Брандън Сандърсън
Спиращият войната (9)

6.

Сири слезе от каляската. Десетки слуги в синьо и сребърно мигновено се струпаха около нея. Тя се обърна притеснена и погледна към войниците си. Те пристъпиха напред, но жрецът Трилидийс вдигна ръка и заяви:

— Съсъдът ще отиде сама.

Жегна я страх. Сега беше моментът.

— Върнете се в Идрис — каза на хората си.

— Но, милейди… — почна старшият им.

— Спри — прекъсна го Сири. — Нищо повече не можете да направите за мен тук. Върнете се и кажете на баща ми, че съм пристигнала невредима.

Старшият погледна през рамо към мъжете си. Явно беше разколебан. Сири не можа да види дали се подчиниха, или не, защото слугите бързо я поведоха по дълъг черен коридор. Тя се помъчи да не издаде страха си. Беше дошла в двореца, за да се омъжи, и бе решена да направи благоприятно впечатление на Бога крал. Но всъщност просто беше ужасена. Защо не бе избягала? Защо не се беше измъкнала някак от това? Защо просто не можеха да я оставят на мира?

Вече нямаше измъкване. Докато слугините я водеха по коридора в черния дворец, последните останки от досегашния й живот се стопиха зад нея.

Вече беше сама.

Лампи с цветно стъкло се редяха от двете страни по стените. Преведоха я през няколко извивки и завои в тъмните проходи. Тя се мъчеше да запомни пътя, но скоро се обърка безнадеждно. Слугите я обкръжаваха като почетна гвардия. Макар всички да бяха жени, бяха на различна възраст. Всичките бяха със сини шапки и спуснати отзад коси и държаха очите си наведени. Искрящо сините облекла им стояха хлабаво, дори на бюста. Сири се изчерви, като видя широките деколтета. В Идрис жените държаха покрити дори шиите си.

Черният коридор свърши пред голямо помещение. Сири се поколеба на прага. Каменните стени бяха черни, но бяха покрити с копринени завеси в тъмнокафяво. Всъщност всичко в стаята беше кафяво, от килимите до мебелите и ваните — обкръжени от плочки — в центъра на стаята.

Слугините започнаха да я събличат. Сири подскочи, плесна няколко ръце и ги принуди да спрат. След миг обаче те нападнаха с подновен жар и тя осъзна, че няма избор, освен да стисне зъби и да ги изтърпи. Вдигна ръце и се остави да смъкнат роклята и долните й дрехи. Усети как косата й почервеня, щом се изчерви от срам. В стаята поне беше топло.

Въпреки това потръпна. Беше гола. Приближиха се други слуги с ленти за мерене в ръце. Бутаха се, опипваха и взимаха разни мерки, включително около кръста й, гърдите и бедрата. Когато това свърши, жените се отдръпнаха и в стаята се възцари тишина. Банята в центъра на стаята продължаваше да вдига пара. Посочиха й я.

„Май ще ми позволят да се измия сама“, помисли с облекчение Сири, докато се изкачваше по облицованите с плочки стъпала. Стъпи предпазливо в огромната вана и се зарадва колко топла е водата. Потопи се и си позволи съвсем леко да се отпусне.

Чу зад себе си тих плясък и бързо се обърна. Няколко други слугини — облечени в кафяво — влизаха във ваната напълно облечени и с кърпи и сапуни в ръце. Сири въздъхна и се остави на грижите им. Те започнаха да търкат енергично тялото и косата й, а тя затвори очи и понесе обслужването с толкова достойнство, колкото й беше посилно.

Това й остави време за мислене, което не беше добре. Само я накара да се замисли какво точно й се случва. Тревогата й се върна.

„Безжизнените не бяха толкова зле, колкото в разказите — помисли тя, като се мъчеше да се успокои. — А цветовете на града са много по-приятни, отколкото очаквах. Може би… Може би Богът крал не е толкова ужасен, колкото казват.“

— А, добре — каза нечий глас. — Точно по график сме. Идеално.

Сири замръзна. Беше мъжки глас. Отвори рязко очи и видя възрастен мъж с кафяв халат. Стоеше до ваната и пишеше нещо в дебела книга. Беше почти плешив и имаше закръглено приятно лице. До него стоеше малко момче с още листове хартия в ръка и шишенце с мастило, в което мъжът топеше перото си.

