Томас Енгер
Фантомна болка (60)

57

Въпреки че е късно вечерта, навън е още топло. Йорян Мьонес пали цигара и издишва дима през носа си. Тъкмо понечва да си дръпне за втори път, когато уличният телефон на ъгъла започва да звъни. Мьонес загася цигарата с пръсти и я прибира в кутията. Влиза в будката и вдига слушалката.

— Ало?

— Поздравления.

Гласът на Лангбайн е напълно безизразен.

— Благодаря.

— Погрижи ли се за всички действащи лица?

Мьонес се колебае.

— Не всички, но…

— Какво имаш предвид?

— Не е проблем. Всичко е под контрол. Не се тревожи.

— Плащат ми, за да се тревожа.

— Да, но можеш да ми се довериш.

— Правил съм тази грешка преди.

— Добре, разбирам какво ми казваш, но никой няма да научи за теб или за сделката ни.

— Не обичам недовършената работа.

— Нито пък аз. Затова ще оправя нещата.

— Ще ти се обадя след седемдесет и два часа. Ако дотогава си решил този проблем, ще получиш останалите пари.

— Но…

— Същият номер, същото време.

Няма време да възрази, защото Лангбайн затваря. Мьонес тряска слушалката върху вилката, клати глава и излиза в нощта.

Част от него иска да остави Бренден да избяга. Иска да го остави сам да осъзнае, че не разбира правилата на играта, която играе. Провалил е всичко, но не за Мьонес, а за самия себе си. Ако ченгетата открият какво е причинило смъртта на Пули и решат, че той е бил убит, ще започнат да издирват Бренден именно защото е изчезнал. И със сигурност ще искат да го разпитат — по същата причина. Не изглежда добре да изчезнеш в деня, в който си станал свидетел на убийство. Ако го арестуват, Бренден ще бъде твърде уплашен, за да говори. Знае, че семейството му ще бъде убито, ако разкрие нещо.

„Най-доброто решение — мисли си Мьонес, — е да му дам достатъчно време, за да му стане мъчно за семейството му и за предишния му живот.“ Бренден няма опит в спотайването. Рано или късно ще изпълзи от дупката си и някой ще го види. Парите, които е изтеглил, все някога ще свършат, независимо от това колко е внимателен. И когато медиите раздухат историята с липсващия оператор, а ченгетата го обявят за издирване, шансовете, че някой ще го разпознае, ще нараснат значително.

„Но седемдесет и два часа са твърде малко — мисли си Мьонес. — А Бренден показа известна хитрост, оставяйки дрехите си в тоалетната на ресторанта и мобилния си телефон във влака за Айдсвол, без самият той да слезе там. Държи се твърде хладнокръвно. И точно затова трябва да умре. За предпочитане в следващите седемдесет и два часа.“

Мьонес дръпва от цигарата си, след което я хвърля в едно кошче и се насочва към стоянката за таксита. Влиза в една тойота приус. Време е да ускори събитията.