Томас Енгер
Фантомна болка (33)

30

Турлайф извръща поглед от кухненския прозорец и се обръща към Елизабет. Тя го поглежда въпросително от другия край на масата и повтаря:

— Би ли ми подал солта, ако обичаш?

Турлайф вижда солницата до ножа си. Подава я на Елизабет, след което отново се обръща към прозореца. Той гледа през него към покривите на къщите, но не ги вижда. Около него дрънчат прибори и децата мляскат шумно.

— Ехо! На коя планета си?

Той поглежда Елизабет.

— Не си казал и една дума, откакто седнахме да вечеряме.

— Не съм… не съм много гладен.

— И това означава, че не можеш да говориш с нас?

Тя го пронизва с очи.

— Не се чувствам много добре — прошепва той, но изражението й не се променя. Турлайф не вижда никакво съчувствие в очите й. Може би знае, че я лъже. Въпреки че всъщност не я лъже. Наистина се чувства ужасно. Стомахът му постоянно се бунтува. Всяко нещо, което изяжда, сякаш налива допълнително масло в огъня. Откакто се е върнал вкъщи, е ходил три пъти до тоалетната. И четири пъти на работата.

Турлайф е събрал смелост да се обади на Антон Равндал точно преди края на работното време, но това не го е накарало да се почувства по-добре. Не знае какво е очаквал — да се свърже директно с източноевропееца с шведския акцент или пък да открие, че именно Равндал е карал синьото беемве. А по-късно е интервюирал Елизабет.

— Притежавате ли синьо беемве с регистрационен номер BR 65607?

— Ъъъ… да. Открихте ли колата ми?

Гласът на Равндал изведнъж е прозвучал изпълнен с надежда.

— Да съм я открил? Какво имате предвид?

— Преди няколко дни я откраднаха. Вие от полицията ли сте?

— Била е открадната?

— Да! Открадната… кой се обажда? Как се казвате?

Турлайф се е изкушил да затвори, но после е размислил.

Вместо това се е представил и е обяснил при какви обстоятелства е видял колата, без да споменава подозренията си.

— Колата ми сигурно вече е на другия край на континента — казва Равндал. — Полицаите рекоха, че е била заснета от камера във Вестфолд.

Двамата се уговорят да поддържат връзка, в случай че някой от тях разбере какво се е случило с колата.

— Мъжът, който те интервюира — казва Турлайф, прекъсвайки Юлие, която разказва за някаква игра с числа, на която я научили в детската градина. — Представи ли се?

Елизабет се обръща към него.

— Познавам хора, които работят в „Афтенпостен“ — обяснява той. — Може би познавам и него.

— Ако се е представил, не си спомням — отговаря тя.

— А спомняш ли си как изглеждаше?

— Ами… беше доста висок. Тъмнокос. Приличаше малко на Фурио от „Семейство Сопрано“.

— Италианецът с конската опашка?

— Да. Онзи, когото Кармела харесваше. Лично аз не си падам по такъв тип, но…

Елизабет изяжда едно парче шунка, след което набожда картоф, разтопено масло и резенче морков на вилицата си.

— Говореше ли норвежки?

— Какво имаш предвид?

— Мъжът, който те интервюира. Говореше ли норвежки?

— Разбира се, че говореше норвежки! Нали работи за норвежки вестник! Що за въпрос е това?

„Значи са повече от един“ — заключава Турлайф и побутва един картоф с вилицата си. Гласът по телефона му е казал да държи устата си затворена и да не казва на никого. Но как?

— Днес сети ли се да се обадиш за алармата против крадци?

— Имах страшно много работа — лъже я той. Елизабет клати глава. — Защо не я поправиш сама, щом е толкова спешно? — добавя Турлайф.

— Много добре знаеш, че не разбирам от такива неща.

Той не отговаря.

— Между другото, тази вечер ще излизам. Може би помниш това?

— А?

— Тази вечер ще излизам, а ти трябва да сложиш децата да си легнат.

— Да, разбира се.

— И това ли си забравил?

— Не — отвръща неохотно той.

— Господи, Турлайф. Казах ти преди няколко дни!

— Сигурен съм, че си го направила. Няма проблем, ще сложа децата да си легнат. Можеш да разчиташ на мен. Щом трябва да излизаш — излез. Какво ще правиш, между другото? Къде ще ходиш?

— Имам среща с другите майки.

Турлайф я поглежда объркано.

— Майките от отбора по футбол на Пол — обяснява тя. — Вие татковците също трябва да излезете заедно някой път. Забавно е.

Турлайф не отговаря. Забива поглед в чинията си и си мисли: „Слава богу, че ще излиза тази вечер“. Така няма да му се налага да я лъже повече от необходимото.