Брандън Сандърсън
Спиращият войната (24)

21.

Вашер стоеше на върха на двореца на Бога крал и гледаше снишаващото се над джунглите слънце. Залезът беше ярък, с бляскави цветове, красиви червени и оранжеви оттенъци, обагрили короните на дърветата. А после слънцето се скри и цветовете повехнаха.

Казваха, че преди човек да умре, БиоХроматичната му аура изведнъж лумва ярко. Като сърце, отдаващо сетния си удар, като последен напор на вълна, преди да се оттегли приливът. Вашер го беше виждал, но не при всяка смърт. Събитието беше рядко, също като съвършен залез.

„Драматично“, подхвърли Нощна кръв.

„Залезът ли?“, попита Вашер.

„Да.“

„Ти не можеш да го видиш“, отвърна той на меча си.

„Но мога да усетя как ти го виждаш. Пурпур. Като кръв във въздуха.“

Вашер не отговори. Мечът не можеше да вижда. Но с могъщата си извърната БиоХрома можеше да усеща живот и хора. Нощна кръв бе сътворен, за да брани и двете. Странно беше колко лесно и бързо защитата може да причини унищожение. Вашер понякога се чудеше дали двете всъщност не са едно и също. Защитиш цвете — унищожаваш животинките, които искат да се нахранят с него. Защитиш здание — унищожаваш растенията, които може да са израснали в пръстта.

Защитиш човек. Понасяш унищожението, което твори той.

Макар да беше тъмно, усещането за живот на Вашер беше силно. Долавяше дори тревата, която растеше долу, и знаеше колко е далече. С повече Дъх можеше дори да е почувствал лишея, израснал по камъните на двореца. Коленичи и отпусна длан на коляното си, а другата — на каменния зид.

— Подсили ме — Заповяда той и Издиша. Крачолите на панталоните му се вкочаниха и от черния камък под него избликна петно цвят. Черното беше цвят. Не го беше помислял, преди да стане Пробуждащ. Пискюлите, увиснали от маншетите му, се стегнаха. Както беше коленичил, можеха също да се увият отдолу около стъпалата му.

Вашер сложи длан на рамото на ризата си и докосна друго петно мрамор, докато оформяше образ в ума си.

— Щом призова, стани мои пръсти и сграбчи — Заповяда. Ризата потръпна и няколко пискюла се увиха около дланта му. Пет, като пръсти.

Беше трудна Заповед. Изискваше много повече Дъх, отколкото му се искаше — останалият му стигаше едва до Второто извисяване, — а за да усъвършенства образа на Заповедта, се беше упражнявал много. Пръстите-пискюли си заслужаваха това усилие. Бяха се оказали много полезни и не искаше да се заеме с нощните си дейности без тях.

Изправи се и погледна белега от сив мрамор по иначе съвършено черната повърхност на двореца. Усмихна се, щом си помисли за възмущението, което щяха да изпитат жреците, щом го откриеха.

Изпробва силата в краката си, стиснал Нощна кръв, след това предпазливо пристъпи напред.

Падна десетина стъпки надолу. Дворецът бе построен от масивни каменни блокове в стръмна пирамидална форма. Той скочи тежко на следващия блок, но Пробуденото облекло пое отчасти удара като втора, външна костна система. Вашер се изправи, кимна доволно и скочи на следващото каменно стъпало.

Най-сетне кацна върху меката трева северно от двореца, близо до стената, която обкръжаваше цялото плато. Присви се и се огледа.

„Дебнешком ли, Вашер? — каза Нощна кръв. — Ужасен си в промъкването дебнешком.“

Вашер не отвърна.

„Трябва да нападаш — каза Нощна кръв. — За това те бива.“

„Просто искаш да докажеш колко си силен“, помисли Вашер.

„Е, да — отвърна мечът. — Но все пак трябва да признаеш, че си зле в дебненето.“

Вашер го пренебрегна. Сам мъж в опърпано облекло и с меч из дворцовия комплекс щеше да се набие на очи. Тъй че се огледа внимателно. Беше избрал нощ, в която боговете не бяха замислили празненства навън в двора, но все пак имаше групи жреци, менестрели и слуги, които се движеха между палатите.

„Колко си сигурен с тази твоя информация? — попита Нощна кръв. — Защото, честно казано, не вярвам на жреци.“

„Той не е жрец“, помисли Вашер. Движеше се предпазливо, като се задържаше в тъмната сянка на стената. Свръзката му го беше предупредил да стои настрана от влиятелни богове като Блашуивър и Стилмарк. Но беше казал също така, че палатът на някой по-низш бог — като Дарбекон или Мирожад — няма да му свърши работа. Затова Вашер потърси дома на Мърсистар, Завърнала се, известна с увлечението си по политиката, но пък изобщо не беше влиятелна.

