Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (19)

17.

Ако Си Джей и останалите можеха да гледат кабината отвън, щяха да видят как императорът увисва над нея с разперени огромни криле, сграбчва я в могъщите си нокти, изтръгва я от кабела и я запраща във водите на езерото.

Кабината се запремята надолу и падна във водата с покрива надолу.

Запоклаща се във водата на петдесет метра от водопада пред разрушения замък.

А после започна да се движи към ръба, понесена от течението.

 

 

В кабината цареше пълен хаос.

Всичко беше с главата надолу. Завинтените столове на бара висяха от тавана. Всички бутилки бяха изпотрошени. През разбитите и напукани прозорци нахлуваше вода.

Си Джей и останалите бяха паднали до лампите на тавана.

Си Джей се надигна първа и се огледа бързо, приклекнала в стигащата до глезените вода.

— Движим се и потъваме — каза тя.

Внезапно дълъг пет и половина метра крокодил влетя с рев през единия прозорец сред експлозия от вода и стъкло.

Си Джей се метна настрани и сключващите се челюсти на влечугото я пропуснаха на сантиметри. Крокодилът падна на пода — или по-точно на тавана — на четирите си лапи и затърси най-близката жертва. Намери я в лицето на Хамиш, който лежеше по корем във водата точно пред него.

Си Джей моментално видя крайния резултат и той не изглеждаше добър.

 

 

В ума й проблесна спомен.

Друго място, друго време.

Блатата на Евърглейдс. Алигатори в оградено пространство. Ученици се смеят и обядват след току-що свършилото представление. Си Джей също яде обяда си наблизо. Тя няма нищо общо с групата ученици. Дошла е тук да прави проучванията си.

Учителите не знаят нищо за алигаторите. Нямат представа, че те винаги ще се възползват от възможността да отмъкнат малкото на друго животно. Учителите се обръщат с гръб към блатото…

… а едно момченце се покатерва по оградата на алигаторите.

Си Джей го вижда твърде късно.

Момченцето е възседнало оградата и се перчи пред другите деца. Така и не вижда как мъжкарят се хвърля от водата.

Алигаторът захапва крака на момчето, смъква го от оградата и го завлича под водата.

Си Джей се мята мълниеносно през оградата и се хвърля във водата след детето.

Мятане и пръски.

Светът се превръща в размазана картина от мътна вода, мятащи се крайници, виковете на момчето и зъбатата паст на алигатора. И в един миг на проблясък тя поглежда право в очите на създанието.

Ужасни и студени, от които те побиват тръпки. В тях не се чете никаква милост или съжаление.

Си Джей забива нокътя на палеца си в окото на гадината. Алигаторът рязко се дърпа и запраща детето на калния бряг, където един учител го хваща. Си Джей лази след него на четири крака, останала без сили, но далеч от…

Мъжкарят изригва от водата и главата й се озовава в устата му.

Алигаторът рязко дръпва Си Джей назад. Зъбите му разкъсват лявата й буза. Пръстите й оставят следи в калта, докато алигаторът я влачи назад във водата. Главата й е извита под ужасен ъгъл.

И никой не прави нищо.

Тя потъва под мъжкаря.

 

 

Си Джей примигна и се върна в настоящето.

Крокодилът бе заклещил Хамиш. Той нямаше къде да избяга, а Си Джей бе твърде далеч, за да може да му помогне.

Крокодилът се хвърли напред…

… и точно тогава червеногръд принц връхлетя през прозореца зад крокодила, сграбчи влечугото в предните си нокти и захапа врата му. Чу се противно хрущене — драконът пречупи врата с едно захапване. Крокодилът се отпусна безжизнен.

Си Джей се втрещи.

Дълъг близо шест метра соленоводен крокодил. Най-голямото влечуго на света. Животно без естествени врагове. А драконът го беше убил за миг.

Драконът изплю остатъците от крокодила. Си Джей видя, че той също няма уши.

Кабината продължаваше да се пълни. Водата вече стигаше до коленете й.

— Трябва да се качим на другия етаж! — извика тя и загази през водата към едната от двете стълби, свързващи двете нива на кабината.

Останалите я последваха с максималната скорост, на която бяха способни.

Принцът изрева. Въртеше глава, сякаш се чудеше накъде да се хвърли. Накрая щракна с челюсти към Хамиш, който се хвърли последен към тясното стълбище в задната част на кабината.

Задвижвана изцяло от адреналин, Си Джей стигна до горното, преди долно ниво на преобърнатата кабина и погледна напред.

— Ох, само това не… — изпъшка тя.

Водопадът беше на метри от нея, водата политаше с рев през ръба.

Тя трескаво се огледа за възможен изход от положението.

Може би някъде наблизо имаше скала, на която да скочат. Не, нямаше.

Може би щяха да успеят да скочат до стърчащата от разрушения замък платформа — тя се виждаше отдясно, съвсем близо до все още здравите прозорци от тази страна на кабината. Само че вече беше твърде късно.

Кабината вече беше стигнала ръба на водопада. Рязко се наклони и полетя надолу.