Томас Енгер
Фантомна болка (28)

25

Работилницата за острене на ножове „Скиерпингс“ се намира на улица „Курвайен“ в Шелсос^[1]. Жълтите панелни блокове буквално се притискат в планинската гръд. Бели и сини тераси стърчат като отворени чекмеджета. Зад грижливо поддържаните плетове се крият малки зелени дворчета, пълни с барбекюта, надуваеми басейни и детски велосипеди.

Пред един гараж в края на улицата е паркиран нисан „Микра“ с логото и интернет адреса на „Скиерпингс“, отпечатани на лепенка, залепена за лявото задно стъкло. Вляво от колата Хенинг вижда голяма, черна хижа на върха на малък хълм.

Вдишва дълбоко и започва да изкачва стъпалата. Когато достига дървената хижа, вижда сините води на фиорда Осло на хоризонта. Целият град лежи в краката му. Красотата на Осло е поразителна — стига да й се наслаждаваш от разстояние.

До вратата има звънец, на който пише skjerpings.no. Не след дълго Хенинг чува стъпки, слизащи по стълби. Вратата се отваря.

— Здравейте — казва жена с дълга червена коса, красиви трапчинки и чаровни лунички. Тя определено не изглежда като човек, способен да пребие мъж като Брулениус. „Но ако някой убие гаджето ти — мисли си Хенинг, — можеш да направиш всичко.“ Особено ако изкарваш прехраната си, правейки опасни оръжия още по-опасни.

— Ирене Отнес?

— Да, това съм аз. Мога ли да ви помогна с нещо? Да наостря нещо за вас?

— Не. Чудех се дали можем да поговорим за Видар Фел?

Топлата й усмивка веднага изчезва.

— Казвам се Хенинг Юл и работя за интернет вестника „Новините 123“.

Отнес се намръщва.

— Защо искате да говорите за Видар сега?

— Работя върху статия за Туре Пули. Обжалването на присъдата му започва след няколко дни и повечето доказателства срещу него са обстоятелствени. Бих искал да поговорим за неговите взаимоотношения с Видар. Аз… се занимавах с други неща, когато той бе убит, но сега се опитвам да разбера какво се е случило.

Тя го поглежда. Котка се увива около краката й, след което се промушва между тях и изкача на плочника.

— Удобно ли е? Наистина имам нужда от помощта ви.

Отнес се колебае, но после кимва.

— Можем да седнем там — казва тя и сочи към два пластмасови стола под голям слънчобран, хвърлящ сянка върху сивия плочник.

— Много ви благодаря.

Отнес влиза вътре, за да си вземе връхна дреха, след което отново излиза. Хенинг се усмихва и двамата сядат.

— Прекрасна къща — отбелязва той.

Отнес засиява от гордост.

— Благодаря.

— Доста необичайна за Осло. Истинска старомодна хижа. Не е ли малко голяма за сам човек?

— Имам котка — отговаря тя и се усмихва. Порив на вятъра повдига косата й. Известно време двамата мълчат неловко.

— Значи сама въртите бизнеса? — продължава Хенинг.

— Да. Това не се среща често, особено ако сте жена. А тези дни хората просто си купуват нови ножове, когато старите изтъпеят. Нашето общество предпочита да изхвърля неща, отколкото да ги поправя. Живеем твърде охолно.

Хенинг кимва в съгласие.

— Значи острите предимно ножове?

— Да.

— Ами брадви?

— Много рядко. Всъщност… май досега никой не е идвал с брадва. Щях да го запомня.

— Значи не помните брадва?

— Не. Защо искате да знаете? Мислех, че сте тук, за да говорим за Видар.

Хенинг я поглежда и казва:

— Ще бъда откровен с вас, Ирене. Не съм дошъл тук, за да говорим само за Видар. Обстоятелствата около неговата смърт изглеждат ясни. Повече се интересувам от това, което се е случило после. С Юке Брилениус и Туре Пули.

— Да, тогава всичко се обърка — казва тя и клати глава.

— Какво имате предвид?

— Говоря за дискусиите в седмиците след… убийството.

Тя отново поклаща глава.

— Разбрах, че сте била много категорична в желанието си да бъде отмъстено за смъртта на Видар.

— Да, бях ядосана и разстроена. Но после видях нещата от друга гледна точка. След смъртта на Брулениус осъзнах, че нищо не се е променило. Все още бях тъжна и разстроена.

Хенинг кимва.

