Томас Енгер
Фантомна болка (56)

53

Хенинг седи на своя опърпан стол „Стреслес“ с лаптопа в скута си. Вдигнал е порязаните си крака на една табуретка, раните са почистени, ходилата са превързани. Чувства, че процесът на заздравяване вече е започнал.

Последните няколко часа се сливат в главата му. Единственото нещо, което помни ясно, е телефонният разговор с Ивер. След това не помни нищо до събуждането си на стълбите. Това не е първият път, когато мозъкът му дава на късо по този начин. „Какво ми става, по дяволите?“ — чуди се той.

Наближава шест и половина, така че включва телевизора. Рекламна пауза, последвана от логото на новинарската емисия на TV2. Увеличава звука и вижда високата фигура на Туре Пули, застанал на същия праг, където се е срещнал с него само преди няколко дни. Женски глас съобщава, че по-рано днес осъденият убиец Туре Пули припаднал и по-късно починал в затвор „Осло“. Снимката изчезва. Идва ред на следващата новина от деня. Хенинг не слуша, но вижда кадри с катастрофирал влак и дим, издигащ се към небето. Последната история е обобщена за пет секунди, колкото да подразни интереса на зрителите, след което се прехвърлят в студиото при водещия Махрук Али, който започва емисията. Хенинг увеличава звука още повече.

— Бившият събирач на дългове Туре Пули припадна и след това почина в затвора „Осло“ по-рано днес. Пули бе интервюиран от екип на TV2 в момента на смъртта си.

Али се втренчва в камерата. Репортажът започва, но няма кадри от вътрешността на затвора. Вместо това се виждат две снимки — едната на Кнут Улав Нордбьо, а другата на телефонен апарат. Говорителят на затвора прави непохватен опит да обясни на норвежците какво се е случило, но на този етап не може да разкрие нищо ново около смъртта на Пули.

След това се пренасят пред затвора, където чака репортер, стиснал микрофон до лицето си. Той повтаря известните факти, след което се обръща към управителя на затвора Бьоре Кулберг. Той също не може да разкрие никаква нова информация. Връщат се в студиото при Махрук Али, който обяснява на зрителите, че могат да видят последните мигове от живота на Туре Пули в новинарската емисия от девет часа. Освен това могат да прочетат интервю с журналистката от TV2 Тури Палме на сайта на телевизията.

Хенинг намалява звука, отваря лаптопа и зарежда страницата на „Новините 123“. Логото „ИЗВЪНРЕДНО“ вече го няма, заменено от обикновено заглавие, придружено с любимата на медиите снимка на Пули от неговия арест през октомври. На снимката той е с широко отворени очи и увиснала челюст.

Хенинг има чувството, че пропада. Смъртта на Пули е като кошмар, от който не може да се събуди. Спомня си разочарованието и изумлението в гласа на Ивер Гюнешен, преди да му затвори. Гледайки всички статии, които Ивер е написал, Хенинг започва да се чувства още по-лошо. Той кликва върху водещата статия, чието заглавие още не е сменено — „ТУРЕ ПУЛИ Е МЪРТЪВ“.

Първото нещо, което привлича вниманието му, е добрата работа, която Ивер е свършил. Опитал се е да драматизира събитията от деня, пишейки в сегашно време. Дори е съставил времева ос. А накрая припомня на читателите си присъдата на Пули и всички факти от неговия случай. Има и голяма снимка на Вероника Нансен, под която пише, че тя още не е отговорила на поканата на „Новините 123“ да коментира днешните събития.

Хенинг вижда, че новинарският отдел е приложил линк с интервюто на TV2 с Гури Палме. Заглавието е „Най-шокиращият момент в живота ми“.

„Не е зле“ — мисли си той, но не кликва върху статията, защото може да предположи какво пише в нея. Ивер е взел интервю и от адвоката на Пули. Фруде Улсвик посетил клиента си само няколко часа преди фаталното интервю и според него Пули изглеждал в отлично здраве. Хенинг въздъхва и за първи път от много време иска да запали цигара. Но след това си представя майка си, свлечена на кухненската маса, с бръмчащата машина до нея. Копнежът за цигара веднага се изпарява. „Какъв живот — мисли си той. — Каква смърт.“

Поне Пули е умрял бързо.