Брандън Сандърсън
Сияйни слова (75)

53
Съвършенство

„А измежду другите ордени, които не бяха тъй умели в посещаването на далечното царство на духчетата, Инозвателите бяха премного добронамерени и допускаха други при своите посещения и взаимодействия; ако и никога да не отстъпиха мястото си на главна връзка с големите духчета; а и Тъкачите на Светлината, и Ковачите на Волята имаха подобна наклонност, ала и двата ордена не бяха същински майстори в това.“

Из „Сияйни слова“, глава 6, страница 2

Адолин отблъсна с предмишницата си Меча на Елит. Броненосците не ползваха щитове — всеки дял от Броните им бе по-як от камък.

Замахна във Вятърната позиция и се придвижи по насипаната с пясък арена.

Спечели ми Брони, синко.

Адолин плавно минаваше от един удар в друг, сменяше посоките и отблъсваше Елит. Елит се местеше с усилие. Бронята му изпущаше Светлина от десетината места, където Адолин го беше поразил.

Всяка надежда за мирен завършек на войната на Пустите равнини беше изчезнала. Унищожена. Адолин знаеше колко силно баща му искаше войната да свърши и паршендската надменност го ядосваше. Изпълваше го с безсилен гняв.

Успяваше да потисне чувството. Не можеше да се остави то да го погълне. Движеше се гладко и внимателно във Вятърната позиция и поддържаше хладно спокойствие.

Елит явно очакваше Адолин да действа безразсъдно, като в първия дуел за Брони. Отстъпваше в очакване на този момент. Адолин не му го даде.

Днес се биеше премерено — с правилните движения и стойки, без нищо неуместно. Прикриването на способностите му в предишния дуел не прилъга ни един достатъчно силен съперник. Адолин едва убеди Елит.

Време беше за смяна на тактиката.

Адолин мина край местата на Садеас, Аладар и Рутар след зрителите. Ядрото на съюза срещу Далинар. Досега всеки от тримата беше излизал незаконно на платата — стигаха там и открадваха скъпоценните ядра преди принцовете, чийто ред беше да успеят да се доберат. И всеки път плащаха наложените от Далинар глоби за неподчинение. Далинар не можеше да им стори друго, без да предизвика открита война.

Ала Адолин можеше да ги накаже другояче.

Елит тревожно отстъпи пред нападението на Адолин. Опита да удари и Адолин отблъсна меча му, после замахна назад и чукна предмишницата на Елит. И оттук почна да изтича Светлина.

Тълпата мърмореше и над арената се надигнаха разговори. Елит пак наближи. Адолин го отблъсна, без да контраатакува.

Съвършена форма. Всяка стъпка беше на мястото си. Адолин потискаше Вълнението. Отвращаваше се от Върховните принцове и дребните им ежби, ала днес не можеше да им разкрие гнева си. Вместо него щеше да им покаже съвършенство.

— Мъчи се да те изтощи, Елит! — долетя гласът на Рутар от местата на зрителите. На младини и той беше малко нещо дуелист, но далеч по-слаб от Далинар или Аладар. — Не му позволявай!

Адолин се усмихна зад забралото, когато Елит кимна и се хвърли в движение от Димната позиция, с Меча напред. Хазартно. Повечето двубои срещу Броня се печелеха с чупене на части от нея, ала понякога човек можеше да вкара върха на Меча в някоя свръзка между плочките, да ги строши и да отбележи удар.

Нещо повече, така съперникът можеше да бъде ранен, а не само победен.

Адолин спокойно отстъпи и използва съответните удари от Вятърната позиция, за да парира нападението. Оръжието на Елит падна с тракане и мърморенето на тълпата се засили. Адолин първо им показа жестокост и ги раздразни. После показа близък бой с доста вълнения.

Сега вършеше обратното и на двете и отказваше вълнуващите сблъсъци, които често съставяха по-голямата част от дуела.

Пристъпи настрани, замахна и леко удари шлема на Елит. От малката пукнатина се процеди Светлина. Недостатъчно обаче.

Отлично.

Елит шумно изпъшка зад забралото и пак нападна. Целеше се право в наличника на Адолин.

Опитваш да ме убиеш, така ли?, каза си Адолин, взе Меча си само с една ръка, а другата вдигна точно под Острието на Елит и го плъзна между палеца и показалеца си.

Помести го нагоре и надясно и то изстърга по дланта му. Това не можеше да се прави без Броня — опиташе ли човек такова нещо с обикновено оръжие, ръката му щеше да е срязана наполовина, а с Меч щеше да е още по-лошо.

С Бронята обаче Адолин лесно отклони удара от главата си, замахна с другата ръка и стовари Меча си в ребрата на Елит.

Някои насърчиха точния удар. Други обаче задюдюкаха. Класическият удар трябваше да е в главата, за да разбие шлема на Елит.

