Томас Енгер
Фантомна болка (15)

12

Квартал „Улевал“ се намира в община „Нордре Акер“ и е построен малко след края на Първата световна война с цел там да бъде преселена работническата класа на града. Работниците са насърчени да изоставят малките си апартаменти и да заживеят в по-големи къщи със собствени градини, но не след дълго заможните хора опропастяват тази идея и днес цените на имотите в „Улевал“ са сред най-високите в Осло.

„Прекрасен район на града“ — мисли си Хенинг, когато таксито спира пред площад „Джон Колет“. Да живееш в този квартал е въпрос на престиж, но Хенинг не смята, че това е била причината Туре Пули и Вероника Нансен да си купят къща тук. Имотите са добре поддържани, повечето фасади са покрити с увивни растения, всички градини изглеждат прекрасно и навсякъде има чаровни малки кафенета.

Не му отнема много време да открие тухлената сграда, където Нансен е избрала да остане, въпреки присъдата на съпруга си. Може би просто иска да запази нещо от предишния си живот. Хенинг звъни на вратата и тя веднага се отваря. Задъхва се, изкачвайки стълбите до втория етаж. Входната врата е оставена отворена за него. Влиза в антрето и вижда огромен гардероб, скрит под безупречно чисти огледала. Над дневната виси красив полилей, който блести, въпреки че лампата не е включена.

Вероника Нансен е облечена в широк сив анцуг, розов потник и тънък сив суичър. На главата й има розова бейзболна шапка, а конската й опашка виси отзад.

— Виждам, че сте намерил мястото — казва тя и се усмихва мимолетно.

— О, да — отвръща Хенинг и се усмихва в отговор, въпреки че още е задъхан. Белезите го сърбят и той забелязва, че тя ги разглежда, докато се ръкуват. Ръката й е малка, като ръката на дете.

— Кафе? — пита тя.

— Да, ако обичате — отговаря Хенинг и тръгва след нея към кухнята. Подът е покрит с тъмносиви мраморни плочки, а до вратата има вграден съд за охлаждане на вино. Хенинг вижда парна фурна, скъпа машина за еспресо и две стоманени готварски печки, едната от които е огромна. Само островът в центъра на кухнята е по-голям от неговата спалня.

— Да седнем там — казва Нансен и посочва към два високи стола до барплота с блестящи метални крака и ярко жълти седалки. — В дневната е разхвърляно — оправдава се тя. Хенинг, който винаги се смущава в присъствието на луксозни предмети, се покатерва върху стола и се намества неловко. Решава да облегне лактите си на бара, където купа с плодове го изкушава с ярките си цветове.

— Хубава къща — казва той. — Или всъщност хубав апартамент.

— Благодаря.

Гласът й е напълно безизразен. „Сигурно е свикнала да й правят комплименти“ — мисли си Хенинг. Нансен включва кафе-машината и намира две чаши. По-ниска е, отколкото си е представял, и не носи грим. Очаквал е жена, за която всяка разходка е модно ревю, да се постарае да изглежда привлекателна в мъжка компания, но Вероника влачи крака и раменете й са увиснали. Изглежда така, сякаш има спукана гума. „Може би се държи естествено, когато си е у дома — мисли си Хенинг. — Може би сега я виждам такава, каквато е всъщност.“

Скоро кухнята се изпълва с аромата на прясно приготвено кафе. Нансен слага едната чаша пред него и Хенинг й благодари.

— Туре каза, че сте журналист — започва тя и сяда срещу него. Думите й прозвучават като нещо средно между въпрос и обвинение.

— Да, работя за „Новините 123“.

— „Новините 123“? Лесно като 1, 2, 3?

— Опасявам се, че да — отговаря Хенинг.

Нансен вади пакет цигари и запалка от джоба на суичъра си. Предлага цигара на Хенинг, но той поклаща глава.

— Харесва ли ви там?

— Не — отговаря той и се усмихва.

— Защо не? — пита тя и пали. Хенинг зяпва пламъка.

— Не съм сигурен, че ще ми харесва да работя за която и да било медия.

