Томас Енгер
Фантомна болка (64)

61

Ивер Гюнешен слага още една димяща чаша кафе на бюрото си и сяда. Проверява пощата си и вижда, че е получил десетина имейла, но нито един от тях не е от Нора. Винаги си казват едно „здрасти“ сутрин, особено ако не са прекарали нощта заедно. Но тя още не е отговорила на краткия имейл, които й е изпратил, преди Хенинг да се появи. Ивер предполага, че още му е сърдита за снощи и проверява мобилния си телефон. Никакви съобщения.

Набира номера й и натиска зелената слушалка. Оставя телефона да звъни дълго време, но никой не вдига. „Не ми е сърдита, а направо бясна“ — мисли си Ивер и решава да й остави съобщение на гласовата поща. Преди това се оглежда, за да се увери, че наблизо няма никого. Чува сигнала и започва:

— Здрасти, аз съм. Исках да те питам за довечера. Ако нямаш планове, какво ще кажеш да отидем на кино? Или на ресторант? Някое хубаво местенце в центъра? Това би било… хубаво. Понеже снощи не успях и… ъъъ…

Ивер вдига глава и вижда Хенинг, който излиза от тоалетната.

— Ами… добре, обади ми се. Или ми прати имейл. Ок. До скоро.

Ивер затваря точно когато Хенинг сяда. Ивер го поглежда.

— От къде разбра, че Бренден е изчезнал? — пита той.

Хенинг вдига глава.

— Вчера не беше на работа — продължава Ивер.

Хенинг мълчи.

— От къде разбра, че има приятелка и две деца и че е снимал войни и зверства по целия свят? Как си успял да откриеш всичко това?

Хенинг го гледа няколко секунди, след което казва:

— Не е твоя работа.

— Не е моя работа?

— Аз питам ли те откъде получаваш информацията си?

— Не, но…

— Точно така. Искаш ли да обсъдим как можем да развием тази история?

Ивер се колебае, но после кимва.

— Що се отнася до Туре Пули — започва Хенинг, — ченгетата ще изчакат доклада от аутопсията, преди да предприемат каквото и да било. Твърде рано е да обявят Бренден за издирване. Но ние трябва да поговорим с някой от TV2.

— Познавам Гури Палме — казва Ивер. — Мога да се опитам да поговоря с нея.

Хенинг го гледа няколко секунди.

— Добре. Аз ще се опитам да се свържа със семейството на Бренден. Ако още не са си назначили официален говорител. В днешно време всички правят това. Дискът в теб ли е?

Ивер се оглежда.

— Защо?

— Искам да изгледам записа още веднъж.

— Добре, но бъди дискретен. Не искам никой друг да научава за него.

— Разбира се. Имаме ли нещо, с което да нахраним чудовището?

— Какво ще кажеш за погребението на Пули? Ще бъде интересна смес от знаменитости и престъпници.

— Да, но няма как предварително да знаем кой ще дойде и кой не, а имаме нужда от нещо още днес. Освен това ще отнеме доста време.

— Да. Глупава идея.

— Не, трябва да отидем. Но ако искаме да разнищим този случай, трябва да говорим с няколко човека. Един от тях е Кент Хари Хансен — управителят на фитнеса, където Пули е тренирал и където се мотаят повечето му приятели.

— Ок. Ще се опитам да се свържа с него.

— Добре. Ако искаш да говориш с Хансен на четири очи, по-добре го направи далече от фитнеса. Онези момчета не си падат по посещения от пресата. Всъщност… препоръчвам ти да стъпваш много внимателно там.

— Интервюирал съм подобни хора и преди.

— Да, знам. Разпознавам погледа, който виждам в очите ти — онзи, който сякаш казва „Аз съм неуязвим, защото съм журналист.“ Но ще изчезне след първия ритник в главата, гарантирам ти.

Ивер поглежда Хенинг.

— Знам, че не е моя работа, но от къде знаеш всички тези неща, по дяволите? Къде е тренирал Пули, що за хора посещават фитнеса, имената им и така нататък?

Хенинг се колебае.

— Снощи направих проучване — казва той и млъква като риба.

— Виждам.

Вместо да разясни думите си, Хенинг казва:

— Ако се свържеш с Хансен, мога да ти предложа няколко въпроса, които трябва да му зададеш.