Томас Енгер
Фантомна болка (69)

66

Елизабет Холан лежи и гледа към тавана, но не го вижда, защото пред очите й се е спуснала бледосива мъгла. Всеки път, когато мисли за Турлайф, чудейки се къде е и какво прави, стомахът й се свива на възел и тя избухва в сълзи. Мислите й се въртят в безкрайна спирала, от която не може да избяга.

Какво ще каже на децата?

Полицията също не може да й помогне, защото не е минало достатъчно време от изчезването на Турлайф. Но тя е доловила нещо в гласа на полицайката, която се е обади преди половин час — нещо, което й подсказа, че вече не считат това за обикновен случай на изчезване. Защо иначе ще я пита дали Турлайф е познавал Туре Пули отпреди интервюто? Какво намеква?

Елизабет протяга ръце назад и ги пъхва под възглавницата. Пръстите й докосват лист хартия. Изважда го.

— Сърцето на Юлие — прошепва тя, гледайки дебелите червени линии, нарисувани от дъщеря й в детската градина. Юлие рисува сърца на всеки лист хартия и вестник, до който се докопа. Елизабет обръща листа и вижда колата. Осъзнава, че Турлайф я е нарисувал.

„Защо е направил това?“ — чуди се тя и сяда в леглото. Турлайф никога не рисува с Юлие, защото казва, че не може. Но сега е нарисувал картинка на кола. И защо е оставил рисунката под възглавницата?

Колата прилича на беемве. Регистрационният номер се вижда съвсем ясно. Погледът й се спуска надолу към думите, изписани с почерка на Турлайф. Елизабет закрива устата си с ръка. След което подскача стреснато, когато някой звъни на вратата.

 

 

Слънцето блъска Хенинг в лицето, когато излиза от сградата на „Новините 123“ на улица „Уртегата“ №9. Вади мобилния си телефон и набира Ивер, който му разказва за срещата си с Хансен.

— Значи не те е ударил с юмрук в лицето?

— Не, но му се искаше.

— Казах ти да внимаваш с тези хора.

— Знам.

— Говори ли с някой друг?

— Още не. Но сега ще звънна в TV2.

Хенинг кимва и вдига ръка. Такси от другата страна на улицата дава мигач и спира.

— Добре. Имаме нужда от още гледни точки.

— Открих снимка на Туре Пули с мъж на име Евен Нилунд в интернет. Нилунд върти някакъв стриптийз клуб в Майорстюа. Казва се „Асгард“ или нещо такова.

— Там работят Гайр Грьонинген и Петер Холте — казва Хенинг, промушва се между две паркирани коли и пресича улицата.

— Тази вечер може да го посетя.

— Добра идея.

Хенинг влиза в таксито.

— Ами ти? Къде отиваш?

— Ще се отбия при приятелката на Турлайф Бренден.