Томас Енгер
Фантомна болка (61)

58

Порязаните му крака пулсират болезнено през целия път от Грюнерльока до Грьонлан, но през по-голяма част от времето Хенинг ходи на пръсти, за да не усложни допълнително контузиите си. Успява донякъде.

Окача якето си на закачалката в редакцията и се насочва към новинарския отдел. Бързо оглежда стаята и установява, че нито Хайди Шус, нито Коре Йелтланд са там. Но Ивер Гюнешен вече е зад бюрото си, въпреки ранния час. Хенинг му кимва и вижда, че очите му блестят доволно. „Сигурно е правил секс снощи — мисли си той. — Или тази сутрин.“

— Мислех, че и днес ще си почиваш? — дразни го Ивер.

— Да, но… реших да дойда.

Ивер го поглежда, след което отвръща:

— Колко мило от твоя страна.

Хенинг сяда. Стаята постепенно започва да се изпълва с гласове от телевизионни екрани и звука на пръсти, набиращи статии на клавиатури. Включва компютъра си и се обляга назад. Ивер оставя чашата си на бюрото толкова рязко, че кафето се разлива.

— Слушай, искам да ти покажа нещо — казва той.

— А?

Ивер се оглежда, за да провери, че никой не е достатъчно близо, за да ги чуе.

— Трябва да го обсъдим насаме. Сега удобно ли е?

— Удобно?

— Знам, че сутрешната планьорка започва след малко, но искам да ти покажа нещо преди това. Какво ще кажеш?

Хенинг свива рамене, по-скоро иска да звънне на Бярне Бругелан, за да го попита дали Турлайф Бренден още е в неизвестност, но решава, че това може да почака.

— Защо не — казва той.

— Супер! Ела!

Ивер взима един диск и бързо се насочва към кафе-машината, пред която се е оформила дълга опашка от сънени журналисти. Хенинг се опитва да върви нормално, за да избегне неудобните въпроси, на които не иска да отговаря.

Влизат в една от малките стаи за срещи и интервюта — само четири стола около кръгла маса. До стената има компютър. Ивер затваря вратата, отива до компютъра и премества мишката, за да събуди монитора. Набира името и паролата си и натиска Enter.

— Моля те, седни — казва Ивер. — Хора, които стоят прави, ме изнервят.

Хенинг се подчинява.

— Какво искаш да ми покажеш? — пита той.

— Почакай малко.

Ивер вкарва диска в компютъра и кликва върху иконата, появила се в долния десен ъгъл на екрана. Барабани с пръсти по масата, докато чака файлът да се отвори. Скоро екранът се изпълва от светлина, идваща от праг. Хенинг вижда познато женско лице от дясната страна на вратата. И след това осъзнава какво гледа.

— Как, по дяволите, се докопа до това?

— Не мога да ти разкрия тази информация — усмихва се Ивер, без да сваля очи от Гури Палме. Хенинг е принуден да признае, че е впечатлен.

— Коя версия е това? — пита той. Усмивката на световен шампион замръзва на лицето на Ивер, сякаш е била залепена там.

— Какво имаш предвид?

— От телевизията пипали ли са нещо?

— Не, това е немонтиран материал. Или поне така мисля. На този диск са кадрите, заснети от едната камера. Доколкото разбрах, другият запис е бил повреден.

Масивното тяло на Туре Пули идва на фокус. Той носи джинси и тясна тениска. Стиска ръката на Гури Палме, която е почти изцяло извън кадър. Хенинг вижда, че носи тъмносив панталон и късо велурено яке. Камерата се накланя и деколтето й се появява в кадър. Пули не се усмихва. Първоначално гледа Палме в очите, но после се поддава на изкушението и погледът му се спуска надолу.

Палме го въвежда в стаята. Пули спира и се ръкува с мъж от екипа на телевизията. „Възможно ли е това да е Турлайф Бренден?“ — чуди се Хенинг и вижда как мъжът помага на Пули да седне, след което закача микрофон за тениската му и включва кабела в камерата. След това моли Пули да се премести малко надясно. От този момент нататък камерата се фокусира единствено върху Пули.

— Готов ли сте да започнем? — пита Палме. — Искате ли чаша вода?

Пули не отговаря. „Изглежда нервен“ — мисли си Хенинг, гледайки неспокойните му очи.

— Туре Пули, благодаря ви, че се съгласихте да говорите пред нашата телевизия.

Главата на Пули се накланя напред, но той продължава да мълчи.

— Осъдиха ви за убийство, но вие настоявате, че сте невинен и че някой ви е натопил. Кой?

Пули не отговаря. Хенинг се накланя напред. Гравитацията сякаш натиска главата на Пули надолу. Той започва да се олюлява. Хенинг вижда страх в очите му, след което искрата в тях угасва. Ивер увеличава звука.

