Томас Енгер
Фантомна болка (119)

116

Пет дни по-късно

Дърветата и растенията, опърлени от късното, сухо лято, са възвърнали част от шарената си свежест. Хенинг Юл спира пред болница „Улевал“. Преди няколко дни е бил пациент тук. Докторите са отказвали да го изпишат, докато не се уверят, че няма усложнения. Рентгеновите снимки показват, че има фрактура на черепа, но няма тромби.

Със сигурност би умрял в онзи гроб, ако Емил Хаген и парамедиците не са пристигнали навреме, за да го спасят. После Хенинг научава, че са го открили толкова бързо благодарение на Нора и Бругелан. Още не е сигурен какво мисли за това. Оттогава са се случили много неща. Прекарал е една нощ в болницата и няколко сутрини в полицейския участък, давайки показания. Освен това е написал няколко статии, въпреки увещанията на докторите да си почива.

Хенинг влиза в стаята на Ивер Гюнешен и заварва своя колега седнал в леглото, ръцете му са обвити около мобилния му телефон така, сякаш е волан на автомобил. Ревът на двигатели и скърцането на гуми престават в мига, в който Ивер го вижда.

— Здравей — казва той щастливо и хвърля телефона настрани. — Героят се връща в света на живите, а?

Хенинг се усмихва. Главата на Ивер вече не е обвита в бинтове, но лицето му все още е подуто, а кожата му продължава да бъде с цвета на шведския трикольор. Все пак движенията му са по-бързи и свободни отпреди.

— Как си? — пита Хенинг и сяда.

— Струва ми се, че аз трябва да ти задам този въпрос.

— Добре съм — отговаря Хенинг. — Главата ме боли малко, но това е всичко.

— Аз обаче не съм добре — мръщи се Ивер. — Писна ми да лежа тук. Не съм свикнал да бездействам така. През по-голяма част от времето се състезавам с коли.

Хенинг кимва и се усмихва.

— Хайде тогава — казва Ивер и пляска с ръце. — Разкажи ми всичко. Надявах се, че ще дойдеш още вчера. Защо се забави?

— Напоследък бях доста зает.

— Забелязах — отговаря Ивер и сочи телефона си. — Обзалагам се, че Орела е доволен. Сигурно вече не те тормози за „сензации“, а?

Хенинг отново се усмихва.

— Не, оставя ме да работя на спокойствие. Имаш поздрави от нея, между другото.

— Хм. Добре. Време е да започваш. Хайде, че направо полудявам от скука тук!

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко.

Хенинг се смее.

— Прочетох статиите ти за ключа от апартамента на Петер Холте, който останал в Дукен, и за часовника във фитнеса, но не знам нищо за убийството на Юке Брулениус. Много съм любопитен по този въпрос — все пак едно момиче да надвие мутра като него… неравностоен сблъсък, независимо от това колко ядосана е била.

Хенинг се намества в стола.

— Гюнхилд Дукен отишла във фабриката преди Юке и Туре. Влязла в сградата, но оставила вратата отворена, надявайки се, че Юке ще си помисли, че Туре вече е дошъл. Той бил известен с това, че винаги идвал навреме. Юке, разбира се, клъвнал на въдицата. Дукен се скрила зад една колона. Когато Юке минал покрай нея, тя го нападнала, удряйки го с брадвата във врата, горе-долу тук. — Хенинг показва мястото на собствения си врат. — Първият удар почти отсякъл главата му. Останалото било лесно. Ударила го още тринадесет пъти с брадвата. В гърба, раменете, ръцете и врата.

— Господи! — възкликва Ивер. — Била е направо бясна. А след това счупила челюстта му?

— Да. Но имала нужда от още нещо, за да свърже Пули с убийството.

— Бокса.

— Точно така.

— Чакай малко. Защо е използвала брадва? Не е ли било по-лесно да застреля Юке, както направи по-късно с Роберт ван… как му беше името?

— Добър въпрос. Дукен отказва да разкрие защо е избрала това оръжие, но аз имам една теория. Чувал ли си за скандинавския бог Форсети?

— Не.

— Видар Фел имал слабост към скандинавската митология, наследена от баща му. През годините Дукен също се заразила. Не забравяй, че именно тя е проектирала „Асгард“. Планът на Дукен бил да отмъсти за смъртта на Видар Фел — искала справедливост за него. Форсети е бог на правосъдието в скандинавската митология. И имал брадва.

— Ами боксът? Как е успяла да се докопа до него?

Хенинг се почесва по челото.

— Когато Туре Пули се отказал от събирането на дългове, той окачил бокса на стената в кабинета си като символ на своето пенсиониране. Всички, които познавали Туре, знаели това. Когато Пули поканил своите приятели от „Сила & респект“ в апартамента си, за да обсъдят какво да правят с Юке Брулениус, Дукен го откраднала. Нали дълги години си изкарвала прехраната с кражби.

Ивер кимва. Впечатлен е. Известно време двамата мълчат.

— Всъщност — казва Хенинг и става. — Не съм дошъл само за да си приказвам с инвалид като теб.

— Знаех си.

— Имам въпрос към теб. От Петер Холте.