Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (34)

32.

Отведоха ги при бял микробус за гости на зоологическата градина.

Вече започваше да се стъмва.

Докато другите се качваха, Си Джей отиде при Бен Патрик.

— Бен, преди да си тръгна, бих искала да попитам каква е тази малка долина?

Патрик се подсмихна.

— Тя е само за важни клечки. И под важни клечки имам предвид много богати и много влиятелни китайци.

— И какво представлява по-точно?

— Ловен парк — каза Патрик. — Срещу известна сума щастливецът може да ловува дракони. Мястото е предназначено за собствениците на казина от Макао и богати ловци от Америка. Когато приключат с битките през уикенда, воините сядат в хижата на по чашка коняк „Хенеси“ и си разказват истории.

— О — каза Си Джей.

Това обясняваше чисто новата туристическа екипировка на партийните величия. Не беше никаква туристическа екипировка. А ловджийска.

Обясняваше също и черната стая, през която бяха минали и в която се беше почувствала така, сякаш е зад кулисите на театър — защото тя беше задкулисно помещение. Именно от нея пускаха драконите в ловния парк. Докарваха ги в черната стая от Люпилния център и ги пускаха през маскираната врата или може би през други врати в страничните тунели.

„Просто да не повярваш.“

— Довиждане, Бен — каза Си Джей.

— Всичко добро, Си Джей — хладно отвърна Патрик.

Си Джей отиде при останалите в микробуса. Колата беше съвсем нов модел „Фолксваген“, добре обзаведена, с кожен салон и климатична инсталация.

Тя се качи вътре и се отпусна в удобната хладна седалка, изтощена и потна.

Микробусът потегли по виещия се път към изхода на малката долина.

Излязоха от ловния парк и завиха наляво по околовръстния път.

Вече беше почти тъмно и пътят бе осветен от кехлибарени лампи. Буреносни облаци се трупаха пред пълната луна и я закриваха.

Си Джей видя светлините на стоповете на сребристия ВИП джип пред тях — пътуваше покрай северния край на голямата долина и тъкмо щеше да влезе в един тунел.

Затвори очи. Беше останала напълно без сили и сега, когато най-сетне бе в безопасност, си позволи да се отпусне и да се унесе от лекото поклащане.

Микробусът неочаквано зави и Си Джей усети как се накланя наляво.

Отвори очи.

Бяха направили рязък завой и бяха излезли от околовръстния път. Стоповете на джипа продължиха напред и изчезнаха в тунела.

„Странно“ — помисли си Си Джей.

Знаеше, че не могат да се върнат до главния вход през западната страна на долината — кулата на административната сграда беше блокирала околовръстния път. Явно поради това се налагаше да минат по дългия маршрут по северната част на долината и да се спуснат покрай източната страна.

Започна да друса. Светлините показваха пътя пред тях — неосветена чакълеста алея, водеща към хотела казино.

— Видях площадка за вертолети при казиното — каза посланик Сайм. — Сигурно ни карат натам.

Микробусът продължи по неравната лъкатушеща алея, след което неочаквано зави по още по-неравен черен път и изведнъж се озоваха сред високи два и половина метра тръстики и мангрови дървета.

Започна да я обзема безпокойство.

— Загазили сме — прошепна тя на Хамиш.

— Какво имаш предвид?

— Не се връщаме в Хонконг.

Обърна се към китайския капитан Вонг, който седеше отпред при шофьора, и попита:

— Извинете, капитане? Къде отиваме?

— Минаваме напряко — кратко отвърна той.

Си Джей и Хамиш се спогледаха многозначително.

— Бъди нащрек — прошепна му тя.

— Ясно.

Навън вече бе съвсем тъмно, единствено подскачащите светлини на микробуса пропъждаха мрака.

Шофьорът рязко наби спирачки и всички леко залитнаха напред.

Вратата рязко се отвори и Си Джей се озова срещу дулото на автомат в ръцете на китайски войник с безизразен поглед. Втори войник държеше оръжието си насочено към останалите.

— Слезте с вдигнати ръце — нареди капитан Вонг. — Обиколката ви приключи официално.