Метаданни
Данни
- Серия
- Хенинг Юл (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantomsmerte, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Неда Димова-Бренстрьом, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Томас Енгер
Заглавие: Фантомна болка
Преводач: Неда Димова-Бренстрьом
Издател: Персей
Година на издаване: 2014
ISBN: 9786191610518
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2111
История
- —Добавяне
108
„Изведнъж всичко се случва едновременно“ — мисли си Хенинг. Дори времето сякаш се променя. Отнякъде се появява зловещ на вид черен облак. Възможно ли е Петер Холте да е убил и Юке Брулениус? Хенинг не може да си представи как мъж, когото всички смятат за пълен неудачник, може да планира и извърши едно на практика гениално убийство, а след това тотално да обърка нещата, убивайки един от най-старите си приятели.
Така че Хенинг звъни на Гайр Грьонинген, но той не вдига. Хенинг звъни отново, със същия резултат. Чак при третия опит Грьонинген най-накрая вдига и неохотно се съгласява да се срещнат пред супермаркета в Грьонлан. Когато Хенинг пристига, вече е започнало да вали. Грьонинген се е скрил под чадър, но Хенинг не обръща внимание на пороя.
Решава да говори по същество.
— Арестуваха Петер — обявява той.
Грьонинген го поглежда невярващо.
— Проклет идиот — казва той и стиска дръжката на чадъра с такава сила, че кокалчетата му побеляват. — Не знам как някой може да бъде толкова глупав.
Грьонинген клати глава и изглежда готов да пребие първия човек, който се изпречи на пътя му. Хенинг инстинктивно прави крачка назад.
— Какво ти прошепна той на погребението вчера?
Грьонинген го пронизва с поглед, след което се оглежда, сякаш за да се увери, че никой не може да ги чуе.
— Видях да ти прошепва нещо — продължава Хенинг. — А след това сви юмрук.
— Да — отговаря Грьонинген. — Но това нямаше нищо общо с Роберт.
— Тогава за какво ставаше дума?
— Каза ми, че ако някой посмее да прекатури надгробната плоча на Туре, ще…
Гронинген свива юмрук, имитирайки Холте. Хенинг си спомня една статия, която е принтирал, за това как гробът на Видар Фел е бил осквернен, но не помни подробности.
— На бдението наговори още глупости — продължава Грьонинген. — Каза, че Роберт щял да си получи заслуженото и така нататък. — Той отново клати глава. — Но трябва да знаеш, че Петер си е такъв. Избухлив е и често действа първосигнално, но иначе е свестен тип. Освен това е имал предостатъчно възможности да се разправи с Роберт, но не го е направил.
— Защо не?
— Може би защото е знаел, че няма да може да се справи. Петер е по-силен физически, но Роберт бе много по-ловък с ръцете. Напълно сигурен съм, че Петер нямаше да може да го надвие в ръкопашен бой.
— Може би затова Петер е решил да го застреля.
— Да, но е можел да направи това по всяко време. Защо ще го убива в деня, в който сто човека са го видели да се кара с Роберт? Все едно… все едно е искал да го заловят.
Хенинг кимва в съгласие.
— Владее ли „удара на Пули“?
Хенинг вдига лакът, за да покаже какво има предвид. Грьонинген се колебае.
— Може и да го е пробвал, но както казах, в техническо отношение Петер не е нищо особено. Просто мускулна маса.
„Точно така“ — казва си Хенинг. И ако Петер е бил твърде уплашен, за да се сбие с мъж като Роберт ван Дерксен, значи едва ли си е пробвал късмета с Юке Брулениус.
„Тук има нещо нередно“ — казва си Хенинг. Мислите му отново се връщат към Туре Пули.
— Ти тренира ли с Туре в нощта на убийството на Юке?
— Да, винаги тренирахме заедно.
Хенинг го поглежда.
— Отделни шкафчета ли имахте?
— Да.
— И предполагам, че сте ги заключвали, докато сте тренирали?
— Разбира се. Не сме идиоти.
— Къде държахте ключовете от шкафчетата?
