Томас Енгер
Фантомна болка (77)

74

Хенинг яде препечена филийка и препрочита статията си за Турлайф Бренден, когато мобилният му телефон иззвънява. Бярне Бругелан. Инспекторът умело прескача формалностите и направо минава по същество.

— Гледах записа — казва той. — За какво искаше да говориш с мен?

Хенинг преглъща и споделя подозренията си за стиснатия юмрук на Бренден и внезапния объркан поглед на Пули, насочен към него.

— Ъгълът на камерата не е много добър, но нещо се случва, докато Бренден държи ръката си на гърба на Пули.

Бругелан мълчи. Хенинг се протяга и изключва вентилатора на перваза. Бученето в кухнята спира и жегата веднага го затиска.

— Открихте ли причината за смъртта на Пули? — пита той.

— Предварителният доклад от аутопсията не съдържа никакви отговори, с изключение на…

Бругелан спира.

— С изключение на какво?

— Не мога да ти кажа, Хенинг. Съжалявам.

— Хайде, Бярне. Много добре знаеш, че никога не бих публикувал нещо, което ще попречи на разследването.

Бругелан издиша шумно.

— Открили са необичайно нараняване на врата му.

— От какво? — пита нетърпеливо Хенинг.

— Не са сигурни, но прилича на убождане. От игла или нещо подобно.

— Игла — повтаря Хенинг, спомняйки си какво му е казала д-р Умдал за невротоксините. „Най-вероятно е било някакво силно отровно вещество“ — мисли си той.

— Хитро — казва Хенинг на глас. — Туре Пули беше диабетик. И имаше много пиърсинги.

— Какво от това?

— Когато се срещнахме, го попитах дали е свикнал да се инжектира с инсулин. Той отговори, че вече почти не усеща иглата.

Хенинг се усмихва. Хитър план, наистина.

— По-рано днес говорих с приятелката му. Тя ми показа рисунката, оставена от Бренден под възглавницата й. Напредвате ли?

— Какво имаш предвид?

— Направихте ли фоторобот на мъжа, споменат от Бренден? Знаете ли кой е?

— Още не — отговаря Бругелан. — Но работим по въпроса.

Хенинг кимва.

— Кога мога да напиша, че Туре Пули е бил убит?

— Още не сме сигурни в това, Хенинг. А не трябва да правиш предположения, защото извършителите могат да надушат нещо и да изчезнат.

— Ок — въздъхва Хенинг.

След като затваря, се заслушва в тишината, възцарила се в апартамента. Има лошо предчувствие за това. Бругелан не е категоричен, но Пули най-вероятно е бил убит. Отровен. Но дали ще успеят да открият следи от отровата? Окончателният доклад от аутопсията ще бъде готов най-рано след два месеца. Но дори и да открият следи от отровата, как ще докажат вината на хората, накарали Бренден да убие Пули?

Хенинг отново включва програмата FireCracker 2.0, но 6tiermes7 не е онлайн. Мобилният му телефон иззвънява. Есемес от Ивер.

„Съжалявам. Нищо от Асгард. Ивер.“

Хенинг веднага го набира. „Две глави са по-добри от една“ — мисли си той и вдига телефона до ухото си, чакайки Ивер да отговори. Но след няколко секунди се включва гласовата му поща. „Сигурно в момента говори с някой друг — мисли си Хенинг. — Може би с Нора, за да й каже, че след работа ще намине. Или пък да я попита дали може да намине още сега.“

Да мисли за Нора и Ивер не би трябвало да е толкова болезнено. Но всеки път сякаш някой го удря с юмрук в гърдите. Не може просто да изтрие бившата си съпруга като печатна грешка.

Хенинг изчаква няколко минути, след което отново звъни на Ивер. Същият резултат. Поглежда часовника си. Единадесет без петнадесет. Отива в банята и мие зъбите си, сменя превръзките на краката си и звъни на Ивер за трети път. Отново се включва гласовата поща.

„Няма значение“ — мисли си Хенинг и решава да си легне.