Метаданни
Данни
- Серия
- Хенинг Юл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantomsmerte, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Неда Димова-Бренстрьом, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Томас Енгер
Заглавие: Фантомна болка
Преводач: Неда Димова-Бренстрьом
Издател: Персей
Година на издаване: 2014
ISBN: 9786191610518
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2111
История
- —Добавяне
79
Минава девет часа сутринта, когато Хенинг натиска звънеца на входната врата на Гайр Грьонинген на улица „Тьойенгата“ №13. Натиска го четири пъти, като последния път държи пръста си поне десетина секунди. Малко след това чува едно сънливо „Ало?“. Не може да е сигурен, но му се струва, че това е Грьонинген.
— Хенинг Юл. Може ли да вляза?
Няколко секунди мълчание.
— Сега?
— Да, сега. Трябва да говоря с теб.
— Шегуваш ли се? Толкова рано сутринта?
— Нямаше да съм тук толкова рано, ако не беше спешно — излайва Хенинг.
Отново мълчание, последвано от раздразнено изсумтяване.
— Една минута. Трябва да се облека.
Докато чака, Хенинг се оглежда нетърпеливо. След малко го пускат вътре и той изкачва стълбите до третия етаж. Миризмата на подправки става все по-слаба колкото по-високо се качва. Грьонинген го посреща на прага на апартамента си.
— Имаш ли някаква представа колко е часът? — пита той.
Хенинг кимва, но не казва нищо, защото е останал без дъх.
— Бях на работа до след полунощ — продължава Грьонинген.
— Значи си заспал малко преди моят работен ден да започне — отвръща Хенинг невъзмутимо. — Снощи един мой колега беше жестоко пребит. Струва ми се, че знаеш от кого.
— Аз?
— Вчера видя ли мъж с дълга коса и кадифено яке да разговаря с шефа ти?
Грьонинген се замисля, почесвайки се по темето. Очите му са подпухнали от съня.
— Кога е било това?
— Около десет и половина. Малко след това бил нападнат на път за вкъщи.
— По дяволите, Юл. Предупредих те.
— А аз предупредих него да не бъде толкова самоуверен, колкото е обикновено, но явно не ме е послушал. Ще ме поканиш ли да вляза?
Грьонинген дълго се колебае, преди да кимне и да отвори вратата.
— Малко е разхвърляно.
— Приличам ли на човек, на когото му пука?
— Не, не приличаш.
— Бих изпил една чаша кафе, ако не те затруднявам.
— Имам само разтворимо.
— Идеално.
Хенинг събува обувките си. В коридора има планина от обувки, чорапи и палта.
— Не разтребвам, когато съм зает — обяснява Грьонинген и пълни един чайник с вода.
Хенинг прескача планината.
— С какво си зает?
— Пиша слово. За погребението.
— Да, разбира се. Кога ще бъде то?
— Вторник. В Тьонсберг.
— Доста скоро.
— Да. Вероника искаше да го насрочи за първата възможна дата, за да й се махне от главата.
Хенинг кимва към дневната, намеквайки, че ще го изчака там. Отнема му известно време, за да си намери място на износения черен диван. Все пак успява, сяда и се оглежда. Вижда парченца чипс, набити между нишките на килима. Подът е покрит с капачки от бирени бутилки, празни шишета и кенчета. Осемнадесеткилограмова гира е направила дълбок отпечатък в килима под масичката за кафе. На стената са закачени снимки на мазни културисти, застанали в смешни пози. Има и плакат на филма „Терминатор“ с Арнолд Шварценегер.
Грьонинген влиза и сяда в креслото до дивана.
— Благодаря — казва Хенинг и отпива от горещото кафе.
— И така, какво се е случило? — пита Грьонинген.
Хенинг му разказва за срещата на Ивер с Кент Хари Хансен и посещението му в „Асгард“ по-късно същата вечер.
— Според Ивер, Хансен бил доста ядосан.
Грьонинген изведнъж го поглежда така, сякаш е събрал две и две.
— Какво? — пита Хенинг.
— Не, аз просто…
Той млъква.
— Какво? — повтаря въпроса си Хенинг.
Грьонинген дълго се колебае, преди неохотно да отвърне:
— Когато Кент Хари дойде във фитнеса вчера, беше бесен, но никой не знаеше защо.
— Каза ли нещо?
Грьонинген клати глава.
— Просто влезе в офиса и тресна вратата след себе си.
— Разбра ли защо е бил в такова лошо настроение?
— Не. Тръгнах си малко след това.
— Някой от присъстващите да се е хвалил, че е пребил журналист?
— Не. Но нямаше да ти кажа и да беше.
Хенинг кимва бавно, след което решава да смени темата.
— Знаеш ли дали Туре е имал врагове в затвора?
Грьонинген го поглежда учудено.
— Нямам представа — отговаря той. — Защо питаш?
— Просто не мога да разбера защо Туре искаше да говори точно с мен. Журналистите в Норвегия не са толкова много, а тези, които пишат за престъпния свят, са още по-малко, така че е възможно да е знаел кой съм, преди да го хвърлят в затвора. Но откъде е знаел, че съм се върнал на работа?
Няколко секунди Грьонинген го гледа, след което се извръща.
— Туре не е имал достъп до интернет в затвора. И ти си единственият човек, който го е посещавал, ако не броим Вероника.
Очите им отново се срещат, но Грьонинген пак се извръща.
— Ти ли му каза, че съм се върнал на работа?
— Аз? Не.
Хенинг не отговаря, но го поглежда в очите.
— Туре знаеше ли кой съм, преди да отиде в затвора?
— Нямам представа.
Хенинг въздъхва. „Така няма да стигна доникъде — мисли си той. — Всяка врата се затръшва в лицето ми.“
— Добре — казва Хенинг и става. — Благодаря за кафето.
Грьонинген кимва.
— Сигурно ще се видим във вторник — добавя Хенинг. — Успех със словото.
— Мерси.