Сири изпищя, което стресна слугите, и се покри с ръце.

Мъжът с дебелата книга се поколеба и я изгледа отгоре.

— Нещо не е наред ли, Съсъд?

— Аз се къпя — сопна се тя.

— Да, виждам.

— Тогава защо гледаш?

— Но аз съм кралски слуга, много под вашия сан… О, да, идрианската деликатност. Бях забравил. Дами, моля разплискайте малко, направете повече мехурчета.

Слугините се подчиниха и сапунената вода се разпени още повече.

— Готово — каза мъжът и отново погледна в книгата си. — Вече не виждам нищо. Хайде да продължим. Няма да е добре да караме Бога крал да чака сватбения си ден!

Тя се остави с неохота къпането й да продължи, макар да се постара да скрие добре някои части от анатомията си под водата. Жените заработиха усърдно. Затъркаха я толкова силно, че тя почти се уплаши да не й смъкнат кожата.

— Както може би се досещате — заговори мъжът, — графикът ни е много стегнат. Много има да се свърши и бих искал всичко това да мине колкото може по-гладко.

Сири се намръщи.

— А… кой точно си ти?

Мъжът я погледна и това я накара да се натопи още по-дълбоко в пяната. Косата й стана по-ярко червена от всякога.

— Името ми е Хаварсет, но всички ме наричат просто Сини пръсти. — Протегна ръка и размърда пръсти, всичките зацапани с тъмносиньо мастило. — Аз съм главният писар и стюард на Негова великолепна милост Сузеброн, Бог крал на Халандрен. С по-прости думи, ръководя дворцовите служители и надзиравам всички слуги в Двора на боговете.

Млъкна, изгледа я и добави:

— Също така се грижа всеки да е в график и да върши това, което се очаква от него.

Някои от по-младите момичета — облечени в кафяво като тези, които къпеха Сири — започнаха да носят кани с вода до ваната и жените заизплакваха косата й с тях. Тя се завъртя, за да ги улесни, макар да се постара да остане скрита във водата за погледа на Сини пръсти и младия му слуга.

— Тъй — продължи Сини пръсти. — Сега дворцовите шивачи работят бързо по дрехата ви. Имахме добра преценка за ръста ви, но последните мерки трябваше да се вземат, за да се довърши кроенето. Облеклото ви би трябвало скоро да е готово.

Слугите отново натопиха главата на Сири в пяната.

— Има някои неща, които трябва да обсъдим — продължи Сини пръсти. Гласът му прозвуча глухо заради водата в ушите на Сири. — Предполагам, че са ви научили как трябва да се държите с Негово безсмъртно величество?

Сири го погледна и извърна очи. Сигурно я бяха учили, но не помнеше. А и все едно, точно сега не беше в настроение да мисли за това.

— Аха — каза Сини пръсти, явно разгадал изражението й. — Е, добре, това би могло да се окаже… интересно. Позволете ми да ви дам няколко съвета.

Сири кимна.

— Първо, моля ви да разберете, че волята на Бога крал е закон. Той не е длъжен да търси оправдания за това, което прави. Вашият живот, както и животът на всички нас, е в неговите ръце. Второ, моля ви да разберете, че Богът крал не говори с хора като вас или мен. Няма да му говорите, когато отидете при него. Разбирате ли?

Сири изплю сапунена вода.

— Искаш да кажеш, че не мога дори да говоря на съпруга си?

— Боя се, че да — каза Сини пръсти. — Никой от нас не може.

— Тогава той как съди и управлява? — попита тя и избърса очите си.

— Съветът на боговете се занимава с по-земните нужди — обясни Сини пръсти. — Богът крал е над ежедневното управление. Когато е необходимо да общува, дава преценките си на своите жреци, които след това ги оповестяват на света.

„Страхотно“, помисли Сири.

— Необичайно е, че ви е позволено да го докосвате — продължи Сини пръсти. — Създаването на дете е необходимо бреме за него. Нашата работа е да ви представим по възможно най-приятен начин и да избегнем — с цената на всичко — да го раздразним.

