Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (25)

23.

Си Джей не си направи труда да чака асансьора. Нямаше да дойде навреме.

Вместо това отвори тежката врата до асансьорите, на която на английски и на мандарин пишеше АВАРИЙНО СТЪЛБИЩЕ.

Следвана по петите от другите петима американци и Шан, тя се втурна надолу, като прескачаше през три стъпала наведнъж и вземаше рязко завоите.

Над нея отекваха силни удари — драконите блъскаха по вратата.

Последва трясък и внезапно в кладенеца на стълбището се разнесе яростен рев.

— Влязоха! — извика Си Джей.

Стигна до края на стълбището, отвори вратата и отново се озова в станцията за управление на отпадъците.

Погледна надясно, видя масивните външни врати — и осъзна защо драконите са щурмували сградата. Огромните врати водеха навън.

Групата й беше потърсила надежда на неправилното място.

Това бе целта на драконите от самото начало. Не се бяха интересували от хората в кабината на въжената линия. Бяха искали само кабината.

Заради това.

Заради нападението срещу административната сграда — едно от малкото места в зоологическата градина с изход навън.

Академичната част от ума й се възхищаваше на изобретателността на драконите. Това не беше просто поведение с решаване на проблем. А сложно комбинативно планиране.

Макар планът им да беше погрешен (те нямаха начин да знаят, че дори да се измъкнат от долината, над първия електромагнитен купол има и втори), той все пак беше план.

Тези същества бяха по-интелигентни от всяко известно й животно.

— Идват! — извика Джонсън някъде отзад.

— Хамиш, барикадирай вратата! — извика Си Джей.

Хамиш скочи в най-близкия боклукчийски камион, запали го, превключи на задна и потегли към вратата на стълбището…

… точно когато там се появи първият принц и с пронизителен крясък подаде глава навън.

Хамиш заби големия камион в стената и главата на дракона, стърчаща от рамката, отлетя. Вратата се затръшна и остана затворена от тежестта на машината.

Последва серия силни удари от другата страна, когато пристигнаха другите дракони. Не можеха да отворят — засега.

Бам!

Камионът леко се разклати.

Бам!

Отново.

Докато блъскането продължаваше, Си Джей се обърна, мъчеше се да намери изход.

Станцията за отпадъци изглеждаше по същия начин, по който я бяха оставили — широката яма, външната порта, вътрешната порта към тунела на околовръстния път, двете дузини боклукчийски камиони и пикапът с жълтодрехия дракон в клетката.

В този момент единият асансьор пристигна с мелодичен звън и петнайсет китайски офис служители по ризи изхвърчаха навън, обхванати от паника.

Десетина работници със сини комбинезони се втурнаха към заключен стоманен шкаф до северната стена на залата. Водачът им извади връзка ключове, отключи катинара и отвори вратата.

Оръжеен шкаф.

Си Джей видя по рафтовете оръжие — пистолети и няколко автомата, приличащи на АК-47. Работниците започнаха да ги вадят.

Си Джей се обърна към външната порта.

— Май най-безопасното място в момента е през тази порта и навън от долината. Как можем да я отворим?

— Контролното табло е при асансьорите. — Шан посочи. — Но зад вратата има тежка предпазна порта. Трябва да отворим и нея.

Двама от работниците явно имаха същата идея — вече тичаха към контролното табло до асансьорите, което беше посочил Шан.

Намираха се на десет стъпки от него, когато Си Джей осъзна нещо.

Беше станало тихо.

Блъскането по вратата бе спряло.

Драконите вече не се опитваха да минат през вратата.

Си Джей бавно се обърна и отвори уста:

— Къде ще…

Двойната врата на асансьора внезапно се отвори и от нея се изсипаха червеногърди дракони!

„Спуснали са се по шахтата!“

Първо бяха два, после осем, после дванайсет. Разгърнаха се бързо. Някои бяха без уши, други със — но пък Си Джей си спомни, че повечето работници в административната сграда не носеха защитните си часовници. За всички дракони, безухи или не, имаше предостатъчно плячка.

Двамата работници, които тичаха към таблото до асансьорите, бяха атакувани първи.

Два безухи дракона ги пресрещнаха и ги проснаха на земята, скочиха отгоре им и разкъсаха трахеите им, като едва не им откъснаха главите.

