Томас Енгер
Фантомна болка (62)

59

Турлайф се събужда стреснато. Оглежда се, но не разпознава нищо.

След това си спомня къде се намира.

Бързо се отвива, сяда в леглото и стъпва на тъмния дървен под. Наблизо има жълта масичка под малък прозорец, където завесите правят неуспешен опит да спрат силната слънчева светлина. Турлайф разтърква очи и прокарва ръка през косата си, след което се оглежда за мобилния си телефон. Въздъхва, когато си спомня, че го е оставил във влака за Айдсвол. Няма представа колко е часът. Знае само, че е рано. Ако си е вкъщи, би отишъл в банята да си вземе душ, за да се разсъни.

У дома.

Чуди се какво правят Елизабет и децата. Може би Юлие лудува на воля в детската градина, а Пол — в часа по физическо, с който започва всеки петък. Съмнява се, че Елизабет е отишла на работа. Познава я достатъчно добре и знае, че ще бъде твърде разстроена. А това означава, че Турлайф и днес няма да може да се свърже с нея, защото се страхува да се обади вкъщи.

Отива в дневната, внимателно дръпва завесите и надниква през прозореца. Хижата се намира по средата на склона и предлага чудесен изглед към Устаусет, езерото и полята отвъд. „Страхотно е да виждаш чак до хоризонта“ — мисли си Турлайф. Вижда и малък самолет в небето, ято птици, кола, пълзяща по шосето, и мъж, който върви от бензиностанцията към хотела.

Въпреки че не е гладен, Турлайф знае, че трябва да хапне нещо. Няма да е много полезен за самия себе си, ако главата и тялото му откажат да функционират. Сънливо се насочва към мазето и проверява с какво разполага. Нищо апетитно. Няколко консерви агнешко с моркови и картофи. Круши и шунка. Консерва ананас. Тази храна ще му стигне за няколко дни, но не вижда изсушена храна, студени меса или напитки. Трябва да отиде на пазар.

Осъзнава, че скоро идва краят на седмицата. Хората, върнали се от летните си ваканции, вече се чудят кога да заминат, за да подготвят хижите си за зимния сезон. Някои дори ще останат по-дълго, защото обичат ярките есенни цветове и прохладния, мек климат. „През уикенда ще има много повече движение“ — мисли си Турлайф. Следователно трябва да купи храна, която да му стигне за два дни, може би повече.

Излиза от хижата по същия начин, както е влязъл — през кухнята, мазето и барачката за дърва. Свежият планински въздух милва кожата на лицето му. Турлайф тръгва надолу към главния път и към това, което в пристъп на великодушие би нарекъл центъра на Устаусет. Изкачва сивите бетонни стъпала и влиза в магазина. Първият щанд е отрупан с всякакви полезни инструменти: лопати, брадви, бойлери, ботуши, обувки за сняг — въпреки че той е на няколко месеца разстояние.

Първото нещо, което Турлайф прави, е да провери вестниците. Смъртта на Туре Пули е окупирала първите страници на „Дагбладет“, „Афтенпостен“ и „Бергенс Тиденде“. Единствено местният седмичник има различна водеща новина — нарастването на броя на грабежите от хижи в Устаусет и Хаугастьол. Стомахът на Турлайф се свива болезнено, но той опитва да се успокои, разхождайки се между щандовете, стиснал своята пазарска кошница. Междувременно слага в нея един хляб, кутия крема сирене, две бутилки натурален сок и един голям млечен шоколад. Взима и два вестника на излизане и благодари на касиера, който му подава касовата бележка.

Точно преди да излезе, той спира и се обръща.

— Извинете, знаете ли дали наблизо има уличен телефон?

Мъжът се смее.

— Не, нямаме такива в Устаусет.

— Мислех, че има навсякъде.

— Вече не.

— Е, да, предполагам, че сте прав. Проблемът е, че забравих мобилния си телефон. Тук някъде могат ли да се правят обаждания, ако се наложи?

— Можете да опитате в хотела, ако искате — отговаря мъжът, продължавайки да се усмихва.

— Благодаря ви.

Турлайф слиза по стъпалата на магазина и се насочва към главния вход на хотела. Когато стига, вижда, че вратата е заключена. Все пак опитва да я отвори, но без резултат. Притиска лицето си в стъклото, но не вижда никакво движение вътре.

— По дяволите! — възкликва той и се оглежда, чудейки се какво да прави сега. Как е възможно един хотел да бъде затворен посред бял ден? Чувствайки се разочарован и гузен заради Елизабет, той се връща в хижата и си намазва две филии хляб с крема сирене. Докато яде, Турлайф прочита двата вестника, но не открива нищо, което да му подскаже, че полицаите смятат смъртта на Пули за насилствена. Но това не означава нищо. „Ако искам да разбера какво се случва — мисли си Турлайф, — трябва да опитам нещо друго.“