Томас Енгер
Фантомна болка (16)

13

— Стигнахме ли вече? — пита Юлие Бренден и опитва да се отскубне от детската седалка, но коланът я спира.

— Остава още съвсем малко, миличка — отговаря Елизабет и се обръща. — Нали така, тати?

— Ето там е — казва Турлайф, когато зад дърветата изниква синият хоризонт на езеро Бугстад, където хората ходят да плуват през лятото и да карат кънки през зимата. Жаркото слънце позлатява съвършената трева на голф клуб „Осло“, построен на отсрещния бряг на езерото.

— Леле! — възкликва Елизабет, когато завиват към ферма „Бугстад“. — Не сме единствените, които са се сетили да дойдат тук.

Турлайф поглежда към морето от автомобили, паркирани пред фермата. Оставя колата да се носи бавно напред по равния калдъръм. Няма нито едно свободно място.

— Ще ви оставя пред входа и ще потърся къде да паркирам колата — казва той.

— Страхотно.

Спира възможно най-близо до входа. Елизабет и Пол излизат. Турлайф помага на Юлие да слезе от своята седалка.

— Няма да се бавя — казва той на Елизабет. — Дръж мобилния си телефон под ръка, за да се намерим.

Елизабет сякаш не го чува. Вместо това протяга ръка към децата и им махва да изтичат при нея. Юлие скача и хуква по калдъръма. Турлайф понечва да повтори молбата си за телефона, но забелязва тъмносиньо беемве, което чака зад него.

— О, извинете — казва той и вдига ръка. Бързо се връща в колата и потегля. Не след дълго излиза на пътя. „Чака ме дълга разходка обратно до фермата“ — мисли си той. Двете страни на шосето са задръстени от паркирани автомобили. Беемвето продължава да кара плътно зад него.

Вляво изниква паркинг. Шумни, щастливи семейства излизат от колите си. „Ще опитам късмета си тук“ — мисли си Турлайф и завива в паркинга. Кара бавно по чакъла, оглеждайки се за свободно място.

Ето! Свободно място! Той натиска газта и се мушва вътре, преди някой да го изпревари. Чувствайки се като герой, извършил подвиг, той изключва двигателя и известно време седи в колата, наслаждавайки се на топлото слънце. След това откопчава колана си и поглежда в страничното огледало. Тъмносиньото беемве го блокира. Шофьорът го гледа втренчено. Турлайф се чуди дали мъжът иска нещо от него, но това сякаш не е така.

Излиза от колата и беемвето включва на скорост и отпрашва, пръскайки чакъл във всички посоки. Турлайф проследява колата с поглед. Тя завива надясно и ускорява, насочвайки се към изхода на паркинга. Турлайф забелязва светлата кожа и конската опашка на шофьора, който дава ляв мигач и потегля към Осло.