Томас Енгер
Фантомна болка (93)

90

Един часа следобед. „Това означава, че Петер Холте едва ли си е вкъщи, тъй като неделните тренировки са свещен ритуал“ — мисли си Хенинг и спира пред голям блок на Херслебсгате. Натиска звънеца на братовчеда на Туре Пули. Никакъв отговор. Опитва отново и чака тридесет секунди, преди да се признае за победен. След това натиска всички копчета на интеркома, надявайки се, че поне един от живущите ще направи това, което правят повечето хора — просто ще го пусне да влезе.

Няколко секунди по-късно Хенинг затваря вратата зад себе си с доволна усмивка и влиза в дълъг коридор. Стълбището е запречено от три детски колички. От горния етаж се носи арабска музика. Хенинг с мъка се провира между количките. Спира на третия етаж и чука на вратата на Холте. Опитва и звънеца, но без успех. Навежда се и разглежда ключалката. Тя е съвсем обикновена.

Преди няколко години е написал статия за това колко е лесно да проникнеш в чужд дом. Отнели са му петнадесет минути търсене в интернет, за да научи, че най-ефективният начин да разбиеш една стандартна ключалка е да използваш метод, наречен „тласък“. Това е техника, изобретена от един датски ключар преди четвърт век. Използва се специален празен ключ, наречен „ключ за тласък“, който е изрязан така, че да влиза във всяка ключалка. Но ключът не се вкарва докрай, а само до половината. След това се удря с чук или нещо подобно. Това позволява ключът да бъде завъртян и вратата да бъде отворена.

Хенинг е изпробвал метода на собствената си входна врата, а после в къщата на свои приятели. Когато най-накрая приемат, че им е направил услуга, прониквайки с взлом в къщата им, те с радост му предоставят няколко добри цитата за статията. Хенинг така и не махва „ключа за тласък“ от връзката си с ключове. Сега решава, че това е идеалният момент отново да го изпробва.

Не е сигурен какво се надява да открие в апартамента на Холте, но тъй като не може да принуди тези хора да говорят с него, трябва да намери някакъв друг начин да научи повече за тях.

Хенинг си слага чифт латексови ръкавици, вади чука, взет от вкъщи, плъзга ключа в ключалката и го удря. Звукът отеква между стените. След това завърта ключа и отваря вратата.

Лесна работа.

Тишината, която го посреща, засилва убеждението му, че в апартамента няма никой. В коридора има два чифта идентични ботуши и чифт износени маратонки. На закачалката виси черно кожено яке „Алайв Форс“. Бялата хоризонтална линия през гърдите и белите квадрати, украсяващи ръкавите, правят якето да изглежда като нещо, излязло от научнофантастичен филм. Хенинг лесно може да си представи как Холте го носи.

Тръгва на оглед из апартамента. Вляво има малка кухня, пълна с мръсни чинии и чаши. Печката е покрита с пръски и петна. Под синята дървена маса са натрупани празни шишета от бира и диетично безалкохолно, няколко бутилки текила и десетина буркана с протеинови добавки. Стените са незавършени. Хенинг не вижда аларма против крадци.

Влиза в дневната. На пода до камината лежат две тежки гири. Пред телевизора е натрупана планина от дивидита — смесица от холивудски екшъни и тренировъчни филми с мускулести мъже на обложката. В центъра на стаята има огромен сушилник за дрехи, натоварен с чорапи, бельо и тениски. На една от тениските има щампа с три маймуни, закрили очите, ушите и устата си. На друга пише „Затова са приятелите“. Има и тениска на Metallica, разбира се. Всички тениски са с малък размер, най-вероятно за да стоят прилепнало.

Хенинг отново спира и се ослушва, но не чува нищо обезпокоително. Приближава се до секцията в дневната и започва да рови из чекмеджетата. Намира менюта на ресторанти, батерии, кабели и кутия с чисто нова видеокамера. Отваря шкафа с напитките, проверява зад книгите, поглежда в чекмеджето под телевизора, зад дивана, под дивана и във всеки шкаф, но не открива нищо интересно.

В спалнята го посреща миризма на застоял въздух, но той устоява на изкушението да отвори прозореца. Методично претърсва шкафовете и чекмеджетата, но открива само един буркан със стероиди. Под леглото има прах, прахосмукачка и прозрачна пластмасова кутия, пълна с юргани и възглавници. Книга на Минет Уолтърс събира прах на нощното шкафче. Хенинг не може да си представи, че мъж като Холте отделя много време за литература, но повечето хора считат криминалните романи за леко четиво.

Банята мирише на плесен. В шкафа над мивката има само паста за зъби, пяна за бръснене, няколко лосиона и конец за зъби. Хенинг поглежда към коша за пране и вижда тениска, опръскана с кръв. „Кръвта на Ивер?“ — пита се той. Изкушава се да вземе тениската, но вместо това я снима.

Рязко се обръща, когато от стълбището се чува затръшване на врата. Входната врата на сградата. Хенинг хуква към коридора и излиза от апартамента, движейки се напълно безшумно. Стъпките приближават. Оглежда се за друг изход. Шумът от долния етаж става все по-силен. Изхлузва обувките си и безшумно се изкачва по стъпалата до четвъртия, а след това и до петия етаж. Обляга се на стената, дишайки тежко. Стъпките спират. Хенинг не може да бъде сигурен, но му се струва, че някой стои пред апартамента на Холте. Може би все пак не е отишъл във фитнеса?

Дрънкане на ключове. Хенинг чува как един от тях е вкаран в ключалката и завъртян. Но вратата не се отваря. Сякаш ключът е заседнал вътре.

Някой изръмжава, но Хенинг не разпознава гласа. Вратата най-накрая се отваря, след което се затръшва. Хенинг се възползва от шанса. Не губи време с обувките си, а хуква надолу по стълбите по чорапи. Хлъзва се и едва не полита надолу. Хваща се за перилото, за да не падне. Едва когато стига фоайето, спира да си поеме дъх. Бързо поглежда нагоре.

Не вижда никого.