„Аустре, Боже на Цветовете — помисли тя. — Що за същество е това?“

Сини пръсти я изгледа.

— Знам нещо за нрава ви, Съсъд — каза той. — Ние, разбира се, сме проучвали децата на Идрианската монархия. Позволете ми да се изразя в малко по-личен план и да бъда малко по-прям, отколкото бих предпочел. Ако заговорите пряко на Бога крал, той ще заповяда да ви екзекутират. За разлика от баща ви, той не е от търпеливите.

— Не знам дали бих могъл да ви го обясня достатъчно ясно. Разбира се, вие сте свикнали да бъдете много важна личност. Всъщност вие все още сте важна — ако не и повече. Вие сте много над мен и тези другите. Но така, както сте много над нас, така и Богът крал е много над вас. — Той млъкна за момент. — Негово безсмъртно величество обаче е… специален. Доктрините му учат, че самата земя е твърде низша за него. Той е постигнал съвършенство още преди да се роди, но след това се е Завърнал, за да донесе на народа си благословии и видения. Оказва ви се особено доверие. Моля ви, не го предавайте… и моля ви, много ви моля, не предизвиквайте гнева му. Разбирате ли?

Сири кимна бавно и усети как косата й отново побеля. Опита се да се стегне, но малкото кураж, който събра, беше по-скоро преструвка. Не, нямаше да може да понесе това същество толкова лесно като Безжизнените или градските цветове. Лошата му слава в Идрис не беше преувеличена. Той щеше да вземе тялото й и да прави с него каквото поиска. Отчасти изпита гняв заради това — но беше гневът на безсилието. Гневът, който идва от това да знаеш, че предстои нещо ужасно и че не можеш да направиш нищо по въпроса.

Слугините се отдръпнаха и я оставиха да се отпусне в сапунената вода. Една от тях погледна Сини пръсти и кимна почтително.

— А, приключихме ли? — каза той. — Чудесно. Ти и дамите ти сте ефикасни, както винаги, Джлан. Да продължим тогава.

— Те не могат ли да говорят? — попита тихо Сири.

— Разбира се, че могат — отвърна Сини пръсти. — Но са предани слуги на Негово безсмъртно величество. През часовете им на служба са длъжни да бъдат колкото може по-полезни, без да разсейват. Сега, ако обичате, да продължим…

Сири се задържа във водата, въпреки че мълчаливите жени се опитаха да я издърпат навън. Сини пръсти се обърна с въздишка с гръб към нея. Пресегна се и обърна и малкия си слуга.

Сири най-сетне се остави да я извадят от водата. Мокрите жени влязоха в една странична стая — сигурно за да се преоблекат, — а няколко други я поведоха към по-малка вана за изплакване. Тя стъпи във водата, която бе много по-студена от предишната, и ахна. Жените я подканиха да се натопи и тя се присви боязливо, но го направи и отми сапунената пяна. След това имаше последна, трета вана. Щом Сири се приближи разтреперана до нея, подуши силни миризми на цветя.

— Какво е това?

— Благоуханна баня — каза Сини пръсти, все още с гръб към нея. — Ако предпочитате, може да наредите някой от дворцовите масажисти вместо това да разтрие благоухания по тялото ви. Съветвам ви да не го правите обаче, предвид ограниченото време…

Сири се изчерви, като си представи, че някой — било то мъж или жена — ще разтрива тялото й с благоухания.

— Това ще е достатъчно — каза и влезе във водата. Беше хладка, а цветните миризми бяха толкова силни, че се наложи да диша през устата.

Жените я подканиха с жестове да седне и Сири с въздишка се натопи в уханната вода. След това излезе и няколко жени се приближиха с мъхнати кърпи и започнаха да я подсушават. Докосванията им бяха толкова нежни и меки, колкото предишното търкане беше силно. Това отне част от силната миризма, за което Сири беше благодарна. Други жени пристъпиха с тъмносин халат и тя протегна ръце, като ги остави да я заметнат с него, след което те го загърнаха и вързаха.

— Можеш да се обърнеш — каза тя на стюарда.

— Чудесно. — Сини пръсти тръгна към вратата отстрани на помещението и й махна с ръка. — Да побързаме. Имаме да свършим още много неща.

