Брандън Сандърсън
Сияйни слова (53)

I-8
Форма на силата

Чакаха Ешонаи, когато тя се върна.

Хилядна тълпа изпълваше края на платото току извън Нарак. Работници, сръчни, войници, дори някои съпрузи, отвлекли се от удоволствията си заради възможността за нещо ново. Нова форма, форма на силата?

Ешонаи вървеше към тях и се удивляваше от енергията. Стиснеше ли бързо юмрук, от ръката й изскачаха малки, почти невидими чертици червена мълния. Шарената й кожа — повечето черна, с малко червени ивици — не се промени, но тя загуби тежката черупка на бойната форма. Наместо това, кожата на ръцете й се изопна на някои места и под нея се надигнаха малки ръбове. Тя изпита новата броня с камъни и я намери много здрава.

Отново имаше коса. От колко време не я беше усещала? Още по-чудно, усещаше се съсредоточена. Никакви притеснения за съдбата на нейния народ. Тя знаеше какво да прави.

Венли излезе пред тълпата, когато Ешонаи достигна ръба на пропастта. Двете се гледаха през празнотата и Ешонаи можеше да види въпроса върху устните на сестра си. Подейства ли?

Ешонаи прескочи пропастта. Не й трябваше засилката, използвана от бойната форма; тя приклекна, а после скочи във въздуха. Вятърът сякаш се гърчеше около нея. Тя прелетя над пропастта и се приземи сред останалите. Когато приклекна, по краката й се понесоха червени черти от сила и омекотиха удара от приземяването.

Другите се отдръпнаха. Толкова ясно. Всичко бе толкова ясно.

— Аз се завърнах от бурята — изрече тя в Ритъма на Похвалата, който можеше да се използва и за истинско задоволство. — Със себе си донесох бъдещето на два народа. Времето на нашите загуби свърши.

— Ешонаи?

Беше Туде, облякъл дългата си горна дреха.

— Ешонаи, очите ти.

— Да?

— Червени са.

— Те показват какво съм станала.

— Но в песните…

— Сестро! — изрече Ешонаи в Ритъма на Решителността. — Ела и виж какво си направила!

Венли се приближи, в началото плахо.

— Буреносна форма — със страхопочитание прошепна тя. — Значи действа? Можеш да се придвижваш в бурите без опасност?

— Повече от това — обясни Ешонаи. — Ветровете ми се подчиняват. И, Венли, аз мога да усетя как нещо… нещо се подготвя. Буря.

— Ти усещаш буря сега? В ритмите?

— Отвъд ритмите — отвърна Ешонаи.

Как можеше да го обясни? Как да опишеш вкуса на някой без уста или вида на някой, който никога не е виждал?

— Аз усещам как се подготвя буря извън това, което ни е познато. Мощна, яростна буря. Страховита буря. Ако достатъчно много от нас понесат тази форма, можем да я предизвикаме. Можем да подчиняваме бурите на волята си и можем да ги стоварим върху враговете си.

Сред гледащите се понесе напев в Ритъма на Страхопочитанието. Понеже бяха слушачи, те можеха да усетят Ритъма и да го чуят. Всички бяха настроени и всички бяха в един ритъм. Съвършенство.

Ешонаи разпери ръце и заговори с висок глас:

— Оставете отчаянието и запейте в Ритъма на Радостта! Аз погледнах Отеца на Бурята в очите и видях измяната му. Познавам ума му и видях намерението му да помогне на хората срещу нас. Но сестра ми откри спасението! С тази форма ние можем да бъдем самостоятелни, независими и можем да пометем враговете си от тази земя като понесени от бурята листа!

Напевът на Страхопочитанието се извиси и някои запяха. Ешонаи се обливаше в слава.

Тя подчертано пренебрегна гласа дълбоко вътре в нея, който пищеше от ужас.