Томас Енгер
Фантомна болка (84)

81

Не може да сбърка звука на приближаваща кола. Турлайф става, отива до кухненския прозорец и поглежда навън. Ауди минава по пътя, спира и завива наляво към хижата. Сърцето му подскача и той изпада в паника, чудейки се дали да хукне към мазето и да се скрие. Но после забелязва табелата на агента по недвижимо имущество на кръстовището. Вчера я е нямало.

Сигурно този уикенд една от хижите ще бъде отворена за оглед от потенциални купувачи. Възможно е да дойдат десетки коли. Турлайф тихо кълне. Чува как гумите на аудито разпръскват чакъл по алеята. Колата минава покрай хижата, а Турлайф се скрива зад завесата. След това въздъхва и сяда на масата, където го чакат бележник и химикалка.

Когато се е върнал предишната вечер, той е започнал да пише, вдъхновен от Миа, рецепционистката на хотела. Направил го е за да убие няколко часа, тъй като не му се чете книга. Но веднага е осъзнал колко приятно е чувството да се изразяваш по този старомоден начин. Писането на компютър е толкова бързо в сравнение с писането на ръка.

Започнал е с мъжа, който го е принудил да убие Туре Пули. Опитал се е да го опише възможно най-подробно, в случай че по-късно трябва да дава показания. След това се е опитал да разкаже всичко, случило се през последната седмица. И е осъзнал, че написаното всъщност е признание, с което той се извинява на семейството на Туре Пули и на своето семейство. Сякаш думите имат своя собствена воля.

„Събота е“ — мисли си Турлайф. Изминали са почти дванадесет часа, откакто е писал на Ивер Гюнешен. Може би снощи е бил на работа? Може би е на работа и днес? В най-лошия случай няма да му отговори до понеделник. Но най-вероятно е един от онези хора, които получават имейли на мобилните си телефони, защото нямат търпение да ги прочетат. Възможно е Гюнешен вече да е предприел някакви действия и да се е свързал с някого, на когото има доверие.

„Все още има надежда“ — казва си Турлайф.

„Никога не се предавай“.