Си Джей се смрази.

— Няма как да излезем — каза Хамиш.

— Някакви идеи? — попита Пери.

В същия миг китайците откриха огън.

В станцията за управление на отпадъците настана истински ад.

Пищяха дракони. Трещяха автомати и пистолети. От стените хвърчаха искри.

Китайците намериха прикритие и продължиха да стрелят по приближаващите дракони, но точно когато някой се скриеше зад камион и откриеше огън, някой дракон прелиташе над машината, хвърляше се върху него и всичко приключваше сред писъци и кръв.

Си Джей видя как един дракон замахна безмилостно с нокти към един от работниците. От четирите разреза на гърдите бликна кръв и човекът падна.

Друг дракон разкъса човек на две с ноктите си. От трупа избълваха вътрешности и кръв.

Трети дракон прелетя и отхапа главата на друг нещастник. Обезглавеното тяло остана право за секунда-две, а оръжието в ръката му продължаваше да стреля, преди тялото най-сетне да рухне на земята.

Стрелбата на китайците като че ли нямаше почти никакъв ефект върху драконите. От бронираните им хълбоци и чела изскачаха искри. От време на време от някоя незащитена част от телата пръскаше кръв и животното надаваше писък, който бе по-скоро раздразнен, отколкото от болка. След това драконът продължаваше атаката си.

Офис служителите скачаха в първата изпречила им се кола или камион.

Си Джей видя как трима се метнаха в един хечбек, но два дракона хванаха колата от двете страни и я запратиха към стената. Покривът на малкия автомобил се удари в стената и смаза хората в купето.

— Качвайте се в камионите! — извика Си Джей. — Те са по-тежки и предлагат по-добра защита!

Групата се раздели и забърза към най-близките боклукчийски камиони.

Шан се качи в един, а Си Джей в друг заедно с Хамиш и посланик Сайм. Джонсън се присъедини към тях, но преди това рискува да изтича и да грабне един изпуснат от работниците пистолет. Си Джей видя как Улф и Пери изчезват в якия оръжеен шкаф и затварят вратата след себе си.

— Май имаме късмет, че това са само малките — изпъшка Сайм. — Принцовете.

Разнесе се могъщ приглушен рев и внезапно тухлената стена над асансьорите се покри с мрежа от пукнатини. Миг по-късно цялата напукана площ беше разбита от другата страна и огромен — безух — червеногръд цар изскочи навън, като ревеше яростно.

— Майко Божия… — промълви Хамиш. — Слязъл е по асансьорната шахта…

Голямото колкото автобус животно се изправи на задните си крака, после помете боклукчийските камиони пред себе си с предните си лапи.

Тежащи по шест тона машини се разлетяха като детски играчки.

Един камион се плъзна през залата и се блъсна в бетонната стена. Други два се преобърнаха няколко пъти, преди да изчезнат в ямата за отпадъци.

Царят изрева отново. При всяка негова крачка подът се тресеше.

Вече беше настанала пълна суматоха. Работници се спасяваха с бягство. Офис служители в шест-седем автомобила на зоопарка се понесоха през залата към тунела на околовръстния път. Принцовете ловуваха между преобърнатите машини.

Си Джей се обърна към външната порта. Беше сигурна, че е в състояние да задържи принцовете, но се съмняваше, че може да издържи ударите на един цар или император.

Царят също искаше да разбере дали е така.

С оглушителен рев той изтръгна една от вратите на портата и се видя втора порта с дебели решетки от другата страна.

Драконът се хвърли към нея…

… но тя издържа.

Драконът изрева яростно, опита отново, но втората порта отново издържа мощния удар.

— Не могат да се измъкнат оттам — с облекчение каза Сайм.

— Но и ние също — каза Си Джей. — Не и без да ги пуснем заедно с нас.

Докато го казваше, й се стори, че зърва как два по-малки дракона се насочват към малка червена врата в ъгъла на залата; зад нея вероятно имаше електрическо табло или нещо подобно.

Успя да ги зърне за съвсем кратко, защото в следващата секунда царят се озова точно пред предното стъкло на камиона им и я погледна право в очите.

Гигантското животно се нахвърли върху боклукчийския камион и светът на Си Джей бясно се замята, когато машината полетя във въздуха.