Томас Енгер
Фантомна болка (113)

110

Хенинг веднага звъни на Бругелан, но инспекторът не вдига. Решава да се обади в участъка и да помоли да го свържат с Бругелан, но му казват, че той не е на разположение. Същото се отнася за Ньоклеби и Йерстад. „Сигурно са на заседание“ — мисли си Хенинг и за пореден път набира номера на Бругелан, след което оставя дълго съобщение на гласовата му поща. Може би най-дългото в историята на телекомуникациите. Когато свършва, дисплеят на телефона му е замъглен. Хенинг опитва да го избърше, но дрехите му са мокри и успява единствено да го намокри още повече.

Прибира се и се преоблича, след което започва да крачи нагоре-надолу из кухнята, мислейки за онези парчета от пъзела, които през цялото време са били пред очите му. Но най-накрая е успял да ги сложи по местата им.

Дрехите, които е видял да съхнат на сушилника в дневната на Холте, са били на Гюнхилд. Именно тя се е появила пред апартамента на Холте онзи ден и едва не е заловила Хенинг. Според Ирене Отнес, Гюнхилд може би все още има ключ от апартамента на Холте, въпреки че вече не са заедно. За нея би било лесно да влезе, да вземе пистолета му и чифт обувки, които най-вероятно биха й станали. А вече е имала опит в топенето на хора за престъпления, които не са извършили. Имала е мотив да убие Брулениус, ако е смятала, че той е убил Фел, както и да натопи всеки, отказал да отмъсти за Фел, като например Туре Пули. И никой не е имал по-лесен достъп до часовника в „Сила & респект“ от нея.

Но какво може да направи той? Не може да я арестува. И остава въпросът дали откритията му могат да бъдат използвани в съда, при положение че нямат оръжието, с което е било извършено престъплението. Както му е казал Бругелан: имат нужда от доказателства.

Гюнар Гома препуска нагоре-надолу по стълбите, дишайки тежко. „Най-вероятно е гол до кръста“ — мисли си Хенинг. Входната врата се тряска, а после чува женски токчета. Звукът се смесва с шляпането на босите крака на Гома. Съдейки по звука от токчетата, Хенинг предполага, че някой е дошъл на гости на Арне, съседът от горния етаж. Малко след това чува затваряне на врата.

Мобилният му телефон иззвънява. Хенинг вдига, надявайки се, че е Бругелан или някой полицай от участъка, но вижда, че е Нора. В гърлото му засяда буца.

— Здрасти — казва той с глас, който звучи твърде пискливо.

— Здравей — отговаря тя. Звучи изтощена. Или тъжна?

Мълчанието се проточва и Хенинг веднага решава, че нещо се е случило.

— Как е Ивер? — пита разтревожено той.

— Мислех, че ти знаеш по-добре от мен — сопва му се тя.

Хенинг издиша облекчено.

— Не съм ходил при него от вчера — отговаря той.

— Нима? Ами… по-добре е — казва бързо тя.

Хенинг отива в кухнята и вади кутия натурален сок от хладилника.

— Днес ли си ходила в болницата? — пита той.

— Преди малко.

— Какво каза той?

— Чуди се как се развива случаят, върху който двамата работите.

„Разстроена е — мисли си Хенинг, взима чаша от шкафа и я пълни със сок. — Но има и нещо друго. Нещо в гласа й.“ Отпива малко сок. Тишината се проточва.

— Ако те пита отново, кажи му, че съм го разрешил — казва Хенинг, по-скоро за да поддържа разговора. — Мисля, че полицаите ще арестуват извършителя по-късно тази вечер. Ако Бярне Бругелан се размърда.

Хенинг очаква въпроси, но Нора просто казва:

— Днес ходих на гроба му.

Хенинг се заковава на място и оставя чашата на масата. Значи това е чул в гласа й. Секундите минават. Той затваря очи.

— Мислех над това, което ми каза в болницата онзи ден — продължава Нора, но сякаш не може да довърши това, което е започнала. Хенинг слуша със затворени очи. Въпреки че гласът на Нора е спокоен и равен, изреченията й сякаш се издължават, превръщайки се в дълги, хищни ръце. — Познавам те, Хенинг. Знам, че нямаше да кажеш това, което каза за пожара, ако си нямал причина. Знам, че не се опитваше да ме нараниш.

Хенинг е изгубил дар слово.

— Не съм ходила на гроба на Юнас от… много време. Беше ме срам.

Хенинг кимва и тишината се завръща. Самият той не е ходил на гроба на Юнас от… от…

Изведнъж Хенинг отваря очи.

Гласът на Нора продължава да звучи в ухото му, но той вече не я слуша. Включва високоговорителя и оставя телефона на кухненската маса, след което се навежда над купчината листа до принтера и започва да рови из статиите за Расмус Биелан, Туре Пули, Юке Брулениус и Видар Фел. Нора продължава да говори, но Хенинг не чува нито дума. Намира статията, която търси. Заглавието гласи:

„ГРОБЪТ НА ЖЕРТВА НА УБИЙСТВО ОСКВЕРНЕН“

По-нататък Хенинг чете:

„Това е пълен кошмар — казва Ирене Отнес. Само преди няколко седмици тя погреба своя приятел, Видар Фел, а във вторник научи новината, че някой е преобърнал надгробната му плоча и осквернил гроба. Отнес не се съмнява кой е виновникът. Миналия петък трупът на главния заподозрян за убийството на нейния приятел бе намерен в една стара фабрика в Сторо.

«Това е отмъщението на неговите приятели» — заяви Отнес за «Афтенпостен». Утешава я Гюнхилд Дукен, която открила осквернения гроб рано сутринта в събота, когато отишла да сложи цветя на гроба на Фел. Именно тя се обадила в полицията.

«Ужасно е» — заяви Дукен.“

Хенинг вдига глава, след което зяпва снимката на Ирене Отнес и Гюнхилд Дукен до прекатурената надгробна плоча на Фел.

„Ужасно е“.

— Разбираш ли какво ти казвам? — пита Нора.

Хенинг не отговаря. Продължава да зяпа снимката, придружаваща статията. Съсредоточава се върху очите на Гюнхилд Дукен.

След което хуква навън.