Томас Енгер
Фантомна болка (107)

104

Патрулката потегля без сирени, но с висока скорост. Хенинг я изчаква да вземе завоя, след което вади мобилния си телефон и набира Хайди Шус. Знае, че тя мрази да играе ролята на секретарка за своите репортери, но този път приема инструкциите му без възражения. Дори не коментира цитатите от ужасените съседи на Роберт ван Дерксен. Вместо това го пита кога ще се върне в офиса.

— Още не съм свършил тук — лъже я Хенинг.

Всъщност той няма какво друго да прави на местопрестъплението, но има други планове. Планове, които не иска да споделя с Хайди.

Качва се в едно такси и отива в Абелсгате. След като установява, че Вероника Нансен не си е вкъщи, той продължава към стадион „Улевол“. Открива офиса на „Модели Нансен АС“ на втория етаж, в съседство с Клиника за респираторни заболявания и алергии. „Интересна комбинация“ — мисли си Хенинг, но прогонва тази мисъл, когато влиза във фоайето и кимва на жената зад лъскавия, извит тезгях на рецепцията.

— Вероника Нансен? — пита той.

— За какво става дума?

— Искам да говоря с Вероника. Тя знае кой съм.

— В момента е малко заета.

— Просто й кажете, че Хенинг Юл иска да говори с нея — казва той. — И че е важно.

Секретарката се мръщи, но вдига слушалката и казва няколко изречения, които той не успява да чуе. „Не е ли странно, че Вероника се е върнала на работа толкова скоро?“ — мисли си Хенинг. Но той знае, че повечето хора се нуждаят от нещо, което да ги разсейва в моменти като този и искат да се върнат към предишния си живот възможно най-скоро.

— Заповядайте — казва секретарката и сочи към един коридор. Хенинг усмихнато й благодари за помощта. Чука два пъти на вратата, на която с големи сребърни букви пише „ВЕРОНИКА НАНСЕН“. Глас от другата страна го моли да изчака малко. След това чува стъпки. Вратата се отваря.

— Здравей, Хенинг — казва Нансен, видимо изненадана.

Прави му път да влезе, след което заобикаля бюрото си и сяда. Хенинг й разказва за убийството на Ван Дерксен. Когато свършва, тя се обляга с лакти на бюрото и косата й пада пред очите.

— Какво, по дяволите, става? — пита Нансен.

— Господ знае — отговаря Хенинг и сяда.

Стаята изведнъж става тясна и тиха. Той и дава известно време, за да осмисли новините.

— Петер е най-очевидният заподозрян след случилото се вчера — започва Хенинг. — Нали и преди е заплашвал да убие Роберт?

Казва го като въпрос, но Нансен не отговаря.

— Знаеш ли какво е правил Петер след бдението?

— Някои момчета отидоха да потренират, струва ми се. Но останалите си тръгнаха.

— Тренирали са вчера?

— Да, постоянно са във фитнеса. Според Петер това бил най-добрият начин да почетат паметта на Туре.

Тя клати глава.

Хенинг си припомня убийствата едно по едно. Юке Брулениус, посечен с брадва. Туре Пули, отровен. Роберт ван Дерксен, застрелян. И тъй като Йорян Мьонес вече е в ареста, значи няма как да е бил той, освен ако не е планирал убийството на Ван Дерксен отдавна.

„Убийците са повече от един — заключва Хенинг. — Сигурен съм.“

— Можеш ли да си служиш с пистолет? — пита той и веднага осъзнава как звучи този въпрос.

— Защо ме питаш това?

— Просто съм любопитен.

— Не ти вярвам. Никога не си „просто любопитен“.

Хенинг се опитва да избегне пронизващия поглед на Нансен.

— Познаваш ли някой, който притежава пистолет?

— Всички, струва ми се.

— Ами Туре? Той имаше ли?

— Да.

— Използвала ли си го?

— Да, няколко пъти. Беше доста отдавна.

— Значи знаеш как да си служиш с него?

— Да.

Лицето й изведнъж потъмнява.

— Но снощи не съм го ползвала, ако това ме питаш.

— Не те питам това — отговаря Хенинг и извръща поглед.

Но той знае, че никой не е имал по-безпроблемен достъп до бокса на Пули от нея. И е могла да има хиляди причини да иска смъртта на своя съпруг, излежаващ присъда за убийство. Ами ако Ван Дерксен е знаел нещо? Ами ако именно затова е бил убит?