Сири и слугините го последваха. Излязоха от кафявата стая и се озоваха в друга, в яркожълти цветове. Имаше много повече мебели — и голям плюшен стол в центъра.

— Негово величество не се свързва с нито един отделен цвят — обясни Сини пръсти, като махна с ръка към ярките цветове на стаята, докато жените отвеждаха Сири към плюшения стол. — Той символизира всички цветове и всеки един от Многоцветните тонове. Ето защо всяка стая е украсена с различна багра.

Сири седна, а жените се заеха с ноктите й. Една се опита да среше заплетената й от усърдното миене коса и Сири се намръщи и каза:

— Просто я отрежете.

Те се поколебаха.

— Съсъд? — попита една.

— Отрежете ми косата.

Сини пръсти им разреши и след няколко клъцвания косата й лежеше на куп на пода.

Сири затвори очи и се съсредоточи.

Не беше сигурна как го направи. Кралските кичури винаги бяха част от живота й. Променянето им за нея беше като движението на всеки друг мускул, макар и по-трудно. След няколко мига вече можеше да накара косата да израсте.

Няколко жени ахнаха тихо, щом косата започна да пониква от главата на Сири и се спусна надолу по раменете й. Израстването й я накара да се почувства гладна и уморена, но беше по-добре, отколкото да остави жените да се борят с възлите. Щом приключи, отвори очи.

Сини пръсти я наблюдаваше с любопитство, все така хванал дебелата книга.

— Това е… възхитително — промълви той. — Кралските кичури. Чакали сме от дълго време отново да удостоят двореца, Съсъд. Можете да променяте цвета по своя воля, така ли?

— Да — отвърна Сири. „Понякога поне.“ — Много ли е дълга?

— Дългата коса е белег за красота в Халандрен, милейди — заяви Сини пръсти. — Знам, че в Идрис я държите вързана, но тук свободно падащата коса е предпочитана от повечето жени — особено от богините.

Отчасти й се дощя да задържи косата си къса просто напук, но започваше да осъзнава, че такова поведение може да я убие в Халандрен. Затова затвори очи и се съсредоточи отново. Косата бе израснала до раменете й, но тя я издължи още няколко минути, като я накара да израсте толкова, че да се спуска по целия й гръб, щом се изправи.

Отвори очи.

— Красиво — прошепна една от по-младите слугини, а после се изчерви и се зае отново с ноктите на краката на Сири.

— Много хубаво — съгласи се Сини пръсти. — Ще ви оставя тук — имам да свърша няколко неща, — но ще се върна скоро.

Сири кимна, той напусна, а няколко жени се заловиха да поставят грима. Тя го изтърпя замислена, докато други продължаваха да работят по косата и ноктите й. Не така си беше представяла сватбения си ден. Бракът винаги й беше изглеждал нещо далечно, нещо, което щеше да се случи само след като бъдеха избрани съпрузи за сестрите й. Докато беше много малка, всъщност винаги казваше, че смята да гледа коне, вместо да се омъжва.

Беше израснала над това, но отчасти изпитваше копнеж по онези простички времена. Не искаше да е омъжена. Още не. Все още се чувстваше дете, въпреки че тялото й беше станало като на жена. Искаше да тича по хълмовете, да къса цветя и да дразни баща си. Искаше да й оставят време, за да изпита повече от живота, преди да бъде принудена да поеме отговорността да ражда деца.

Съдбата й беше отнела тази възможност. Вече беше изправена пред неизбежното лягане в леглото на мъж. Мъж, който нямаше да й говори и нямаше да го интересува коя е тя или какво иска. Знаеше полагащите се физически действия, които щеше да включва това — беше благодарна на готвачката Маб за откровените обсъждания по този въпрос, — но просто се чувстваше изтръпнала от ужас. Искаше да побегне, да се скрие, да избяга колкото може по-далече.

Всички ли жени се чувстваха така, или само онези, които щяха да ги измият, да ги натруфят и да ги пратят да задоволят някакво божество с мощ да унищожи цели държави?

Сини пръсти се върна. Зад него влезе друг мъж, старец в синьото и сребристо облекло, което Сири бе започнала да свързва със служещите на Бога крал.