Елит залитна, загубил равновесие от неточното си движение и последвалия удар. Адолин се метна към него с рамото напред и го хвърли на земята. После се дръпна вместо да скочи.

Още дюдюкания.

Елит се изправи и пристъпи. Олюля се леко и пак пристъпи. Адолин пък отстъпи, опря върха на Меча си в земята и зачака. Над главите им в небето се разнесе тътен. Навярно по-късно щеше и да завали — за щастие, нямаше да е буря. Най-обикновен проливен дъжд.

— Бий се с мен! — викна Елит.

— Бих се — тихо отвърна Адолин. — И спечелих.

Елит се люшна напред. Адолин отстъпи още. Под дюдюканията на зрителите той изчака съперникът му да се скове напълно заради изтеклата от Бронята му Светлина. Десетките пукнатини, които Адолин направи в Бронята, най-накрая подействаха.

После отиде пред Елит, положи длан на гръдната му броня и го бутна. Елит рухна на земята.

Адолин вдигна поглед към върховната съдийка, Сиятелната господарка Истоу.

— Отсъжда се — въздъхна тя — отново в полза на Адолин Колин. Победителят. Елит Рутар губи Бронята си.

Това не се понрави твърде на зрителите. Адолин се обърна с лице към тях и замахна няколко пъти с Меча си, преди да го освободи в мъгла. Свали шлема и се поклони на дюдюканията им. Зад него оръженосците му — предварително подготвени — се завтекоха на арената и избутаха оръженосците на Елит. Смъкнаха Бронята, която вече принадлежеше на Адолин.

Той се усмихна и когато хората му привършиха, ги последва в стаята за подготовка зад публиката. Ренарин чакаше до вратата, облечен в собствената си Броня, а леля Навани беше вътре до печката.

Ренарин надзърна навън и огледа недоволното множество.

— Отче на Бурята. В първия дуел свърши за по-малко от минута и те ненавиждаха. Днес се би близо час и те възненавидяха още повече.

Адолин с въздишка седна на една пейка.

— Победих.

— Победи — съгласи се Навани, приближи до него и почна да го оглежда, все едно търсеше наранявания. — Но не се ли очакваше да победиш по-зрелищно?

— Това искаше татко — кимна Ренарин.

— Днешният дуел ще се запомни — отвърна Адолин и прие с благодарност чаша вода от Пеет, мостовият, който го охраняваше през деня. — Зрелищно значи да привлече вниманието на всички. Свърши работа.

Поне се надяваше. Следващото беше важно.

— Лельо — подзе той, когато Навани почна да пише благодарствена молитва. — Помисли ли за онова, което те помолих?

Навани продължи да пише.

— Работата на Шалан наистина ми прозвуча важно — настоя той. — Искам да кажа…

На вратата се почука.

Толкова бързо?, рече си Адолин и се надигна. Един от мостовите отвори.

Шалан Давар връхлетя в стаята. Носеше виолетова рокля, а червените й коси пламтяха.

— Беше невероятно!

— Шалан! — Адолин не я очакваше, но се зарадва да я види. — Проверих мястото ти преди двубоя. Нямаше те.

— Забравих да изгоря молитва, затова се отбих да го направя. И успях да видя повечето от дуела.

Спря точно пред него и за миг видимо й стана неловко. На Адолин — също. Официално се ухажваха по-малко от седмица, но с условния годеж… каква беше връзката им?

Навани се прокашля. Шалан се обърна и докосна устни със свободната си ръка, като че едва сега беше забелязала бившата кралица.

— Сиятелна — продума тя и се поклони.

— Шалан. От моя племенник чувам само хубави неща за теб.

— Благодаря Ви.

— Ще оставя двама ви насаме — рече Навани и тръгна да излиза, а глифите й останаха недовършени.

— Сиятелна… — обади се Шалан и протегна ръка към нея.

Навани излезе и затвори вратата.

Шалан отпусна ръка, а Адолин потръпна.

— Съжалявам. Опитах да говоря с нея. Мисля, че й трябват още няколко дни, Шалан. Ще се съвземе. Знае, че не би трябвало да те пренебрегва, усещам го. Просто ти й напомняш какво се е случило.

Шалан кимна. Изглеждаше разочарована. Оръженосците на Адолин дойдоха да му помогнат да свали Бронята, но той ги отпрати. Достатъчно лошо беше, че Шалан видя сплесканата му от шлема коса. Облеклото му под Бронята — подплатена униформа — щеше да изглежда ужасно.

— И така, хмм, ти хареса двубоя?

— Ти беше чудесен — отговори Шалан и отново се обърна към него. — Елит не спираше да скача, а ти просто го бръсваше като досаден кремлинг, който се мъчи да пропълзи по крака ти.

Адолин се усмихна.

— Останалите зрители не го намираха чудесно.

— Дойдоха да те видят смазан. Толкова невъзпитано беше от твоя страна да ги лишиш от удоволствието.

— Доста съм свидлив в това отношение.

