Томас Енгер
Фантомна болка (6)

3

Ярка светлина кара Хенинг да примигне. Има чувството, че очите му са пълни с пясък. Разтрива ги и усеща болка в кръста си.

Бавно сяда. Колата на масичката вече не е студена, но въпреки това отпива от кенчето, наслаждавайки се на игличките, изпълващи устата му. Отвън небето е станало светлосиньо. Хенинг отваря прозореца и дневната се изпълва с топъл летен въздух. Обажда се лястовичка, но никой не й отговаря. Зад отсрещната жилищна сграда се извисява кран, достигащ върховете на дърветата.

Хенинг отива в спалнята, вади две хапчета от буркана на нощната масичка и ги глътва на сухо, след което отива в кухнята и поглежда към купчината вестници и документи на масата. Сяда пред компютъра си, ритайки един от краката на масата, след което глътва половината чаша студено кафе, останало от снощи. Отваря екрана. Посреща го стара версия на страницата на „Новините 123“, която автоматично се ъпдейтва. Хенинг прочита заглавната статия, след което скролва надолу и научава, че през нощта не се е случило нищо интересно. Топлинна вълна в Европа. Русия смята, че Иран скоро ще може да създаде ядрена бомба. Двама ранени след автомобилна катастрофа в Хедмарк. Някакво момиче, което е виждал преди, но чието име не си спомня. Писнало му е от силиконови красавици.

Хенинг проверява сайтовете на основните конкуренти, въпреки че не знае защо го прави. Това си е чиста загуба на време. Новините са едни и същи навсякъде. Но така започва всеки негов ден. Така е започвал и преди Юнас да умре.

„Скоро ще станат почти две години“ — мисли си Хенинг. За повечето хора две години представляват една цяла вечност от спомени, натрупани един върху друг. За него тези две години са изминали напълно неусетно. Не е успял да открие нито една следа. Би било по-лесно, ако може да си спомни нещо, каквото и да било, от дните и седмиците преди пожара.

Лицето на Микаел Волан гледа към него от върха на купчината документи. Микаел Волан е засипал хиляди фирми и частни лица с над 153 милиона измамни имейла, изпратени през акаунти, създадени с фалшиви имена. Волан рекламира пирамиди и други измамни схеми, опитвайки се да накара хората да плащат за неща, които не съществуват. На Хенинг толкова му писва от целия този спам, че решава да провери кой се крие зад всичко това. С помощта на 6tiermes7, неговият анонимен източник в полицията, и Атле Абелсен, негов добър приятел и компютърен гений, Хенинг успява да разобличи мрежата на Волан. Когато и последните парчета от пъзела попадат на местата си, Хенинг предоставя цялата информация по случая на Комисията по хазарта, икономическа полиция и накрая на „Крипос“^[1], в замяна на няколко часа преднина, преди дългата ръка на закона да посегне към Волан. Впоследствие той е осъден на седем години затвор и освен това е принуден да изплати стотици компенсации.

Хенинг отново разглежда документите, преди да ги захвърли настрани с въздишка. В съда Волан е изразил както разкаяние, така и облекчение — радва се, че някой най-накрая го е спрял, защото тези измами са се превърнали в мания. И не са му останали пари, за да наеме убиец, който да елиминира Хенинг. Или Юнас.

Обезсърчен, Хенинг разтрива с ръце лицето си. „Ще открия нещо — казва си той. — Трябва да открия нещо.“