Томас Енгер
Фантомна болка (106)

103

Бярне Бругелан се събужда от хаотичен сън. Сяда в леглото, протяга ръка и напипва светещия инструмент за мъчения на нощното шкафче. Натиска зелената слушалка, преди Анита да се събуди. Дежурният полицай го осведомява за най-новите развития, докато жена му сумти и се върти недоволно.

— Ок — прошепва Бругелан. — На път съм.

Излиза от спалнята на пръсти и тихо затваря вратата. „Още едно убийство“ — мисли си той, знаейки какви ще бъдат следващите няколко дни. Първата фаза винаги е най-важна. През първите от двадесет и четири до четиридесет и осем часа трябва да бъде положена възможно най-добрата основа на разследването. На практика това означава незабавно впрягане на всички налични ресурси — експерти по съдебна медицина, лаборанти и детективи. Разследването се ръководи пряко от началника на отдел „Тежки престъпления“. Всички изоставят предишните си задължения и се отправят към местопрестъплението. Всеки знае ролята си и има специфична задача. Това е една добре смазана машина.

Петнадесет минути по-късно Бругелан пристига на улица „Вибесгате“. Блокът е ограден с червено-бяла полицейска лента. Събрала се е тълпа от любопитни, въпреки че минава полунощ. Вижда четири автомобила, паркирани на тротоара, но в момента на никого не му пука за това. Бругелан кимва на един униформен полицай, след което се блъска в гърба на детектив Емил Хаген.

Бругелан не се учудва, че той вече е тук. Обикновено има конкуренция относно това кой пръв ще дойде на местопрестъплението, особено между Хаген и детектив Фредрик Станг. Но доколкото Бругелан вижда, Станг още не е пристигнал. Той се дразни от факта, че Хаген винаги изглежда нащрек и изпълнен с ентусиазъм, обикаляйки наоколо и гледайки всичко с широко отворена уста. Разстоянието между предните му зъби го прави да изглежда много млад.

— Какво става? — пита Бругелан.

— Мъж на около тридесет години, застрелян пет пъти.

— Пет пъти?

— Да. Току-що говорих с един от съседите му, който не е чул нищо.

— Не е чул петте изстрела? — пита невярващо Бругелан.

Хаген свива рамене.

— Може би е използвал заглушител.

— Хм. Калибър?

— Девет милиметра. Апартаментът принадлежи на Роберт ван Дерксен. Предполагам, че той е жертвата.

Бругелан се разхожда в кръг. Името му звучи познато. Влизат в двора. Съседи ги зяпат от прозорците. Саксията до стълбището е разровена, може би от куче. Пред входа има разпиляна пръст.

— Горе има ли някакви улики?

— Открихме отпечатък пред входната врата.

— Който не принадлежи на ван Дерксен?

— Още не сме сигурни — отвръща Хаген и клати глава. — Но не мисля, че е негов. Размерът на обувката е твърде малък.

 

 

Хенинг получава есемес от Хайди Шус точно преди да излезе от апартамента си.

„Убийство на улица «Вибесгате» №2. Можеш ли да отидеш направо там?“

Хенинг веднага й звъни, вместо да отговори на есемеса. Прескачат формалностите и Шус обобщава това, което знае.

— Ще отидеш ли? — пита накрая тя.

— Добре — въздъхва Хенинг.

След снощния разговор с 6tiermes7 той е възнамерявал да започне деня със статия за Йорян Мьонес, но сега трябва да отложи това. Сигурен е, че новината няма да бъде разпространена, преди да свърши с убийството на улица „Вибесгате“.

Преди да излезе, влиза в сайта на норвежкия телефонен указател и пише: „Осло, улица Вибесгате №2“. Предполага, че ще мине известно време, преди ченгетата да установят самоличността на жертвата. Получава две страници с имена и ги принтира. Взима листата и ги преглежда. Изведнъж спира и затваря очи.

— По дяволите — казва Хенинг.

 

 

Неколцина от колегите му вече са там. Хенинг се приближава до униформения полицай, натоварен със задачата да разговаря с медиите. Той е висок мъж със сериозно изражение, който отговаря на стандартните въпроси със стандартни отговори. Хенинг не научава нищо полезно от него. „Още е твърде рано. В момента обработваме местопрестъплението.“ Обичайните баналности.

Малко по-късно Бругелан излиза от блока и решително се насочва към една странична уличка. Хенинг се уверява, че никой не гледа към него и хуква след инспектора. Настига го малко преди той да влезе в една патрулка.

— Имаш много работа напоследък — започва Хенинг. — Първо арестуваш Йорян Мьонес, мъжа, организирал убийството на Туре Пули, а после един от приятелите на Пули е убит в същия ден, в който между него и друг от приятелите на Пули избухва скандал.

Бругелан рязко поглежда към него.

— Какво имаш предвид?

Хенинг му разказва за сценката между Роберт ван Дерксен и Петер Холте на погребението на Пули.

— Трупът горе е на Роберт ван Дерксен, нали?

Бругелан въздъхва.

— Не можеш да напишеш това, Хенинг. Още не.

— Знам. Кога ще мога?

— Не знам. Още дори не сме казали на роднините му.

— Ок, ще чакам да получа разрешение. Но искам това да стане преди официалното изявление пред медиите.

Бругелан дълго гледа към него, след което влиза в колата. Преди да завърти ключа, той поглежда към Хенинг и кимва.