— Доколкото разбрах, ти почти никога не губиш. Може би трябва от време на време да допускаш равенство. За разнообразие.

— Ще си помисля — отговори Адолин. — Можем да го обсъдим на вечеря днес? В лагера на баща ми?

Шалан се свъси.

— Заета съм довечера. Съжалявам.

— О.

Шалан се доближи още малко до него.

— Но може скоро да имам подарък за теб. Нямам много време за учене — доста работа имам по възстановяването на домакинските тефтери на Себариал — обаче май се натъкнах на нещо, което може да ти помогне. В дуелите.

— Какво е то? — умислено попита Адолин.

— Спомних си нещо от жизнеописанието на крал Гавилар. Но за да се получи, трябва да победиш зрелищно в дуел. Да направиш нещо удивително, да изумиш зрителите.

— Значи, по-малко дюдюкания — вметна Адолин и се почеса по главата.

— Всеки би го оценил — обади се Ренарин от вратата.

— Зрелищно… — размишляваше Адолин.

— Утре ще ти обясня по-подробно — каза Шалан.

— Какво ще стане утре?

— Ще ме заведеш на вечеря.

— Така ли?

— И на разходка.

— Наистина?

— Да.

— Щастлив човек съм аз — заключи Адолин и й се усмихна. — Добре, значи можем…

Вратата се отвори с трясък.

Мостовите подскочиха, а Ренарин изруга и се изправи. Адолин само се обърна и внимателно помести Шалан, та да види кой е влязъл. Релис, настоящият първенец в дуелите, най-големият син на Върховния принц Рутар.

Както и се очакваше.

— Какво беше това? — попита Релис и пристъпи в стаята. Следваха го ято светлооки, сред които и върховната съдийка Истоу. — Ти обиди мен и моя дом, Колин.

Адолин сключи облечени в ръкавици ръце зад гърба си, а Релис се приближи и завря лицето си в неговото.

— Не ти ли хареса дуелът? — свойски попита Адолин.

— Това не беше дуел — тросна се Релис. — Ти изложи братовчед ми, понеже отказа да се биеш правилно. Настоявам тази подигравка да бъде обявена за невалидна.

— Казах Ви, принц Релис — обади се Истоу зад гърба му. — Принц Адолин не наруши никакви…

— Искаш си Бронята на братовчеда? — тихо попита Адолин и погледна Релис в очите. — Бий се с мен за нея.

— Няма да се оставя да ме подведеш — каза Релис и го почука по гръдната броня. — Няма да допусна да ме забъркаш в някой от твоите фарсове.

— Шест Брони, Релис. Моите, на брат ми, Бронята на Еранив и тази на братовчед ти. Залагам всички на един дуел. Ти и аз.

— Напълно си оглупял, ако мислиш, че ще се съглася.

— Много те е страх, нали?

— Ти си под нивото ми, Колин. Последните два случая го доказват. Вече дори си забравил как да се дуелираш — само хитруваш.

— Значи ще ти е лесно да ме победиш.

Релис взе да се двоуми и да пристъпва от крак на крак. Накрая посочи с пръст.

— Гадина си ти, Колин. Знам, че се би с братовчед ми, за да злепоставиш и баща ми, и мен. Отказвам да се подведа.

Той тръгна да излиза.

Нещо зрелищно, замисли се Адолин и хвърли поглед на Шалан. Татко иска да се вдигне шум…

— Щом се боиш — каза той на Релис, — не е наложително да се биеш сам с мен.

Релис се закова на място. Погледна назад.

— Да не би да казваш, че ще излезеш срещу мен и някой друг едновременно?

— Точно така. Ще се бия с теб и с когото доведеш. Заедно.

— Наистина си глупак — продума Релис.

— Да или не?

— След два дни — сопна се Релис. — Тук, на арената. — Той погледна върховната съдийка. — Чухте ли това?

— Да — потвърди тя.

Релис изхвърча навън. Останалите го последваха. Върховната съдийка се позабави и изгледа Адолин.

— Осъзнавате какво направихте.

— Отлично познавам правилата на дуелите. Да. Осъзнавам какво направих.

Сиятелната Истоу въздъхна, обаче кимна и си излезе.

Пеет затвори вратата, после погледна Адолин и шавна вежди. Просто прекрасно. Вече и мостовите го запознаваха с мнението си. Адолин се отпусна на пейката.

— Това ще мине ли за зрелищно? — попита той Шалан.

— Наистина ли мислиш, че можеш да се биеш с двама едновременно?

Адолин не отговори. Трудно беше да се сражава с двама, особено ако и двамата бяха Броненосци. Двама могат да те ударят заедно, да те нападнат отстрани, да те притиснат. Много по-трудно, отколкото да ги бие един подир друг.

— Не знам. Обаче ти искаше зрелище. Ще опитам. Сега вече се надявам наистина да имаш план.

Шалан приседна до него.

— Какво ти е известно за Върховния принц Йенев…