Томас Енгер
Фантомна болка (47)

44

Преди Турлайф да отключи колата, той спира и се оглежда. Коли и автобуси фучат по улица „Бигдьой“. Минувачите пресичат безшумно, движейки се по пешеходната пътека. Но никой не върви към него. Ръцете му треперят докато отваря вратата и влиза. Поглежда в огледалото. Не вижда никого.

Поема си дъх, включва двигателя и потегля към центъра на Осло. Паркира на улица „Киркегатен“. Тъкмо изключва двигателя, когато някой чука на предното стъкло. Турлайф се стряска и подскача, но вижда само мъж по долнище на анцуг и бяла тениска, който се отдалечава бавно от колата.

След това забелязва жълтото листче, залепено за стъклото. Излиза и вижда мъжа точно преди да се скрие зад ъгъла. Той не поглежда назад. Турлайф отлепя бележката и прочита: „Катедрала Осло. Пет минути.“

Обзема го паника. Дълго време просто не може да си поеме дъх. Отново се започва. Краката му омекват, той залита напред и се обляга на капака на колата, за да не падне. Стои така известно време, след което се изправя и вдишва дълбоко.

Тръгва нагоре по „Киркегатен“, в посока към катедралата, чиито зеленясали куполи се извисяват в небето над града. Стъпките му са бавни и неуверени, сякаш тайничко се надява, че краката му ще се подкосят и ще го отърват от тази съдба. Турлайф зяпа лицата на минувачите, с които се разминава, опитвайки се да привлече вниманието им, но никой не отвръща на погледите му. „Сам съм — мисли си той. — Аз съм единственият, който може да се справи с това.“

Пресича „Карл Юхансгате“ и продължава към катедралата, чудейки се дали няма да избухне в сълзи. Вратата е отворена. Турлайф пресича улицата при стоянката за таксита и хлътва в мрака. Както винаги, той е изумен от тишината, която цари вътре.

Чува мърморене и вижда пръсти, сочещи тавана, стъклописите и картините. Поглежда часовника си. Трябва да се върне на работа след пет минути. Псува беззвучно и веднага чувства вина заради мястото, където се намира. Срамът му се изпарява, когато усеща миризмата на кожено яке зад себе си. Обръща се и зяпва същото безмилостно лице, което вчера едва не го е накарало да загуби разсъдъка си.

Известно време двамата стоят един срещу друг. Мъжът дълго се взира в Турлайф, преди да кимне и да потъне навътре в мрака на катедралата. Турлайф тръгва след него. Сядат на една пейка. Мъжът изчаква група японски туристи да се отдалечат. След това бърка във вътрешния джоб на коженото си яке и вади кутия. Внимателно я отваря и я показва на Турлайф.

— К-какво е това? — прошепва той, заинтригуван въпреки себе си.

— Това — казва мъжът почтително, — е игла.