Томас Енгер
Фантомна болка (23)

20

— Твой ред е, Хенинг.

Вдига глава и среща острия поглед на редактора на отдел „Новини“ Хайди Шус. Хенинг едва сега забелязва, че тя има нова прическа. Къса и модерна… въпреки че от къде може да знае дали е модерна? Той не разбира от мода. Гримът й също е различен — по-мек и не толкова агресивен.

— А?

— Ами ти? Какво има в бележника ти днес? Изслушахме Ивер, Рита и Йорген. Ти също слушаше, нали?

— Разбира се.

— Какво си ни приготвил днес?

Хенинг поглежда бележника, който е взел на планьорката просто по навик. Заглавната страница е празна. Поколебал се е дали да не напише името на Туре Пули, но после решава, че още е твърде рано за това.

— Ами… още не съм сигурен — започва той.

Тишина. Очите на всички в стаята се обръщат към него и карат кожата на челото му да изтръпне.

— В момента не се случва много.

— Значи и днес нямаш нищо за нас, така ли, Хенинг? — пита Хайди Шус.

— Спокойно е. Може би защото е лято. Просто не се случва нищо интересно.

Шус го поглежда над ръба на очилата си и ги избутва нагоре. Хенинг едва сега забелязва очилата.

— Наясно съм с това — казва тя. — Но в такъв случай трябва да търсиш интересни истории. Не можем просто да седим тук и да чакаме новините да паднат в скута ни. Трябва да ги преследваме. Да говорим с хора. Това лято влизанията в сайта ни са по-малко от очакваното.

— Както винаги.

— Да, но…

— По-късно днес имам среща — продължава Хенинг и отпива от кафето си. — С потенциален източник.

Това е най-старото репортерско извинение под слънцето, но обикновено върши работа.

— За коя история става дума?

— Още не мога да ти кажа нищо.

Хайди понечва да отвърне нещо, но спира.

— Какво каза току-що?

— Ако получа добра информация от източника, ще започна работа върху статията. Но дотогава ще държа устата си затворена.

— Ясно — казва Хайди, видимо обидена. Тя поклаща глава. Един почти незабележим жест, който всички около масата забелязват. След това тя подчертава името на Хенинг на листа си и обявява: — Прехвърлям те към документацията^[1] до второ нареждане.

Челюстта на Хенинг увисва.

— Документацията?

— Да. Знаеш какво е това, нали?

— Разбира се, че знам.

— Всички от отдела по документация са в отпуска. Някои са болни, други са във ваканция и т.н. Освен това Егил е в командировка. Ще ти изпратя списъка с новини на NTB^[2], Хенинг, както и списъка с днешните статии на всички останали.

Хенинг забелязва, че Ивер се е ухилил до уши.

— Хайде, хайде — казва Хайди и им махва да се разотиват. — Имам събиране на редакторския отдел, а вече наближава обяд.

Всички избутват столовете си назад и се изправят. Хенинг излиза последен.

— Документацията — мърмори си той. — Какъв късмет.

При други обстоятелствата би поспорил с Хайди или би отделил една-две минути преди планьорката, измисляйки някаква история, за да я убеди, че е зает. Но сортирането на статии е лесно. И докато върши тази работа, ще има достатъчно време да проучи Туре Пули и неговите приятели и познати. Хенинг знае, че има още много работа.