Томас Енгер
Фантомна болка (42)

39

Веднага след като излиза от паркинга, Турлайф набира Елизабет, но тя не вдига мобилния си телефон. Поглежда часовника си. „Сигурно още е в час“ — мисли си Турлайф и поема към Осло по Е-18. Докато кара към вкъщи, й звъни през няколко минути, но Елизабет вдига чак когато Турлайф минава покрай Сандвика.

— Здравей — казва разтревожено тя. — Какво се е случило?

Турлайф затваря очи. Гласът на Елизабет му носи такова облекчение, че едва не избухва в сълзи. Вместо това рязко си поема дъх и успява да се овладее. Обмисля отговора си много внимателно.

— Нищо.

— Господи, Турлайф, търсил си ме осем пъти! Помислих, че се е случило нещо с децата!

— Нищо не се е случило.

— Не можеш да ми причиняваш това.

— Къде си? — пита той, опитвайки се да я разсее.

— Къде съм? На работа, разбира се. Ти къде си? Чувам, че си в движение.

— Да, в колата съм. И аз съм на работа.

— Защо си ме търсил осем пъти?

— Защото… можеш ли да ми направиш една услуга? — пита той.

— Да, разбира се, но…

— Можеш ли да вземеш децата? Аз май ще закъснея.

— Взимам ги всеки ден! Защо ме молиш за това? Няма нужда да ми звъниш осем пъти, за да ме помолиш да направя нещо, което правя всеки ден. Да не си полудял?

— Не. Просто… — той клати глава, — просто карай внимателно, ок?

— Да карам внимателно? Господи, Турлайф, нали ти караш колата в момента? Какво ти става, по дяволите?

— Нищо, просто се шегувам — казва бързо той, надявайки се, че Елизабет ще му повярва.

— Кога ще се върнеш? — въздъхва тя.

— Не съм сигурен.

— Така си и мислех. Ако те няма до пет часа, ще вечеряме без теб.

— Ок. Бъди внимателна. Аз…

Турлайф не може да довърши изречението и затваря, но веднага съжалява за това. Трябваше да я предупреди, да й каже да бъде нащрек и… Ами ако подслушват мобилния му телефон? Ако подслушват нейния? Със сигурност са влизали в дома им, тъй като мъжът в колата знаеше за процепите между дъските на пода. На Турлайф му се гади при мисълта за другите неща, които мъжът е видял. Децата. Тяхното ежедневие.

„Не мога да говоря с никого за това — заключва Турлайф. — Не мога и не смея. Но как ще се измъкна от този кошмар? Не мога просто да правя това, което ми казват, защото после със сигурност ще ме убият. Първо аз убивам, а после убиват мен.“

— Не! — възкликва той и натиска педала на газта. Трябва да измисли нещо.