— Дългогодишните членове на фитнеса имаха право да ги оставят на рецепцията или в офиса на Кент Хари. Що се отнася до Туре… зависеше от това кой е на работа. Той предпочиташе да се уповава на хора, а не на ключалки. Защо питаш?
Хенинг пренебрегва въпроса и се замисля. Интересно.
— А докато тренирахте, как разбирахте колко е часът?
— На стената имаше часовник.
Хенинг го поглежда.
— Часовникът зад рецепцията?
Грьонинген кимва.
— Вече никой не носи ръчни часовници. Всички имат мобилни телефони.
„Пули е направил точно това след края на тренировката — мисли си Хенинг развълнувано. Проверил е дали има съобщения или пропуснати обаждания.“ Това е първото нещо, което самият Хенинг прави, след като се събуди или излезе от банята. „Значи не само часовникът на телефона на Пули е бил саботиран“ заключва той.
Часовникът в „Сила & респект“ също е показвал грешно.
Хенинг благодари на Грьонинген за отделеното време и се насочва към фитнеса. Очаква мястото да е пълно с хора, след всичко случило се, но всъщност е точно обратното — вътре няма почти никого. Хенинг предполага, че всички още са в шок.
Стъпва на лилавия килим. Високата жена на рецепцията изглежда дори по-намусена от обикновено, когато го вижда. Хенинг пренебрегва смръщения й поглед и пита дали Кент Хари Хансен е наоколо.
— Не разбрахте ли, че не сте добре дошъл тук?
— Разбрах — отговаря Хенинг. — Но въпреки това трябва да говоря с него. Къде е?
— Не знам.
Хенинг кимва, но вниманието му е привлечено от часовника на стената зад нея. Той вади мобилния си телефон и сравнява двата часовника. Показват един и същ час. „Нищо чудно — мисли си той. — Ако някой нарочно е преместил стрелките в нощта на срещата между Пули и Юке Брулениус, този някой със сигурност ги е преместил обратно по-късно същата вечер или на следващата сутрин. Иначе щеше да се издаде.“
Но кой би могъл да го направи?
— Онзи часовник там — започва той. — Знаете ли дали…
Хенинг се колебае, чудейки се как да формулира въпроса.
— Винаги ли е точен? — пита накрая той и веднага осъзнава, че въпросът му е твърде очевиден.
— Да — отговаря тя, без да вдига поглед от списанието си.
— Знаете ли дали е изоставал… в миналото?
Хенинг изстенва вътрешно. Какъв глупав въпрос! Чува дрънчене на тежести зад себе си.
— Нямам представа — отговаря тя с отегчен глас.
— Питам, защото се чудя дали е изоставал на двадесет и шести октомври преди две години?
Тя вдига глава. Вече не изглежда толкова отегчена.
— Нощта, в която Юке Брулениус беше убит — информира я Хенинг. — Тогава бяхте ли на работа?
Жената изсумтява.
— Да не мислите, че си спомням?
— Не, но можете да проверите, нали? Сигурно имате някакъв списък в компютъра. График на дежурствата или нещо подобно. Колко хора работят тук?
— Трябва да говорите с Кент Хари — казва тя и отново забива поглед в списанието. — Но се съмнявам, че ще иска да ви помогне.
Хенинг отново поглежда часовника зад нея и стената, на която е окачен. След това очите му се насочват надолу, към тениската й. На нея са нарисувани три маймунки, които се забавляват.
— Тази тениска ваша ли е? — пита той и сочи маймунките.
Тя вдига глава.
— Господи, разбира се, че е моя! Що за глупав въпрос е това?
Хенинг бавно кимва, но продължава да я зяпа. Тя отвръща невъзмутимо на погледа му, а устата й е извита надолу в недоволна гримаса.
— Случайно да имате тениска на „Акс“?
Жената се вглежда в лицето му, търсейки причината за този въпрос.
— Защо питате?
Хенинг не отговаря. Известно време двамата се гледат, след което той казва:
— Просто съм любопитен. Беше ми приятно.