— Тогава защо сте избрал тази професия? — пита Нансен и издишва тъмносин дим през стиснатите си устни.

— Това е единственото нещо, за което ме бива.

— Не вярвам. Всеки човек има скрити таланти.

— Значи моите са много добре скрити.

Тя се усмихва.

— Няма ли нещо, което искате да правите?

Хенинг се колебае.

— Обичам да свиря на пиано.

— Защо не правите това?

— Не съм достатъчно добър.

— Според кой?

— Според мен.

Нансен дръпва толкова силно от цигарата си, че на челото й се появява бръчка.

— Освен това не съм свирил от доста време…

— Нали казахте, че обичате да свирите?

— Да.

— Тогава защо не сте свирил от доста време? — пита Нансен и го пронизва с поглед.

— Защото… защото не мога да го понеса.

Хенинг поглежда надолу, изненадан от това колко бързо са стигнали до това лично признание. И от факта, че изобщо са стигнали до него.

— Напомня ми за сина ми — казва той тихо. — И за това, което… което… — Хенинг чува отчаянието в гласа си.

— Туре ми каза какво се е случило.

Хенинг вдига глава.

— Така ли? Какво ви е казал?

— Че синът ви е загинал в пожар.

— Само това?

— Да.

Нансен поглежда дима, който се точи от върха на цигарата й, но не казва нищо повече.

— Не е споменавал сина ми преди?

— Не. Защо ще го споменава? — пита тя.

Хенинг не знае какво да отговори. Нансен отново дръпва от цигарата си.

— Трябва пак да започнете да свирите — казва тя, издишвайки дима нагоре. — За ваше добро е. Човек никога не знае. Може да изненадате самия себе си. Може да ви се отрази добре.

— Съмнявам се — отговаря Хенинг.

Няколко секунди двамата мълчаливо пият кафе.

— А вие ръководите модна агенция?

— Да — отговаря Нансен. — Някой трябва да ги закриля.

— Да ги закриля от какво?

Тя се усмихва ехидно.

— Нещата, които съм виждала… Един ден ще напиша книга за това.

— Наистина ли?

Тя кимва и отново дръпва от цигарата си.

— Заета ли сте?

— В момента не. Положението никак не е розово, заради финансовата криза и всичко останало. Наскоро трябваше да уволня няколко човека, което никога не е забавно. И това, че осъдиха Туре за убийство, също не ми помага.

Лицето й потъмнява.

— Как са нещата… оттогава? — пита Хенинг.

Нансен въздъхва.

— Трудно е, признавам. Не ми остава енергия да излизам често.

Тя поглежда надолу. Хенинг едва успява да различи контурите на лицето й на фона на топлата светлина, струяща през кухненския прозорец.

— Но защо ви отегчавам с моите проблеми? — пита Нансен и се усмихва горчиво. — Какво искате да знаете?

— Колкото е възможно повече — отвръща Хенинг.

— Не знам откъде да започна — казва тя, гледайки го. Конската й опашка лежи върху едното й рамо като златна змия. Хенинг вижда нещо странно в ледено сините й очи. Нещо, което не може да определи.

— Направих кратко проучване на случая — започва той. — Разбрах, че Туре е бил арестуван на местопрестъплението и че си е уговорил среща с Брулениус в изоставената фабрика.

Нансен кимва, дръпва си за последно от цигарата и я смачква в пепелника.

— Защо Туре е поканил Брулениус на среща?

— Знаете ли историята с Видар Фел?

— Прочетох, че убийството на Юке Брулениус се счита за отмъщение за убийството на Видар Фел.

Нансен отново кимва.

— Дълги години Видар работеше за агенцията по наркотична зависимост. Той канеше млади наркомани да тренират безплатно във фитнес салона му.

— Става дума за „Сила & респект“?

— Да. Господи, какво име — тя клати глава. — Както и да е. Видар получаваше субсидия от общината, за да се грижи за тези младежи.

— Това не е ли проектът „Беден квартал“?