„Но… Сини пръсти носи кафяво — помисли тя и се намръщи. — Защо?“

— А, виждам, че разчетът ми на времето е съвършен — каза Сини пръсти, след като жените привършиха и се оттеглиха настрани, свели почтително глави.

Сини пръсти кимна на стареца.

— Съсъд, това е един от дворцовите лечители. Преди да бъдете отведена при Бога крал, трябва да бъдете прегледана, за да се определи дали сте девствена и да се гарантира, че нямате определени заболявания. Всъщност е чиста формалност, но се опасявам, че трябва да настоя за нея. Предвид срамежливостта ви не доведох по-младия лечител, който първоначално бях назначил за работата. Допускам, че с по-стар лечител ще се чувствате по-удобно, нали?

Сири въздъхна, но кимна. Сини пръсти махна към една тапицирана маса встрани и след това той и малкият му слуга се обърнаха с гръб.

Сири развърза халата си, отиде до масата и легна, за да продължи с онова, което щеше да се окаже най-смущаващият ден в живота й.

„Става само все по-лошо“, помисли си, докато докторът правеше прегледа си.

Сузеброн, Богът крал. Страховит, ужасяващ, свят, величествен. Беше мъртвороден, но се беше Завърнал. Какво правеше това на човек? Щеше ли изобщо да е човек, или щеше да е някое чудовище, ужасно на вид? Казваха, че е вечен, но явно царуването му рано или късно щеше да свърши — иначе нямаше да му трябва наследник.

Потръпна. Съжаляваше, че не може да се свърши с всичко това, но също така беше благодарна за всичко, което отлагаше нещата за още малко, дори за нещо толкова унизително като бърникането на доктора. Това обаче скоро приключи и Сири бързо загърна халата си и се изправи.

— Съвсем здрава е — каза лечителят на Сини пръсти. — И най-вероятно все още девица. Също така има много силен Дъх.

Сири замръзна. Как бе разбрал…

А след това го видя. Трябваше да погледне много внимателно, но жълтият под около лекаря изглеждаше малко прекалено ярък. Усети, че пребледня, макар косата й вече бездруго да беше побеляла.

„Докторът е Пробуждащ. Тук има Пробуждащ, в тази стая. И той ме докосна.“

Сви се от страх, настръхнала цялата. Грешно беше да се взима Дъх от друго лице. Беше най-върховната наглост, напълно противоположното на философията на Идрис. Другите в Халандрен просто носеха ярки цветове, за да привличат внимание към себе си, но Пробуждащите… те крадяха живот от човешки същества и използваха това, за да изпъкват.

Извратеното приложение на Дъх беше една от главните причини кралският род да се премести в планините. Съвременният Халандрен съществуваше на основата на извличането на Дъх от своите хора. Сири се почувства по-гола сега, отколкото докато наистина беше съблечена. Какво можеше да разбере за нея този Пробуждащ чрез своята неестествена жизнена сила? Беше ли изкушен да открадне нейната БиоХрома? Опита се да задиша колкото може по-плитко, просто за всеки случай.

Най-сетне Сини пръсти и ужасният лечител излязоха. Жените се приближиха, за да свалят отново халата й. Някои носеха долни дрехи.

„Той ще е по-лош — осъзна тя. — Кралят. Той не е просто Пробуждащ, той е Завърнал се. Трябва да изсмуква Дъх от хора, за да съществува.“

Щеше ли да отнеме нейния Дъх?

„Не, това няма да се случи — каза си твърдо. — Нужна съм му, за да му осигуря наследник от кралския род. Няма да рискува безопасността на детето. Ще остави Дъха ми поне дотогава.“

Но… какво щеше да стане с нея, след като престанеше да е нужна?

Вниманието й бе отвлечено от тези мисли, когато няколко жени се приближиха с рокля — пищна рокля в синьо и сребристо. Да се съсредоточи върху нея й се стори по-добре, отколкото да мисли какво ще направи Богът крал с нея, след като му роди син.

