Томас Енгер
Фантомна болка (110)

107

Претърсването на дома на заподозрян никога не е било по вкуса на Бярне Бругелан. Ровене в чекмеджета, шкафове и гардероби в търсене на доказателство, което ще даде нова насока на случая или ще докаже вината на заподозрения. Той оценява важността на тази работа, разбира се, но се радва, че рядко му се налага да я върши, защото го прави раздразнителен и нетърпелив.

Да си оперативен агент е нещо друго. Тогава просто не можеш да не бъдеш търпелив, ако искаш да заловиш престъпниците. Това е динамична, напрегната работа. Трябва да наблюдаваш заподозрените от разстояние и внимателно да следиш всеки техен жест и всяка разменена дума. Какво правят, къде отиват, с кого разговарят и кога. По този начин започват да се открояват тенденции в тяхното поведение, които служат за основа на по-нататъшни разследвания и помагат да бъдат елиминирани маловажните играчи. Но доказателства, открити в апартамент и анализирани в лаборатория — това е женска работа.

Въпреки това Бругелан взема участие в претърсването на апартамента на Петер Холте, защото Холте е негов заподозрян. Неговата работа е довела до арестуването му. И доказателствата, открити в апартамента му, са повече от достатъчно, за да увисне на въжето за убийството на Роберт ван Дерксен. По тази причина Бругелан се чувства щастлив, когато се връща в кабинета си и сяда зад бюрото. Вади мобилния си телефон и вижда, че има десетки обаждания и есемеси от познати и непознати номера. Това най-вероятно означава, че Хенинг е публикувал своята статия за Роберт ван Дерксен.

Защо му се струва, че е бил предаден? Чувството е неприятно, но бързо отминава. Ньоклеби и Йерстад искат лично да ръководят потока от информация и на теория Бругелан няма нищо против. Всъщност се радва, че някой друг иска да се занимава с медиите. Но Юл е специален случай. Въпреки че може да бъде голям досадник, той има добър нюх. И обикновено надушва истината. Като сега.

Бругелан преглежда есемесите, които е получил, и вижда, че Юл иска да му се обади. Поглежда часовника си. След малко трябва да поднови разпита на Петер Холте и има нужда от няколко минути, за да се подготви. „Но имам време за един кратък разговор“ — казва си той и натиска зелената слушалка. Юл вдига почти веднага.

Бругелан му казва за ареста и предстоящото обвинение към Петер Холте, но при условие че тази информация няма да се озове във вестника.

— Сигурен ли си, че е той? — пита Юл.

— Открихме оръжие в апартамента му, с което вчера е било стреляно.

— Така ли? А той какво каза по въпроса?

— Още не сме говорили за това. Но ще му е трудно да се измъкне от ситуацията, особено при наличието на другите доказателства.

— Какви други доказателства?

Бругелан се колебае, но после му казва за пръста в коридора и за отпечатъка от обувка със същия номер, който носи Холте. Когато свършва, Хенинг мълчи.

— Какво има? — пита инспекторът.

— Нищо. Просто… просто всичко това ми звучи много странно — отговаря Хенинг.

— Кое?

— Не виждам защо Холте е направил нещата толкова лесни за вас. Освен това според мен има някаква връзка между убийството на Юке Брулениус и убийството на Роберт ван Дерксен, но още не съм сигурен каква.

— И какво те кара да мислиш, че има връзка между двете убийства? Нищо конкретно, нали? Имаме нужда от доказателства, Хенинг. Като например липсващото оръжие, с което е било извършено убийството. И трябва да поставим брадвата в ръцете на убиеца, независимо дали той е Петер Холте или някой друг.

Бругелан чува въздишка, но Хенинг не казва нищо.

— Съществува и възможността Пули наистина да е убил Юке. Не забравяй това.

— Не — отговаря Хенинг унило. — Няма. Просто не виждам никакъв смисъл.