Томас Енгер
Фантомна болка (54)

51

Стъпките спират точно пред него. Хенинг примигва и вдига глава. Вижда червени шорти и гол торс. Гюнар Гома му се хили.

— Защо седиш тук? — пита го неговият съсед с весел, но изненадан глас. Хенинг се оглежда и осъзнава, че седи на стълбите.

— Н-не знам — отговаря той.

Има чувството, че се събужда след дълъг кошмар. Или пък още сънува? Не. Краката не биха го болели.

— От кога седиш тук?

— Ами… не съм сигурен.

Гласовете им отекват между стените.

— Тъкмо излизам да потичам и кого да видя на стълбите? Помислих, че си призрак.

Хенинг опитва да се изправи. Болката отново прорязва краката му.

— Май си стъпил на стъкло.

— Колко е часът? — пита Хенинг.

— Часът? Не знам, отдавна не гледам часовници. Просто поглеждам през прозореца, за да видя дали е тъмно или светло, горещо или студено. Какво друго трябва да знае мъж на моята възраст?

— М-м.

Хенинг иска да се издърпа нагоре, но перилото е от другата страна.

— Имаш ли нещо горе, с което да промиеш раните? — пита го Гома.

— Мисля, че да.

— Ок, ще ти помогна да станеш. Хвани се за ръката ми.

Хенинг поглежда нагоре към него.

— Хвани се за ръката ми — повтаря Гома.

Хенинг вижда решимостта в очите му. Никога преди не го е виждал толкова сериозен. И никога преди не му се е налагало да разчита на помощта на седемдесет и шест годишен мъж с оперирано сърце, за да се изправи на крака. Въпреки това протяга ръка и Гома го издърпва нагоре. Хенинг се олюлява като пияница. Изкачват стъпалата едно по едно. Гома диша тежко. Старите му ръце са грапави и жилави. „Ръце на трудовак“ — мисли си Хенинг. През цялото време чува как някой в двора реже с трион и забива пирони с чук.

Стигат апартамента му. Хенинг изважда ключовете и отваря вратата. Гома го повежда надолу по коридора. Хенинг спира, поглежда към димния детектор и се обръща към Гома.

„Не — казва си Хенинг. — Това е нещо, за което трябва се погрижиш сам.“

— Благодаря ти за помощта.

— Няма нищо — отговаря Гома.

Хенинг забива поглед в пода.

— Извинявай. Не знам… не си спомням какво се е случило…

Гома вдига ръце.

— Не се тревожи за това. На всички се случва. Веднъж се опомних точно преди да вляза в „Кондомериет“. Не знам как попаднал пред вратата на сексмагазин.

— Нима?

— Да. Но така и така бях там, трябваше да вляза и да…

— Да, благодаря ти — прекъсва го Хенинг с усмивка и вдига ръка. Известно време двамата мълчат и се гледат.

— Искаш ли чаша кафе или нещо такова? — пита накрая Хенинг.

— Не, благодаря. Отивам до пазара, за да си купя домати.

— Може би някой друг път.

— Да, ще ми е приятно.

Гома го поглежда изпитателно, след което кимва.

— Добре. Трябва да тръгвам. Умната.

— Ти също.