Томас Енгер
Фантомна болка (51)

48

Хенинг гледа смръщено монитора, четейки статията за внезапната кончина на Пули. Дебели бели букви на черен фон. Без снимки. На страницата, посветена на извънредните новини, никога няма снимки, а само малък черен квадрат в горния ляв ъгъл, в който с големи червени букви пише „ИЗВЪНРЕДНО“.

Хенинг има чувството, че стените се опитват да го смачкат, така че става и излиза от апартамента. Заключва входната врата и бързо се спуска по стълбите.

Излиза навън и жегата го блъска в лицето. Трима тийнейджъри седят на пейката в двора и пушат. Поглеждат към него, сякаш е полудял, но Хенинг не им обръща внимание. Минава покрай тях и излиза на улицата, покрита със сух летен прах. Стига първата пресечка и поема по „Фусвайен“. Колите го задминават с бръмчене. Ухилен до уши мъж на средна възраст профучава покрай него на скейтборд.

Хенинг открива празно място на тревистия склон срещу „Куба Бру“ и сяда. Гледа как Акерселва бавно тече към морето. Хората около него се смеят, пият бира, печат месо или се препичат на слънце.

Живи са.

Докато тези, които трябва да живеят, умират.

Хенинг се излята по гръб и зяпва небето. Туре Пули е мъртъв. Има странното, дори абсурдно чувство, че е загубил добър приятел. Но когато се замисля, решава, че това действително е така.

 

 

Когато излиза на улица „Карл Йохансгате“, Турлайф се сеща за персонажа на Уил Смит от филма „Обществен враг“ — млад адвокат, който дори не подозира, че по цялото му тяло има закачени микрофони и предаватели. Дори в часовника и обувките му има скрита високотехнологична апаратура, за да могат агентите на Джон Войт да знаят всичко, което той прави. Слоганът на филма е „Вярваме в Бог. Останалите трябва да бъдат наблюдавани.“

Турлайф няма представа колко високотехнологична е апаратурата, с която разполагат мъжът с конската опашка и неговите съучастници, но те знаят твърде много за него и той не може да си позволи да рискува. Поглежда през рамо, след което влиза в най-близкия магазин за дрехи втора ръка и си купува пет чифта чорапи, четири чифта слипове, чифт дълги черни панталони, чифт шорти, три бели тениски, тънък памучен пуловер и дънково яке. След това отива до най-близкия магазин за обувки и си купува чифт маратонки. Накрая влиза в тоалетната на един Burger King и се преоблича, като оставя старите си дрехи вътре.

Преди да излезе от ресторанта, изчаква няколко минути, наблюдавайки всички около себе си, включително хората на улицата. Иска да се увери, че никой не го чака или наблюдава.

После Турлайф пресича улицата и влиза в мола, откъдето си купува черна бейзболна шапка. След това открива най-близкия банкомат и изтегля всичките пари от двете си кредитни карти.

Когато излиза от другата страна на мола, Турлайф се чувства като престъпник и едва потиска желанието да побегне. Вместо това бързо се отправя към „Бипортен шопинг център“, влиза през въртящата се врата и се качва на ескалатора. Слиза на третия етаж и минава покрай кафене, магазин за дрехи, супермаркет, книжарница и ресторант. Не след дълго стига преддверието на „Централна гара Осло“.

„Да избягам от всичко това по този начин е пълна лудост — мисли си той. — Но имам ли избор? Ако остана, най-вероятно ще ме убият. Може би още днес.“ Ако ченгетата решат да го разпитат, със сигурност ще го пречупят и тогава ще има само две възможности — да си признае за убийството и да поеме отговорност за него или да им разкаже всичко. Ако направи това, мъжът с конската опашка ще нарани Елизабет и децата. По начини, които дори не иска да си представя.

„Единственото разумно решение — заключва Турлайф, — е да направя това, което правя в момента — да се махна от Осло.“ Той се чуди след колко време ще го обявят за издирване. Гури и Оле ще се чудят защо не се е върнал на работа. Ще се опитат да му позвънят на мобилния телефон, но няма да получат отговор. Може би ще се обадят на Елизабет, за да я питат дали се е прибрал вкъщи, но ще отлагат това възможно най-дълго. „Но ще стане най-късно тази вечер — мисли си Турлайф. — Преди това трябва да си намеря добро скривалище. А дотогава ще бъда напълно невидим.“

Турлайф вдига глава към голямото електронно табло с разписанията на влаковете. Около него е пълно с хора — гарата прилича на огромен мравуняк. Невъзможно е да разбере дали някой го наблюдава. Просто трябва да се надява, че е успял да им се изплъзне.

Не иска да пътува с автобус. Те са твърде тесни и бавни. Има влакове до Скиен, Лилехамер, Берген, Халден, Трондхайм. Вижда, че влакът за Берген тръгва след девет минути. А този до Гьотеборг след осем. Турлайф се насочва към една от червените машини за билети и сърцето му забива по-бързо. Набира думите и вкарва парите в процепа.

„Влакът за Айдсвол заминава от десети коловоз.“ Турлайф къса билета и се отдалечава от машината. Влакът тръгва след четири минути. А преди това трябва да направи още едно нещо.