Томас Енгер
Фантомна болка (108)

105

Командният център — КЦ — се намира между червената и зелената зона на шестия етаж на полицейския участък. Отдел „Тежки престъпления“ провежда всички свои събрания в Командния център. Там се свикват и ежедневните конферентни срещи в осем часа сутринта с представители на Института по съдебна медицина, на които се обсъждат резултатите от последните аутопсии.

Стаята е изпълнена със златно сияние благодарение на скандинавските мебели и жълтия линолеум на пода. Бярне Бругелан сяда на един черен стол и си налива чаша кафе от голямата метална кана. Дежурният полицай, униформен мъж с платинено руса коса и двойна брадичка, стои пред бялата дъска, държейки маркер. Преди да напише името на Роберт ван Дерксен с големи букви на дъската, той вдига панталоните си нагоре, но след малко те пак се свличат.

Дежурният полицай набързо обобщава фактите от случая. Почвата от саксията, отпечатъка от обувка тридесет и девети номер пред апартамента на Ван Дерксен и куршумите. Когато свършва, Бругелан става и осведомява колегите си за случилото се на погребението на Туре Пули.

— Интересно — казва главен инспектор Арилд Йерстад. — Как научи за това?

— Хенинг Юл ми каза — отговаря Бругелан. — Бил е там. Ние също трябваше да изпратим човек.

Бругелан поглежда към Пиа Ньоклеби, която свежда глава. В залата се настанява тягостна тишина. Йерстад гали мустака си с два пръста, след което прочиства гърлото си.

— Трябва да знаем какво е правил Петер Холте след погребението. Бярне, вземи Емил със себе си и му отидете на гости.

Бругелан и Хаген кимват.

— Санлан, ти открий с какви хора е общувал Ван Дерксен. Освен ако не извадим късмет, ще трябва да ги разпитаме всичките.

Санлан кимва.

— Сигурно ще го направим и без това — обажда се Ньоклеби.

— Трябва да помислим и за други възможности — продължава Йерстад. — Ако става дума за грабеж, искам да знам какви ценности е притежавал Ван Дерксен. Искам да знам имената на всички, с които си е контактувал през последните двадесет и четири часа. Трябва да говорим с всички потенциални свидетели. Съседи. Приятели. Проверете дали към неговия блок са насочени камери — може би са заснели нещо подозрително. Имаме нужда от списък с всички таксита, минавали през този район. Пиа, искаш ли да добавиш нещо?

— Ще пусна името му в програмата. Може да изскочи нещо.

— Да, направи го — казва Йерстад и става. — Хайде на работа.

Няколко секунди по-късно в Командния център вече няма никой.

 

 

Бругелан и Хаген паркират пред апартамента на Холте на Херслебсгате. Трима мъже, застанали пред един плод и зеленчук на ъгъла, се обръщат любопитно към тях. „Трябваше да вземем колата на Хаген“ — мисли си Бругелан. Патрулките привличат твърде много внимание. А неговата кола е на ремонт. Отново.

Излизат и бързо изкачват стъпалата до апартамента на Холте на третия етаж. Хаген натиска звънеца. След малко чуват тежки стъпки от другата страна. Вратата се отваря. На прага застава усмихнат мъж, чието лице е наполовина покрито с пяна за бръснене.

— Петер Холте? — пита Бругелан.

Изражението на мъжа веднага се променя — усмивката изчезва и веждите му се сключват.

— Аз съм детектив инспектор Бругелан, а това е детектив сержант Хаген. Имаме съдебна заповед. Може ли да влезем за малко?

Холте се мръщи.

— Защо? — пита той и излъчва гърди.

— Става дума за Роберт ван Дерксен.

— Какво за него?

Тонът му е предизвикателен.

— Мъртъв е.

Холте не отговаря, а продължава да гледа страшно към Бругелан.

— Може ли да влезем?

Холте не отстъпва. Пяната за бръснене капе от лицето му. Минават няколко секунди, след което изражението му изведнъж се променя, сякаш чак сега осъзнава думите на Бругелан. Неохотно им прави място да влязат. Бругелан първи прекрачва прага и веднага спира. Буци пръст са разпилени по пода. Хаген и Бругелан се споглеждат, след което последният се обръща към Холте и влиза, без да сваля обувките си.

— Как е станало? — пита Холте.

— Първо трябва да ви кажа, че този разговор се записва — отговаря Бругелан и му показва своя диктофон. Холте преглъща и кимва.

— Къде бяхте снощи?

— Ами… бях във фитнеса.

— Сам ли бяхте или имаше и други?

— Кент Хари и Гайр бяха там. Както и още няколко момчета.

— Но не Роберт?

— Не. Роберт и аз… — Холте спира, търсейки подходящите думи. Не ги намира в следващите тридесет секунди.

— Колко дълго тренирахте?

— Бях там до… — Холте извръща поглед от Бругелан, докато мисли. — До осем или девет часа, струва ми се.

Бругелан кимва. Според съдебния лекар Ван Дерксен е бил убит между девет и десет часа.

— Къде ходихте след тренировката?

— Прибрах се вкъщи.

— Сам?

— Да.

— И оттогава сте тук?

— Да, аз…

Холте млъква и примигва объркано.

— Кой номер обувки носите?

— Кой номер? Защо искате да знаете това, по дяволите? — Тонът му изведнъж става агресивен.

— Просто отговорете на въпроса, ако обичате.

Холте свежда глава.

— Тридесет и девети — промърморва той.

— Какво казахте?

— Тридесет и девети.

Хаген и Бругелан отново се споглеждат. След това Бругелан казва:

— Бихме искали да дойдете с нас в участъка.