— Чух, че Видар отишъл при Туре с молба за финансова помощ за „Сила & респект“. Това вярно ли е?

— Да.

— Но Туре отказал?

Тя изсумтява презрително.

— Туре обичаше да се прави на голяма клечка. За него бизнесът беше всичко. Никога не би инвестирал пари, освен ако не е сигурен, че ще има печалба от това.

— Видар и Туре скараха ли се заради фитнеса?

— Не, бяха твърде близки, за да допуснат нещо такова да ги скара. Познаваха се от много отдавна.

Хенинг кимва.

— Мислите ли, че Туре е виновен?

— Не знам какво да ви отговоря.

— Да или не — отвръща Хенинг с усмивка.

— Струва ми се, че по-добре да не казвам нищо по този въпрос.

— Защо?

— Заради Вероника. Не искам да прочете за мен във вестника. Приятелки сме и аз винаги съм я подкрепяла. Не искам да разбере, че според мен съпругът й е виновен.

— Това няма да се появи във вестника, уверявам ви. Значи според вас той го е направил?

Няколко секунди Отнес го гледа, след което кимва.

— Защо смятате така?

— Защото Туре умее да върти хората на пръста си. И освен това лъже за най-различни неща.

Хенинг изтръпва.

— Като например?

— Какво ли не. От малки бели лъжи до големи измами. Видар много се дразнеше от това. Когато основа „Сила & респект“, Туре се съгласи да му помогне. Но всеки път, когато Видар го питаше дали е свършил нещо, дали е взел някоя пратка или позвънил на някой номер, Туре казваше, че го е направил, но после се оказваше, че го е излъгал. Случваше се постоянно.

Стомахът на Хенинг се е свил на кълбо.

— Имаше и много други случаи. Билети за кино, хотелски стаи. Веднъж Видар искаше да помогне на един свой приятел музикант, който си търсеше място, където да репетира. Туре каза, че ще уреди нещата. Няколко дни по-късно Видар го попита дали го е направил и Туре го увери, че се е погрижил за всичко. Но когато музикантът отишъл на адреса, там вече репетирали други хора, които дори не били чували за Туре.

Тя клати глава.

— Подобни хора много ме дразнят — обявява тя.

Хенинг кимва и си мисли: „Ако лъжеш за малки неща, значи ще лъжеш и за големи.“ Той отново е завладян от чувството, че Пули го манипулира.

— Познавате ли Роберт ван Дерксен?

Отнес изсумтява.

— Виждал ли сте неговия профил във Facebook? — пита тя.

— Не съм регистриран във Facebook.

— Качил е впечатляващи свои снимки. Гол до кръста и намазан с олио.

Тя клати отвратено глава.

Хенинг се сеща за снимките на ван Дерксен, които е откри в www.hardenever.no.

— Значи обича да се фука?

— О, да. И е пълен женкар. Дори се опита да свали мен.

След като приключват разговора си и се сбогуват, Хенинг заключва, че Отнес все още изпитва болка, но вече се е примирила със смъртта на Фел. Липсва омраза в очите й, докато са говорили за Туре. Нито когато са обсъждали Брулениус. И той се съмнява, че тя би държала самоличността на убиеца на Брулениус в тайна — особено ако може да спечели един милион крони, съобщавайки я на полицията.

Следобедът е топъл и приятен и Хенинг решава да се върне пеша в Грюнерльока. Отнема му около час. След това прекарва още двадесет минути под душа, изяжда една препечена филийка с масло и мармалад и сяда пред компютъра, за да провери пощата си. Има 128 нови писма. Хайди Шус му е изпратила циркулиращо писмо, пълно с директиви и препоръки. Грижливо съставеният текст изчезва след едно кликване от страна на Хенинг. Той веднага се чувства по-добре. Настроението му се подобрява още повече, когато отваря имейла, изпратен от затвора „Осло“.

„От: Кнут Улав Нордбьо, kon@kriminalomsorg.no

Относно: молба за посещение, Туре Пули

До: Хенинг Юл, henning.juul@123news.no

Молбата ви беше обработена и имате разрешение да посетите затворника.

Има голям медиен интерес към обжалването на присъдата, но Туре заяви, че иска да се срещне с вас възможно най-скоро. Ако сте на разположение утре, вторник, той би искал да дойдете в десет часа сутринта.

С уважение:

Кнут Улав Нордбьо, Връзки с обществеността, затвор «Осло».“

„Възможно най-скоро — мисли Хенинг и се усмихва доволно. — Може би най-накрая ще получа отговори.“