Тази вечер палатът й изглеждаше сравнително тъмен, но все пак щеше да има стражи. Всички Завърнали се в Халандрен имаха слуги в излишък. И, разбира се, Вашер видя двама мъже — пазеха вратата, която му трябваше. Носеха пищните облекла на дворцови слуги, оцветени в жълто и златно според баграта на господарката си.

Не бяха въоръжени. Кой би нападнал дом на Завърнал се? Просто бяха тук, за да задържат всеки, който се опита да влезе и да смути съня на господарката им. Стояха до фенерите, будни и напрегнати, но повече за показност, отколкото за нещо друго.

Вашер прикри Нощна кръв под наметалото си, след което излезе от тъмното. Оглеждаше се притеснено и мърмореше под нос. Изгърби се, за да скрие по-добре дългия меч.

„О, моля те — каза с досада Нощна кръв. — Пак ли маскировката с лудия? Измисли нещо по-умно.“

„Ще свърши работа — помисли Вашер. — Това е Дворът на боговете. Нищо не привлича лудите повече от възможността да срещнат божества.“

Двамата стражи го видяха, но не изглеждаха изненадани. Сигурно всеки ден от професионалната си кариера се бяха разправяли с полупобъркани. Вашер беше виждал безброй такива типове на опашките за петиции пред Завърнали се.

— Ей, ти — каза единият, щом Вашер се приближи.

Вашер пристъпи към тях, като продължаваше да мърмори как щял да говори с богинята.

Другият мъж сложи ръка на рамото му.

— Хайде, приятелю. Да те върнем при портата и да видим дали още може да се намери подслон за нощта.

Вашер се поколеба. Доброта. Незнайно защо не я беше очаквал. Почувства се малко гузен от това, което предстоеше да направи.

Замахна рязко настрани и изви два пъти палеца си, за да накара дългите пръсти-пискюли на маншета му да уподобят движенията на истински пръсти. Протегна ги. Пискюлите изплющяха напред и се увиха около врата на стража.

Мъжът изпъшка и се задави.

Преди вторият страж да успее да реагира, Вашер надигна Нощна кръв и заби дръжката в корема му. Мъжът залитна и Вашер го подсече в глезените. Ботушът му бавно, но здраво се спусна върху врата на стража. Мъжът се задърпа, но краката на Вашер бяха подсилени от Пробуждането.

Задържа се така дълго, докато двамата мъже се бореха, но не можеха да се измъкнат от задушаващите хватки. После отдръпна крака си от врата на втория страж, смъкна първия на земята, изви отново два пъти палеца си и освободи пръстите-пискюли.

„Не ме използва много — измърмори недоволно Нощна кръв. — А можеше. Аз съм меч.“

Без да му обръща внимание, Вашер се огледа в тъмното да не би да го е забелязал някой.

„Сериозно, по-добър съм от риза. Щях да ги убия. Виж, още дишат. Глупава риза.“

„Това беше целта — помисли Вашер. — Труповете носят повече неприятности от припаднали хора.“

„Можех да ги припадна“, бързо се отзова Нощна кръв.

Вашер поклати глава и се шмугна в сградата. Палатите на Завърналите се — този също — общо взето не бяха нещо повече от куп стаи с цветни завеси на входовете. В Халандрен беше толкова топло, че всъщност нямаше нужда от врати.

Не мина през централните помещения, а се задържа в околния вход за слугите. Ако осведомителят му не го беше излъгал, това, което му трябваше, можеше да се намери в североизточната страна на сградата. Тръгна и в движение разви въжето от кръста си.

„Коланите също са глупави — каза Нощна кръв. — Те…“

В този момент четирима слуги завиха на ъгъла точно пред Вашер. Той ги погледна стъписан, но не особено изненадан.

Стъписването на слугите продължи секунда повече от неговото. И в тази секунда въжето в ръката му изплющя напред.

— Дръж — Заповяда той, влагайки повечето от останалия си Дъх. Въжето се уви около ръката на един от слугите, макар Вашер да се беше целил към врата. Той изруга и дръпна слугата напред. Мъжът извика и се натресе с все сила в ръба на стената. Другите понечиха да побегнат.

Вашер развъртя Нощна кръв с другата си ръка.

„Да!“, възкликна мечът в ума му.

Вашер не го извади от ножницата. Просто го метна напред. Мечът се хлъзна по пода и спря пред тримата мъже. Единият замръзна и го погледна вцепенен. След това посегна плахо към него, с изпълнени с удивление очи.

Другите двама побягнаха с ревове, че в палата е нахлул натрапник.