— Пули, добре ли сте?

Той започва да се люлее напред-назад. Тялото му се изопва и лицето му посинява. Започва да се гърчи. Камерата се фокусира върху лицето му. Конвулсиите стават още по-мощни и Пули се свлича на дивана. Изведнъж тялото му застива. Очите му се изцъклят.

— Туфе, какво правиш, по дяволите? Продължавай да снимаш!

Ивер започва да се смее.

— Какво? — пита Хенинг.

— Ще трябва да изрежат това.

— Кое?

— Когато казва на Туфе, или както там се казва, да продължава да снима.

След смъртта на Пули настава паника. Хенинг чува виковете на Гури Палме:

— Той припадна! Припадна!

Тя блъска с юмруци по вратата. Малко след това в стаята нахлува надзирател, който нарежда на всички да напуснат. Палме започва да спори с Кнут Улав Нордбьо, влязъл по петите на надзирателя.

— Трябва да излезем от тук!

— Трябва да се обадим на бърза помощ… на полицията… те… аз…

— Да, но първо ще излезем!

Камерата се накланя, след което образът изчезва. Ивер оставя диска да се върти още няколко секунди, след което го спира.

— Не беше много дълго — казва той и издиша шумно. До ноздрите на Хенинг достига горчива миризма на старо кафе и цигари Pall Mall.

— Какво мислиш? — пита Ивер.

Хенинг го поглежда. Чувства се странно, затворен в тази малка стая с Ивер, обсъждайки случай с него. Обляга се с лакти на масата и отговаря:

— Не съм сигурен.

Замисля се за Турлайф Бренден и добавя:

— Не виждам какво друго можем да направим по отношение на смъртта на Пули, освен да изчакаме резултатите от аутопсията. Видях, че вчера си се справил с всичко останало.

— Значи си ги прочел — казва Ивер и се усмихва щастливо.

Хенинг не отговаря.

— Но случаят на Пули — започва Хенинг и веднага осъзнава, че е стигнал твърде далече, за да се откаже сега. Това решение кара сърцето му да ускори ритъма си.

— Говориш за обжалването? — пита Ивер.

— Да. Или по-скоро за причината да има обжалване. Струва ми се, че трябва да преразгледаме случая Туре Пули от самото начало — казва Хенинг, изненадан от решимостта в гласа си.

— Какво имаш предвид?

За втори път след смъртта на Пули, Хенинг си спомня неговите думи от срещата им в затвора: „Гарантирам ти, че знам неща, които ще те заинтригуват.“ И колкото повече мисли за това, толкова повече се убеждава, че Пули не го е лъгал и не се е опитвал да го измами. Човешко е да споменаваш мъртвите с добро, но Хенинг е сигурен, че Пули е знаел нещо важно. Освен това е познавал много хора и може би е споделил това нещо с някои от тях. „Ако искам да разбера какво е знаел — мисли си Хенинг, — трябва да опозная Пули по-добре.“

— Той винаги е настоявал, че е невинен — казва Хенинг.

Ивер се усмихва снизходително.

— Не ми се вярва — отговаря той.

— Ами ако е казвал истината?

— Човек като Пули? Малко вероятно. Ами онези деветнадесет минути, които не може да обясни?

— Да, знам за тях, но в цялата тази работа има няколко много подозрителни неща.

— Като например?

— Като например защо един събирач на дългове, който не е използвал бокса си от години, ще го вземе със себе си на среща, на която възнамерява да води мирни преговори?

— За всеки случай.

— Говоря сериозно, Ивер.

— Добре, защо ще го прави?

Хенинг понечва да каже нещо, но се разколебава.

— Не казвам, че Пули е невинен, но едно преразглеждане на случая няма да навреди. Има нещо нередно в цялата тази работа.

Ивер се почесва по брадата.

— Ще ни отнеме страшно много време, Хенинг. А освен това не знаем дали ще доведе до някакъв резултат. И може би ще разстроим доста хора.

— Знам, но си струва да го направим именно по тази причина.

Ивер го поглежда скептично.

— Защо изведнъж това е толкова важно за теб? — пита той.

Хенинг не отговаря веднага.

— Просто смятам, че може да се получи интересна история — казва той. — И… не мисля, че мога да се справя сам.

Ивер го зяпва. Хенинг невъзмутимо отвръща на погледа му. Известно време двамата мълчат.

— Освен това си ми длъжник — обявява Хенинг.

— Какво?! — възкликва Ивер.

— Случаят Хенриете Хагерюп — напомня му Хенинг. — Предоставих ти го опакован като подарък и вързан с панделка. Знам, че този случай отвори много врати за теб. Колко предложения за работа получи след него? Знам за две, но може би през лятото си получил още няколко.

Ивер го зяпва изумено.

— Но не се тревожи — казва му Хенинг. — Ще направя това с или без твоята помощ.