Томас Енгер
Фантомна болка (117)

114

Гюнхилд оставя брадвата където е, грабва краката на Юл и започва да го влачи към купчината пръст. „Лек е като перце“ — мисли си тя и поглежда назад през рамо, за да не се блъсне във фонтана. Усмихва се. Главата на Юл подскача по плочките на пътеката. „Ако беше жив, това щеше да е болезнено“ — мисли си тя.

Скоро достига могилата. Над гроба, който най-вероятно ще бъде запълнен утре, е разпънато друго, по-дебело платнище. Тя пуска краката на Юл и отново се оглежда. Все още няма никого. Бързо отмята платнището. В дупката, дълбока около два метра, започва да се стича вода. Издърпва Юл до ръба и наднича вътре. Усмихва се и го поглежда.

Пръст при пръстта. Пепел при пепелта. Прах при прахта.

 

 

Бругелан шофира толкова бързо, колкото смее. Изплашва до смърт една жена, бутаща детска количка, която тръгва да пресича улица „Тофтесгате“, въпреки сирената и проблясващите светлини на полицейската кола. Чистачките са включени на максимална скорост и разплискват дъжда настрани. Нора се е хванала за дръжката над вратата и стиска устни, гледайки как сградите прелитат покрай тях.

Няколко минути по-късно той завива по улица „Швайгордсгате“ и изключва сирената и светлините, но не намалява. Раздава заповеди по мобилния си телефон и получава сведения за разположението на другите коли. Малко по-надолу вижда няколко патрулки, летящи надолу по „Дивекес бру“. Бругелан минава на червено и тръгва след тях.

— Това е неговата „Веспа“! — възкликва Нора и сочи.

Бругелан натиска спирачките и колата се заковава на място.

— Сигурна ли сте? — казва той.

— Да.

Бругелан уведомява всички по радиостанцията, качва колата на бордюра и спира. Двамата изскачат навън. Дърветата покрай оградата им дават частичен подслон от дъжда, но въпреки това подгизват за броени секунди. Бругелан отваря багажника и отключва кутията с пистолета си, „Хеклер и Кох П-30“. След това хуква към най-близкия вход на гробището, следван от Нора.

 

 

Гюнхилд Дукен изтичва обратно до гроба на Видар Фел и взима сака на Хенинг, брадвата, с която е убила Юке Брулениус и лопатата. Връща се при отворения гроб и маха платнището, покриващо купчината пръст. Започва да загребва пръст и да я изсипва в трапа.

„Не трябва да изсипвам твърде много — казва си тя, — тъй като утре най-вероятно ще има погребение.“ Тялото на Юл ще бъде открито бързо, но все пак ще спечели малко време. На никого няма да му хрумне да погледне в трапа — не и след като го покрие с платнището. Но дори и някой да го направи, ще види само пръст.

Наднича в гроба и вижда, че е успяла да покрие почти цялото тяло. Само главата, ръцете и единият крак се виждат. Забива лопатата в пръстта, загребва и изсипва. Не уцелва главата на Юл, но продължава да опитва. Успява от третия път. Вече се виждат само устата и носа му. Доволно отбелязва, че остава още съвсем малко — една лопата за ръцете, една за крака и още една, за да покрие напълно лицето му. Изчаква няколко секунди, за да се увери, че Юл не помръдва. След това продължава да го зарива. За всеки случай.

 

 

Бругелан поглежда към статията, донесена от апартамента на Юл, и бързо се насочва към пътеката. Успява да различи фонтана в далечината, въпреки мъглата. Около него крачат полицаи с оръжия, насочени напред. Нямат време да чакат специалните части. Всяка секунда може да е от значение.

Напредват бързо, но тихо. Бругелан едва различава очертанията на мъжа, който върви най-отпред. Изведнъж той вдига стиснат юмрук и всички спират. Бругелан нарежда на полицаите да се разпръснат, след което продължава напред. Спира. Чува единствено дъжда, който барабани по плочките. След това вижда нещо право напред. Тъмен силует на жена, държаща лопата. Тя чевръсто загребва пръст от една купчина и я изсипва в отворен гроб. Вижда перчема, който постоянно влиза в очите й. Няма и следа от Хенинг Юл.

Бругелан се приближава още малко и разпознава Гюнхилд Дукен, но тя не ги забелязва. Отново спират. Мъглата затруднява преценката му, но Бругелан предполага, че се намира на около десет, може би петнадесет метра от нея. Тъмни силуети напредват към Дукен от всички страни. Тя няма как да избяга. Обградена е и не може да направи нищо по въпроса.

Дукен продължава да копае. Бругелан поглежда наляво към шефа си, който му кимва. Той хуква към жената, крещейки с цяло гърло, както прави винаги, когато иска да изненада някого. Надява се, че шокът ще я забави и тя няма да има време да използва оръжие, ако има такова, да унищожи някакви доказателства или да побегне. Подготвя се за реакцията, която се надява, че ще последва. Гюнхилд Дукен се заковава на място. Бругелан вижда объркването, изписано на лицето й. Прочита недоумението в очите й — как е възможно някой да знае, че е тук? Остава неподвижна като статуя и Бругелан обвива ръцете си около нея, поваля я на земята и я затиска под тялото си.