Изчака кротко жените да я облекат. Тъканта беше удивително мека и галеща, кадифето — гладко като листчетата на планинско цвете. Докато жените оправяха роклята по тялото й, тя забеляза, че — странно — се завързва отстрани вместо на гърба. Имаше изключително дълъг шлейф и ръкави, които бяха толкова дълги, че като отпуснеше ръцете си, маншетите им висяха на цяла стъпка под дланите й. На жените им отне няколко минути, докато завържат добре връзките, наместят правилно гънките и подравнят шлейфа зад нея. „Всичко това само за да бъде смъкната отново след няколко минути“, помисли с хладна ирония Сири, когато една жена се приближи с огледало.

Сири замръзна.

Откъде беше дошъл всичкият този цвят? Деликатно зачервените бузи, загадъчно тъмните очи, синкавото на клепачите й? Тъмночервените устни, почти искрящата кожа? Роклята блестеше на сребристи вълни над синьо, обемиста и същевременно красива, с гънки тъмно кадифе.

Нищо такова не беше виждала в Идрис. Беше по-удивително дори от цветовете, които бе видяла по хората в града. Зяпнала себе си в огледалото, Сири почти успя да забрави тревогите си.

— Благодаря ви — прошепна тя.

Това вероятно бе правилната реакция, защото слугините се усмихнаха и се спогледаха. Две от тях хванаха ръцете й, сега много по-почтително, отколкото в началото, когато се втурнаха да я издърпат от каляската. Сири закрачи с тях, шлейфът прошумоля зад нея, а другите жени се задържаха назад. Тя се обърна и жените заприклякаха в реверанс една след друга, навели глави.

Двете, които я водеха, отвориха една врата и леко я побутнаха в коридора зад нея. Затвориха вратата и я оставиха.

Коридорът беше съвсем черен. Тя почти беше забравила колко тъмни са стените на двореца. Беше празен, ако не се броеше Сини пръсти, който стоеше и я чакаше с дебелата книга в ръце. Той се усмихна и почтително наведе глава.

— Богът крал ще бъде доволен, Съсъд. Точно навреме сме — слънцето току-що залезе.

Сири извърна очи от него. Право пред нея имаше огромна врата, изцяло облицована със злато. Четири стенни лампи грееха без цветно стъкло и светлината им се отразяваше по позлатата на портала. Нямаше съмнение кой чака отвъд толкова внушителния вход.

— Това е спалнята на Бога крал — каза Сини пръсти. — По-скоро една от спалните му. Милейди, трябва да чуете това отново. Не правете нищо, с което бихте могли да оскърбите краля. Вие сте тук с негово позволение и сте тук, за да се погрижите за неговите нужди. Не за моите, не за вашите, нито дори за нуждите на кралството.

— Разбирам — каза тя тихо, а сърцето й заби все по-бързо и по-бързо.

— Благодаря ви — каза Сини пръсти. — Време е да се представите. Влезте в стаята и свалете роклята си и долните дрехи. Поклонете се доземи пред леглото на краля, като допрете главата си на пода. Когато той пожелае да се приближите, ще почука на страничния пилон и може да вдигнете очи. Тогава той ще ви махне да пристъпите напред.

Тя кимна.

— Просто… постарайте се да не го докосвате прекалено.

Сири се намръщи и започна да свива и отпуска нервно ръце.

— Как точно се очаква да постигна това? Все пак ще правим секс, нали?

Сини пръсти се изчерви.

— Да, предполагам. Това и за мен е ново поле, милейди. Богът крал… ами, приема се, че само малка група специално посветени слуги могат да го докосват. Бих ви предложил да избягвате да го целувате, да го галите или да правите каквото и да е друго, което би могло да го оскърби. Просто му позволете да прави каквото пожелае и би трябвало да сте в безопасност.

Сири вдиша дълбоко и кимна.

— Когато приключите — каза Сини пръсти, — кралят ще се оттегли. Вземете постелките от леглото и ги изгорете в камината. Като Съсъд, само на вас е позволено да се занимавате с тези неща. Разбирате ли?

— Да — отвърна Сири, все по-притеснена.

— Много добре. — Сини пръсти изглеждаше изнервен почти колкото нея. — Желая ви късмет.

След тези думи се пресегна и бутна вратата.

„О, Аустре, Боже на Цветовете“, помисли тя с разтуптяно сърце. Цялата беше изтръпнала и дланите й бяха потни.

Сини пръсти леко я бутна по гърба и тя пристъпи в стаята.