— Част от него. Видар ги учеше да тренират и ги караше да се чувстват така, сякаш принадлежат към нещо. Двама от младежите дори започнаха работа във фитнес салона. Видар беше страхотен човек. — Нансен пали втора цигара. — И не допускаше дрога и стероиди в своя салон и гонеше всеки, който използваше такива неща. Но Юке Брулениус не го беше грижа за това и дори се опита да вербува някои от младежите, които Видар бе приютил. — Нансен обвива устни около цигарата и засмуква алчно. — Тъй като Видар знаеше кой е Брулениус и за кого работи, той само го помоли да не закача младежите. Но Брулениус не го послуша и Видар се видя принуден да го изхвърли от салона си.

— И Брулениус се обиди?

— О, да.

Хенинг си спомня, че Фел е бил нападнат в кабинета си и е починал от мозъчен кръвоизлив, получен в резултат от удари по главата. Състоянието му се е влошило допълнително, поради това че е бил хемофилик и е бил открит от един от служителите си чак на следващата сутрин.

— Защо Брулениус не беше арестуван?

— Доколкото знам, полицаите го разпитали, но той отрекъл да е имал нещо общо с убийството.

— И нямаше уличаващи доказателства?

— Не — отговаря Нансен, кръстосва крака и се обляга назад. — Но всички знаеха, че беше той. Когато ченгетата не свършиха работата си, всички в „Сила & респект“ бяха готови да си отмъстят. Но Туре успокои нещата. Той знаеше що за човек беше Брулениус и искаше да предотврати евентуална кървава баня. Затова покани Брулениус на срещата. Искаше да се помири с него.

Хенинг се опитва да си представи този сценарий.

— Защо е смятал, че ще успее да направи това?

— Не знам. Опитах се да го разубедя, защото мислех, че е лоша идея.

— Много хора ли знаеха за тази среща?

— Да, струва ми се. Всички говореха за нея, както тук, така и във фитнеса. След време Туре успя да ги убеди, че убиването на Брулениус само ще влоши нещата. Помоли ги да му се доверят.

Хенинг я поглежда замислено.

— Според вас какво се е случило?

— Мисля, че някой е отишъл там преди Туре, убил е Брулениус и е избягал.

— Звучи рисковано.

— Да, така е. Но са успели.

— Те? — пита Хенинг заинтригувано.

— Да. Не знам защо, но смятам, че са били „те“. Звучи ми по-вероятно от това да е бил „той“ или „тя“.

Хенинг обръща глава и поглежда през прозореца. Мълчанието се проточва.

— По телефона ми казахте: „Ако знаехте това, което знам аз, щяхте да направите услуга на Туре и да му откажете“. Какво имахте предвид?

Минават няколко секунди, преди Нансен да отговори.

— Много хора се радват, че Туре е там, където е в момента.

— Като например? — пита Хенинг с усмивка, но изражението на Нансен остава каменно.

— Да започнем с полицията — отвръща тя и издиша дим към тавана. — От години се опитват да арестуват Туре за нещо. И когато получиха тази възможност, веднага се възползваха от нея.

— А имаха ли причина да искат да арестуват Туре?

Нансен изтръсква цигарата си в пепелника с гневен жест.

— Вижте какво, никой не твърди, че Туре е ангел. Но вече не е събирач на дългове. И не е убил Брулениус. Опитваше се да предотврати неговата смърт, а не да я причини. Но когато ченгетата откриха доказателства, уличаващи Туре, това съвпадна с техните планове. Вече нямаше нужда да ровят за нещо друго.

— Значи според вас полицаите нарочно не са разследвали важни улики, така ли?

Нансен си дръпва за последно, преди да смачка цигарата.

— Полицията е пълна с некомпетентни идиоти и лицемери.

Погледът, който му хвърля, е пълен с горчивина и примирение. Тя не уточнява кого точно има предвид, но Хенинг се чуди дали ще бъде мъдро да обсъжда тази тема с нея.

— Тогава кой е убил Брулениус — ако Туре не го е направил?

— Трябва да е бил един от олигофрените от фитнеса.

