Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (75)

73.

Бивша военноморска база „Магелан“

Провинция Минданао, Филипините

1 май (шест седмици по-късно)

Месец и половина по-късно малка „Чесна Караван“ без транспондер кацна на отдалечения остров. В седалката на пилота седеше Кърк Сайм.

От самолета слязоха трима души — Хамиш Камерън, Грег Джонсън и Сайм. Всички бяха облечени неофициално. Лявата ръка на Джонсън още беше превързана.

Си Джей и Лъки ги чакаха, застанали до една ръждива постройка на старата база.

— Е, как е новият дом? — попита Хамиш.

Си Джей се усмихна.

— Има всичко, от което се нуждае един съвременен дракон — прясна вода от хълмовете и много риба в лагуните. Лъки и семейството й се справят чудесно.

Три от другите дракони надникнаха предпазливо от околните дървета. Императорът лежеше в пресноводната лагуна наблизо и единствено муцуната му се подаваше на повърхността.

— Не искат да бъдат откривани — каза Си Джей.

— И ние нямаме нищо против да оставим нещата така — отвърна Сайм.

— Проверих документацията — каза Джонсън. — Тази база вече дори не се смята за американска собственост. Местните жители стоят настрана от този район. Островът е извън радара. Със същия успех може и да го няма на картата.

— Какво стана със зоопарка? — попита Си Джей.

— Следихме почистването — отвърна Сайм. — Всички дракони са убити при взрива, изпепелени или задушени. Китайските власти излязоха с някаква дивотия как Улф и Пери загинали в автомобилна катастрофа на планински път и телата им изгорели до неузнаваемост. Подхвърлили ДНК на мястото на „трагедията“ и медиите се вързаха.

— А вие какво направихте? — попита Си Джей.

— Какво бих могъл да направя? — отвърна Сайм. — Какво да кажа? Че са загинали, защото китайското правителство открило, отгледало и извадило на показ двеста дракона, след което изгубило контрол над тях ли? Изнесох специален доклад само пред президента в Овалния кабинет — устен, разбира се. Вашите усилия и тези на брат ви бяха отбелязани специално. Напиша ли нещо за всичко това, мога да се сбогувам с кариерата си. Така или иначе, Великата драконова зоологическа градина на Китай е история.

— А какво стана с Мини?

— Върнахме я на родителите й в Нандзин — каза Джонсън. — Тъй като всички ключови фигури в зоопарка са мъртви, би трябвало да е в безопасност.

Джонсън смени темата.

— Този остров може и да има всичко необходимо за драконите, но как може да изкара тук една съвременна жена?

Си Джей се усмихна.

— Китайската военна палатка едва ли може да се нарече „Риц“, но става. Освен това се уча да харесвам печена на огън риба. На острова има някакви птици, които си изкараха акъла при вида на драконите. На вкус са като кокошки. — Тя кимна към Лъки. — Но пък, от друга страна, не съм тук заради добрите условия. А заради компанията.

Хамиш свали от самолета два контейнера.

— Донесохме ти някои удобства и инструменти. Решихме, че може да поискаш да поправиш някоя от старите постройки и да се изнесеш от палатката.

Хамиш отвори контейнерите. Вътре имаше кутия с инструменти, бормашина, винтове и пирони, барбекю и преносима печка, както и множество пакети зеленчукови семена.

— Благодаря, Хамиш — каза Си Джей. — Много предвидливо от твоя страна, но колкото и да ми се иска, не мога да остана за постоянно тук. Не мисля, че драконите и хората са създадени да живеят заедно. Говорих с Лъки и тя ме разбира. Казах й, че тя и семейството й трябва да избягват човеците. Изкопаха си дълбоко леговище под хълма и ще се скрият там, ако пристигнат хора, колкото и малко вероятно да е това. Те просто искат да живеят на спокойствие.

Тя погали с обич Лъки по муцуната. Драконът замърка.

— Въпреки това бих искала да минавам от време на време на гости на приятелката си и не бих имала нищо против да имам покрив над главата.

— Как ще стигаш дотук? — попита Сайм.

— Помислих си дали да не си намеря работа в Даруин в Австралия. Там търсят много специалисти по крокодилите, а дотук има само няколко часа път по въздуха. Мога да запиша пилотски курсове и ако успея да се уредя със самолет…

— Знаете ли, президентът изрично ми спомена, че усилията ви трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин, доктор Камерън — каза Сайм. — Мисля, че ще успея да намеря излишни средства в бюджета си, които да са достатъчни за приличен самолет. В края на краищата трябва да получите някаква награда за спасяването на живота на американския посланик в Китай и за предотвратяването на световна чума от дракони. Изобщо, ако ви трябват някакви пари за каквото и да било, просто трябва да ми се обадите.

Си Джей се усмихна.

— Благодаря, ще го направя.

Прекараха остатъка от деня във възстановяване на една от бараките под любопитните погледи на семейството жълтодрехи дракони.

По едно време Грег Джонсън се обърна към Си Джей.

— Чудех се, ако се случи да сме от една и съща страна на света, дали ще се съгласиш да пийнем кафе някога?

— Възможно е.

Си Джей прибра немирен кичур коса зад ухото си.

— Да не би да ме каните на среща, агент Джонсън? Рядко ми се случва да получавам подобни покани.

— Може би.

— С най-голямо удоволствие — с усмивка рече тя.

 

 

Когато денят отмина, всички отидоха при самолета. Време беше да си тръгват.

Си Джей отиде при Лъки и я прегърна. Очите й се напълниха със сълзи.

— Бяла глава харесва Лъки — рече тя.

— Лъки… харесва харесва… Бяла глава… Лъки тъжна…

— Бяла глава също тъжна. — Си Джей целуна дракона по муцуната. — Но Бяла глава ще се върне.

И с тези думи тръгна към самолета.