Томас Енгер
Фантомна болка (98)

95

Хенинг не може да заспи. Тормозят го два въпроса. Първият е свързан с деветнадесетте липсващи минути на Туре Пули, а вторият го принуждава да изпрати есемес на Фруде Улсвик рано на следващата сутрин, молейки го за среща възможно най-скоро. Отговорът пристига моментално:

„Имам пет свободни минути. Елате в «Стокфлетс» до съдебната палата в осем и половина.“

Хенинг уведомява Хайди Шус, че ще отиде на работа малко по-късно, след което се натъпква в трамвай № 11 заедно с всички останали хора, отиващи на работа. В „Стокфлетс“ си поръчва двойно еспресо и сяда до прозореца. Адвокатът се появява няколко минути след осем и половина, но вместо да отиде до касата, за да си поръча нещо, той кимва на келнера, който му отвръща с усмивка.

Улсвик отпуска голямото си тяло в стола срещу Хенинг и двамата се ръкуват.

— Благодаря ви за това, че се съгласихте да се срещнете с мен.

— За нищо.

Хенинг научава, че Улсвик е бил информиран за това, което се е случило с Пули и Бренден, и че полицията издирва наемен убиец, получил огромен хонорар за уреждането на убийството на Пули.

— С какво мога да ви помогна, Юл? — пита Улсвик и оправя едната си тиранта. Хенинг вдишва дълбоко и решава да не споделя подозренията си за часовника на мобилния телефон на Пули. Първо трябва да провери тази хипотеза.

— През последните две години никой не се е срещал с Пули по-често от вас. Сигурен съм, че сте го опознал много добре, може би по-добре от всеки друг.

— Предполагам, че сте прав.

— Пули имаше ли врагове в затвора?

На лицето на Улсвик се изписва снизходително изражение. Хенинг се подготвя за лекция.

— Отношенията ми с моите клиенти са изцяло професионални. Разговорите ни бяха посветени единствено на делото. Освен това всеки мой клиент ми има право на дискретност дори и след смъртта си.

— Дори и ако е бил убит?

— Дори и ако е бил убит. Особено ако човекът, който задава въпроса, е репортер.

— Дори и ако вие сте бил този, който е казал на Пули, че съм се върнал на работа?

Улсвик го поглежда. Сервитьорът се приближава и слага чаша кафе пред него.

— Благодаря — казва той. — Пишете го на сметката на фирмата.

— Разбира се.

Улсвик изчаква сервитьорът да се отдалечи, след което се обръща към Хенинг.

— За какво говорите, Юл?

— С изключение на вас само два души са посещавали Туре в затвора — Гайр Грьонинген и Вероника Нансен. Знам, че нито един от тях не е казал на Туре, че съм се върнал на работа в „Новините 123“.

Улсвик се усмихва тънко.

— Не знам за какво говорите, Юл. Има много начини да се научи нещо в затвора, дори и ако нямате посетители всеки ден или достъп до интернет. Затворниците разговарят помежду си, разговарят и с надзирателите. Освен това всеки има право на двадесет минути телефонни разговори на седмица.

— Мислех, че всички телефонни разговори се подслушват?

— На теория — да. Но никой не слуша всяка казана дума. Обръща се специално внимание на някои ключови думи, за да се разбере дали се говори за контрабанда на наркотици или други подобни неща. И мога да ви уверя, Юл, че вашето име не е една от ключовите думи. Надзирателите имат много по-сериозни проблеми от това дали един репортер се е върнал на работа.

Хенинг трябва засрамено да признае, че адвокатът най-вероятно е прав.

— Знаете ли дали затворът си води архив с всички номера, набирани от затворниците? — пита той, опитвайки се да преодолее смущението си.

— Предполагам, че да. И е напълно възможно Туре да се е свързал с някой свой приятел — по телефона или с писмо. Той не е първият затворник, който вярва, че е бил несправедливо осъден. Някои пишат на пресата, други на частни детективи.

— Значи двамата с Туре не сте обсъждали възможността някой друг да му помогне?

— Не мога да ви кажа какво съм обсъждал с клиента си…

— Моля ви, Улсвик — прекъсва го Хенинг. — Знам, че трябва да браните интересите на клиентите си, но не говорим за информация, която се отнася до делото. Питам ви защото все още се опитвам да му помогна — въпреки че е мъртъв.

— И можете да направите това само ако разберете от къде Туре е знаел, че сте се върнал на работа?

Хенинг се колебае.

— Това е важно парче от пъзела.

— Трябва да ми обясните логиката.

Хенинг вдишва дълбоко.

— Паралелно с работата си по случая на Туре, аз се опитвам да открия какво се е случило в деня на смъртта на сина ми. Туре твърдеше, че…

Изведнъж го осенява идея, която почти отнема дъха му. Пули се е свързал с него с надеждата Хенинг да успее да го оневини. Стръвта е истината за онова, случило се в деня на смъртта на Юнас.

Ами ако това е причината за смъртта на Пули?

— Какво е твърдял Пули? — пита Улсвик.

— Че е знаел нещо за пожара в апартамента ми — отговаря Хенинг.

— И смятате, че смъртта на сина ви е свързана по някакъв начин с тази на Пули?

— Да. Или… не знам — признава Хенинг, без да вдига глава.

Спомня си онова, което му е казала Елизабет Холан за повредената аларма против крадци. „Това трябва да е станало един ден след обаждането на Пули, тъй като в неделя беше срещата ми с Ерлинг Офус“ — заключва Хенинг. Значи някой е предприел светкавични действия. Първо е открил човек, който може да се приближи до Туре Пули — нещо, за което се изисква време и умения. После е инсталирал апаратура за следене в апартамента на Бренден, когато семейството е било навън — в неделя.

Хенинг клати глава. Твърде малко време. Никой не може да действа толкова бързо и решително… нали?

— Не знам нищо за това — казва Улсвик. — Не съм чул нищо.

Хенинг бавно кимва. Но мисълта отказва да изчезне. „Има и друга възможност, която самият Улсвик ми подсказа“ — мисли си той. Може би Пули се е свързал с друг човек за същото нещо, преди да позвъни на Хенинг.

„Трябва да се докопам до архива с обажданията“ — казва си той.