— Имате предвид приятелите на Туре от „Сила & респект“?

Тя кимва и извръща поглед.

— Така наречените приятели на Туре — казва язвително Нансен. Тъмнината в очите й става още по-дълбока. — Според вас колко от тях са посетили Туре в затвора?

Хенинг я поглежда въпросително.

— Само един — казва тя, вдигайки пръст. — Само един.

— И той е?

— Гайр. Гайр Грьонинген. Бих казала, че той е най-свестният от групата. Пълен олигофрен, разбира се, но свестен. Това бе една от причините да бъда толкова скептична по отношение на вас.

— Защо смятате, че е свестен?

— Защото наистина се опитва да помогне на Туре. Но още не е успял да открие нищо. А след това се появявате вие… — Изведнъж тя млъква. — Извинявайте, не исках да…

— Не се притеснявайте — успокоява я Хенинг. — Но кой е този Грьонинген? С какво се занимава?

— Мисля, че все още работи като събирач на дългове. Не че си общувам особено често с него. Освен това работи като охранител в един стриптийз клуб в Майорстюа. Казва се „Асгард“ или нещо подобно.

— А кой ръководи „Сила & респект“ сега?

— Един тип на име Кент Хари Хансен.

— Той добре ли се справя?

— Ами… — започва тя след кратка пауза. — Не знам какво да ви кажа. Но със сигурност от стария фитнес на Видар не е останало много.

— Какво имате предвид?

Нансен го поглежда, след което продължава:

— Струва ми се, че Кент Хари си затваря очите по отношение на наркотиците. И знам, че му звънят, когато имат нужда от биячи. А във фитнеса е пълно с такива.

Хенинг отново кимва.

— Можете ли да ми дадете още имена?

— Петер Холте, който е братовчед на Туре. Работи като охранител в „Асгард“ и иска да стане събирач на дългове, но се съмнявам, че Кент ще посмее да го използва като такъв. Туре не го направи, въпреки че Петер му вадеше душата с години. — Нансен го поглежда право в очите. — Когато Туре все още се занимаваше със събиране на дългове, той често имаше толкова много работа, че трябваше да делегира част от нея. Най-често използваше Гайр, но никога Петер. Братовчед му има… твърде сприхав характер.

Хенинг, който не е докосвал кафето си от няколко минути, отново вдига чашата до устните си и отпива.

— Във фитнеса има много други олигофрени — продължава Нансен. — Или поне имаше. Вече нямам нищо общо с тези хора.

Хенинг поглежда през прозореца. Пред сградата преминава трамвай.

— Да кажем, че Туре е невинен — започва Хенинг и се обръща към нея. — Това означава, че някой е успял да пребие и убие Юке Брулениус, закоравял престъпник, което само по себе си не е лесно. Но не само това: същият човек е нагласил нещата така, че да натопи Туре.

Тя не отговаря. Просто го гледа.

— Това изисква мозък — казва Хенинг и се потупва по челото. — И хладнокръвие. Смятате ли, че някой от мъжете, които споменахте, притежава тези качества?

— Не знам — отговаря тихо Нансен.

— Няколко пъти ги нарекохте олигофрени.

— Да — съгласява се тя. — Това е защото мразя всичко, свързано с тях. И самите тях.

— Обвинявате ги — казва Хенинг. — Това е разбираемо.

Нансен въздъхва и вади трета цигара от кутията.

— Всичко е толкова несправедливо! — възкликва тя. — Знам, че Туре е невинен, но не мога да направя нищо по въпроса!

Нансен стиска запалката толкова силно, че кокалчетата й побеляват.

— Имате ли някакви теории относно това кой би могъл да е истинският убиец? Някой, който е имал причина да натопи Туре или да отмъсти за убийството на Видар Фел?

Тя клати глава.

Следва дълго мълчание.

— Е? Какво мислите? — пита го тя, вдигайки глава. — Според вас какво мога да направя?

— Не знам — отговаря Хенинг и въздъхва. — Но ми се струва, че трябва да намеря екипа си за фитнес.