Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (32)

30.

Си Джей се извърна от ужасната гледка.

Все още задъхана, тя погледна тъмния тунел, в който се намираха.

Вратата, през която се бяха измъкнали, беше масивна и яка, дори стъклото на прозорчето й бе дебело; по рамката й имаше гумени уплътнения, благодарение на които се затваряше херметически.

Си Джей едва чуваше как драконът пирува от другата страна и троши костите на Шан. Вратата почти не пропускаше звук.

— Всички добре ли са? — попита тя.

— Много относително — отвърна Хамиш.

Си Джей отново погледна тунела.

Нямаше никакво осветление. Мрачният проход продължаваше стотина метра и свършваше с врата, която зееше доста зловещо.

През отвора струеше ярка слънчева светлина.

Си Джей тръгна към нея.

— Къде отивате? — попита Сайм.

— Натам.

— Защо просто не останем тук, където е безопасно?

— Защото не знаем дали е безопасно. — Си Джей погледна към края на тунела. — И няма да научим, докато не разберем какво има от другата страна на онази врата.

Тя продължи напред. Останалите я последваха.

Вратата в другия край на тунела беше същата като онази на Люпилния център — дебела и уплътнена с гума, само че зееше широко отворена.

Си Джей надникна предпазливо през нея. Оттатък имаше малко помещение с черен под и черни стени. Единствената врата в отсрещната стена също беше отворена и пропускаше слънчевата светлина.

Черният под и стените оставяха у Си Джей странно усещане. Имаше чувството, че се намира зад кулисите на театър. Два боядисани в черно странични тунела тръгваха наляво и надясно и изчезваха в мрака.

— Това не ми харесва… — каза Джонсън.

— Какво е това място? — попита Хамиш. — То не е част от нормалната обиколка.

Си Джей искаше да знае същото.

Така че излезе от тунела и тръгна към отворената външна врата.

— Доктор Камерън… — каза Джонсън. — Мисля, че е по-добре да се върнем в тунела.

Си Джей стигна до вратата и погледна навън.

Видя прекрасна малка долина, обградена от високи скалисти стени. Имаше буйна трева, река и гора. В самия център на долината се издигаше покрит с трева хълм, на чийто връх бе кацнала пищна дървена сграда, от която лъхаше на богатство и привилегии. Приличаше на голф клуб или ловна хижа.

Очите на Си Джей се присвиха.

Тя прекрачи прага, погледна назад — и видя, че входът към малкото помещение е великолепно замаскиран. Беше вграден в отвесната стена и все още отворената врата беше оформена като камък отвън и се сливаше идеално със скалата.

Хамиш застана до Си Джей и също видя маскировката.

— Пак ще попитам — каза той. — Какво е това място?

Си Джей мислеше бързо.

— Прилича на…

Сив дракон с размерите на принц излетя с крясък от храсталаците наблизо и се насочи право към Си Джей и Хамиш.

Разпери криле, увеличи скоростта си двойно за миг и Си Джей забеляза, че няма уши.

Двамата с Хамиш се хвърлиха обратно в помещението и затръшнаха маскираната врата. През малкото прозорче Си Джей видя как драконът спря безсилно от другата страна и изкрещя яростно към тях.

Си Джей и Хамиш затаиха дъх, вперили погледи в беснеещия дракон.

В следващия миг сивата глава се пръсна и кръв оплиска цялото прозорче. Шокираните Си Джей и Хамиш отскочиха назад.

— Доктор Камерън — прошепна Джонсън от вратата на тунела. — Елате веднага…

Си Джей се обърна, когато чу тона му, и видя някаква сянка да излиза от левия тунел — друг сив принц, с ниско наведена глава.

Драконът изкрещя и се хвърли към тях. Си Джей и Хамиш тутакси се втурнаха към вратата на тунела. Метнаха се напред и се приземиха по корем, докато Джонсън затръшваше херметическата врата зад тях. Драконът спря с пързаляне от другата страна и изрева…

Бам!

Главата и на този дракон се пръсна. В следващия миг Си Джей видя войници в униформи на Китайската армия да влизат в черната стая с вдигнати оръжия.

— Чисто! Чисто! — извикаха те на мандарин.

Един от войниците отиде до вратата и погледна Си Джей и останалите.

— Нихао? — Видя Си Джей и премина на английски. — Моля, отворете. Районът е обезопасен. Зоопаркът е обезопасен. Вече нищо не ви застрашава.

Си Джей се отпусна на пода, залята от облекчение.