Томас Енгер
Фантомна болка (66)

63

— Просто не разбирам как можеш да живееш така.

Йорян Мьонес влиза в стаята на Флюрим Ахметай, която му служи за офис, дневна и спалня. Под прозореца има гол матрак, покрит с омачкано одеяло. Самият прозорец е затворен и покрит с черна щора. Единственият източник на светлина са трите монитора, наредени един до друг.

— Така ми харесва — отговаря Ахметай на шведски.

Бюрото е отрупано с празни чинии и кутии от пица. Около него се издига планинска верига от кенчета кола, някои празни, други полупълни.

Мьонес намира един стол, дръпва го и сяда. Оглежда се за място, където да остави мобилния си телефон, но се отказва.

— Искал си да ми покажеш нещо?

Ахметай отпива от двулитрово шише кола, след което се оригва шумно.

— Виж това — казва той и пуска клипче на един от мониторите. Гледат от птичи поглед към входа на ресторант Burger King. Десетки хора влизат и излизат. Мьонес поглежда въпросително към Ахметай.

— Знам един тип, който познава един, който работи в охраната на Burger King — обяснява Ахметай на развален шведски. — Няма да повярваш какво биха направили някои хора за две хиляди крони — които сега ми дължиш, между другото.

— Сигурен съм, че ще уредим нещата — усмихва се Мьонес.

Камерата е монтирана под тавана и гледа към входа и касите. В долния десен ъгъл има брояч, който показва часа: 12:38:04.

— Погледни този — казва Ахметай и сочи мъж, който бързо влиза в ресторанта, държейки издут бял найлонов плик.

— Това е Бренден — отговаря Мьонес.

— Ок. А сега виж това, заснето няколко минути по-късно.

Ахметай превърта напред и броячът вече показва 12:43:26. Мъж с бяла тениска стои с гръб към камерата и нервно се оглежда. Стиска идентичен, но вече не толкова издут бял плик.

— Отново Бренден — казва Мьонес развълнувано.

— Сигурен ли си?

— Да. Същата прическа и поза.

Бренден излиза от ресторанта, като нарочно гледа надолу и прикрива лицето си с ръка.

— Добре — казва Мьонес. — Банковото му извлечение показва, че е влязъл в магазин „ЖанТВ“ в Аркаден и си е купил нещо на стойност 399 крони.

— Може би шапка.

— Да, и аз така мисля. Бейзболна шапка. И след като е зарязал телефона си на влак, потеглящ от централната гара, значи е много вероятно да се е качил на друг влак горе-долу по същото време. Можеш ли да откриеш списък с всички влакове, потеглили по това време?

— Да — отговаря Ахметай и пръстите му се насочват към клавиатурата.

— Един момент. Имам по-добра идея. Принтирай ми най-добрата снимка на Бренден, която имаш.

Ахметай отново кликва с мишката, за да пусне клипчето. Чака Бренден да обърне главата си. Лицето му се появява в профил. Ахметай паузира клипчето и отваря файла във Фотошоп, където наглася цветовете и увеличава контраста. След това натиска Crtl+P. Някъде под бюрото се включва принтер. Мьонес се навежда и изритва едно празно кенче, което на свой ред поваля още десетина. Той клати невярващо глава.

— Какво ще правиш? — пита Ахметай.

Мьонес се изправя, стиснал лист хартия.

— Ще си поиграя на стражари и апаши — отговаря той и се усмихва.