„Проклятие!“, помисли Вашер. Дръпна въжето и смъкна на пода овързания слуга. Докато той се мъчеше да се изправи, Вашер се втурна напред и уви въжето около ръцете и тялото му. До тях другият надигна Нощна кръв с блеснали очи, забравил и за Вашер, и за приятеля си. Откопча ключалката на дръжката и понечи да извади меча.

Успя да го изтегли само около пръст — и от ножницата се заизлива тъмен, гъст като течност дим. Част от него закапа към пода, пипала се изпънаха, увиха се около ръката му и засмукаха цвета от кожата му.

Вашер изрита слугата с единия крачол на Пробудения си панталон, събори го и го принуди да пусне Нощна кръв. Остави първия да се гърчи овързан, сграбчи този, който държеше меча, и блъсна главата му в стената.

После сграбчи Нощна кръв, натика го в ножницата и щракна закопчалката. Чак след това се наведе и докосна въжето, овързало замаяния слуга.

— Твоят Дъх към моя — изрече и върна Дъха си от въжето, като остави мъжа вързан.

„Не ме остави да го убия“, измърмори Нощна кръв недоволно.

„Труповете. Забрави ли?“

„И… двама ми избягаха. Не е редно.“

„Не можеш да изкусиш сърцата на чисти хора, Нощна кръв.“ Колкото и да обясняваше на меча, той, изглежда, не можеше да схване идеята.

Вашер бързо тръгна по коридора. Вече се чуваха разтревожени викове и призиви за помощ.

Нямаше никакво желание да се бие със слуги и войници, така че се спря. Забеляза мимоходом, че Пробуждането на въжето е отнело цвета от ботушите и наметалото му — единствените части от облеклото му, които не бяха Пробудени.

Сивото облекло щеше мигновено да го отличи какъв е. Но мисълта да отстъпи го вбеси. Изскърца със зъби от безсилие и шибна стената с юмрук. Всичко би трябвало да мине много по-гладко.

„Ужасен си в прокрадването, казах ти“, обади се Нощна кръв.

„Млъкни“, помисли Вашер, решен да не бяга. Бръкна в кесията на колана си и измъкна нещо от нея: мъртва катерица.

„Юк“, изсумтя презрително Нощна кръв.

Вашер коленичи, отпусна длан върху телцето и Заповяда:

— Пробуди се за моя Дъх. Служи на нуждите ми, живей по моя Заповед и моя дума. Паднало въже.

Последните думи, „паднало въже“, оформиха защитната фраза. Вашер можеше да изрече каквото и да е, но избра първото, което му хрумна.

Един Дъх се изцеди от тялото му и се вля в трупчето на животинката. И тя се размърда. Този Дъх Вашер никога нямаше да си върне — сътворяването на Безжизнен беше невъзвратим акт. Катеричката изгуби цвят, изцеди се до сиво, докато Пробуждането се захранваше с цветовете, за да подсили превръщането. От друга страна, катерицата си беше сива, тъй че разликата трудно щеше да се забележи. Точно затова Вашер обичаше да използва катерици.

— Паднало въже — промълви той на съществото, което бе вдигнало сивите си очи към него. Щом защитната фраза беше изречена, Вашер вече можеше да впечата заповед в животинката, също като при обикновено Пробуждане. — Тичай. Скачай. Хапи всички, само не и мен. Паднало въже. — Последните две думи заключиха впечатването, за да не може друг да Заповяда на катерицата.

Катерицата се огледа и се шмугна през вратата, през която бяха избягали слугите. Вашер се изправи и забърза след нея с надеждата, че това разсейване ще му спечели време. И наистина, почти веднага чу викове, последвани от трополене и крясъци.

Трудно беше да се спре Безжизнен, особено със заповед да хапе.

Вашер се усмихна.

„Можехме да ги убием“, каза Нощна кръв.

Вашер се втурна натам, накъдето сочеха сведенията му. Мястото беше белязано от разцепена дъска в стената, външно — просто знак за износване на сградата. Наведе се — надяваше се осведомителят му да не го е излъгал. Затърси по пода и замръзна, щом намери скритото резе.

Дръпна го и отвори капака на пода. Палатите на Завърналите се уж трябваше да имат само един етаж. Усмихна се.

„А ако този тунел няма изход?“, попита Нощна кръв, щом Вашер се спусна в дупката: разчиташе, че Пробуденото му облекло ще смекчи падането.

„Тогава може би ще се наложи да убием доста хора“, помисли Вашер. Само че сведенията му до този момент бяха добри. Подозираше, че и останалото ще се окаже точно.

Жреците на Многоцветните тонове, изглежда, криеха някои неща от хората в кралството. И от боговете също.