнешком към стълбището: разчиташе на БиоХромата да му покаже, ако някой се приближи. Макар да беше вложил повечето си Дъх в дрехите, си беше оставил достатъчно, за да пробуди въжето и да го държи нащрек.

„Ти също харесваш Вивена!“, каза Нощна кръв.

„Глупости“, помисли Вашер.

„Тогава защо?“

„Сестра й — помисли той. — Тя е ключ към всичко това, по някакъв начин. Днес го осъзнах. Веднага щом кралицата пристигна, започна същинският ход за предизвикване на войната.“

Нощна кръв замълча. Подобен логически скок бе твърде сложен за него. „Разбирам“, промълви той, а Вашер се усмихна на объркването, което долови в гласа му.

„Ако не друго — помисли Вашер, — тя е много удобен заложник за Халандрен. Жреците на Бога крал — или който там стои зад всичко това — могат да заплашат живота й, ако войната тръгне зле за тях. Чудесен инструмент става от нея.“

„И ти смяташ да им го отнемеш“, каза Нощна кръв.

Вашер стигна до площадката и тръгна по един от коридорите. Скоро усети някого — приближаваща се слугиня.

Пробуди въжето, скри се в една ниша и зачака. Щом слугинята мина, въжето излетя от сенките, уви се около кръста й и я издърпа в тъмното. Вашер накара един от пискюлите-длани да се увие около устата й, преди да е успяла да изпищи.

Тя се задърпа, но въжето я стегна здраво. За миг той изпита угризение, щом надвисна над нея и зяпналите й в ужас очи се напълниха със сълзи. Посегна за Нощна кръв и съвсем леко го издърпа от ножницата. На момичето веднага му призля. Добър знак.

— Къде е кралицата? — каза Вашер и вдигна Нощна кръв така, че дръжката му се опря в лицето й. — Ще ми кажеш.

Тя се гърчеше отчаяно. Той отпусна пискюлите, но задържа меча опрян до лицето й.

— Кажи ми.

— В южния ъгъл — промълви момичето разтреперано. — На този етаж.

Вашер кимна, след това я върза с въжето, запуши устата й и върна Дъха си. Натика Нощна кръв в ножницата и затича по коридора.

„Не искаш да убиеш бог, който се кани да поведе армиите си на война? — попита Нощна кръв. — Но си готов да удушиш една млада жена?“

Доста сложно изказване за меча. Но му липсваше обвинението, което щеше да вложи в думите човек. За Нощна кръв всъщност беше само въпрос.

„Аз също не разбирам моралността си — помисли Вашер. — Съветвам те да не се затрудняваш толкова.“

Лесно намери мястото. Пазеше се от няколко грубовати мъже, които изглеждаха съвсем не на място в изящните дворцови коридори.

Вашер спря. „Нещо странно става тук.“

„В смисъл?“ — попита Нощна кръв.

Вашер всъщност не искаше да говори с него, но точно това беше неприятното с предмет, който може да чете умове. Нощна кръв приемаше всички мисли на Вашер за насочени към него. В края на краищата според меча всичко трябваше да е насочено към него.

Пазачи на вратата. Войници, не слуги. Значи вече я бяха взели в плен. А и наистина ли беше бременна? Или жреците просто подсигуряваха властта си?

Невъзможно беше да убие толкова много мъже, без да се вдигне шум. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше да ги свали бързо.

Стисна зъби, после хвърли Нощна кръв сред мъжете. Щеше да ги остави да се избият един друг и да е готов да се справи с всеки останал незасегнат от влиянието на меча.

Нощна кръв издрънча на камъните. Очите на всички се извърнаха към него.

И в този момент нещо сграбчи Вашер за рамото и рязко го дръпна назад.

Той изруга, завъртя се и вдигна ръце да се сбори с онова, което го беше хванало. Пробудено въже. Мъжете зад него започнаха да се бият. Вашер изпъшка, издърпа ножа от ботуша си и сряза Пробуденото въже. Някой обаче го хвана изотзад и го блъсна в стената.

Вашер се изскубна от хватката, но го нападна друг. Пробуденото наметало на Вашер го пресрещна и се усука около него.

— Сграбчи други неща без мен — каза бързо Вашер, след като дръпна наметалото на един от падналите и го Пробуди. Второто наметало се развъртя във въздуха и събори друг мъж, когото Вашер уби с камата си. Изрита трети, отхвърли го назад и се хвърли към Нощна кръв.

Още трима обаче изскочиха от близките стаи и го отрязаха. Бяха от същия тип едри грубовати мъже, които вече се биеха за меча. Навсякъде около него — мъже. Десетки. Вашер изрита, счупи нечий крак, но един извади късмет и издърпа наметалото от ръцете му. Други се нахвърлиха върху него. А след това ново Пробудено въже изплющя във въздуха и овърза краката му.

Вашер посегна към дрехата си.

— Твоят Дъх към… — започна, за да извлече малко Дъх за атака, но трима мъже сграбчиха ръката му. За секунди беше увит и стегнат в Пробуденото въже. Наметалото му продължаваше да се бори срещу трима, които се мъчеха да го насекат, но самият Вашер беше безпомощен.

Някой излезе от стаята вляво.

— Дент — изсъска Вашер.

— Скъпи приятелю — каза Дент и кимна на един от лакеите си — Тонк Фах — към коридора, водещ към стаята на кралицата. След това клекна до Вашер. — Радвам се да те видя.

Вашер изръмжа.

— Словоохотлив както винаги — каза с въздишка Дент. — Знаеш ли какво е най-хубавото в теб, Вашер? Ти си стабилен. Предсказуем. Предполагам, че и аз, в известен смисъл. Трудно е да живееш толкова дълго като нас двамата, без да влизаш в шаблони, нали?

Вашер не отвърна, макар че се опита да извика, докато няколко мъже запушваха устата му. Забеляза доволен, че е свалил цяла дузина противници, преди да успеят да го спрат.

Дент изгледа накриво падналите войници.

— Наемници. Никой риск не е прекалено голям, стига плащането да е добро — каза и намигна на Вашер. След миг добродушието му изчезна. — А ти винаги си бил моето плащане, Вашер. Дължа ти. За Шашара още повече. Чакахме тук цели две седмици: знаехме, че рано или късно милата принцеса Вивена ще те прати да спасиш сестра й.

Тонк Фах се върна с нещо, увито в одеяло. Нощна кръв.

Дент го погледна накриво и каза с гримаса:

— Хвърли го това някъде далече.

— Не знам, Дент — отвърна Тонк Фах. — Някак си мисля, че трябва да го задържим. Може да е много полезен… — Алчна страст започваше да блести в очите му, страст да извади Нощна кръв, да го използва. Да унищожава злото. Или всъщност просто да унищожава.

Дент стана и дръпна вързопа. После перна Тонк Фах по темето.

— Оу! — ревна Тонк Фах.

— Спри да хленчиш — скастри го Дент. — Току-що ти спасих живота. Иди виж кралицата и после разчисти тук. Аз ще се погрижа за меча.

— Винаги ставаш гаден, като видиш Вашер — изръмжа недоволно Тонк Фах и се затътри по коридора.

Дент уви грижливо Нощна кръв. Вашер го гледаше с надежда страстта да се появи и в неговите очи. За жалост Дент имаше твърде силна воля, та мечът да го завладее. Имаше почти толкова дълга биография като Вашер.

— Смъкнете му всички Пробудени дрехи — каза Дент на хората си. — После го овесете в ей онази стая. Двамата трябва да си поговорим за онова, което направи на сестра ми.