Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (57)

55.

— Безполезно е просто да седим тук — каза Хамиш Камерън. — Трябва да намерим радиостанция и да се свържем със Си Джей.

— Ако още е жива — кисело рече Сиймор Улф.

— Сестра ми е костелив орех, господин Улф — отвърна Хамиш. — И е адски трудно да я убиеш. Питайте онзи алигатор, дето опита.

— Освен това трябва да напуснем долината преди китайците да са си върнали контрола над нея — обади се посланик Сайм. — Не го ли направим, те просто ще ни намерят и ще ни убият.

Хамиш надникна през прозореца, гледащ на запад. Видя руините на административната сграда зад замъка на отсрещния бряг.

— Има изход при станцията за отпадъци — каза той. — Това е начинът да се измъкнем. Пресичаме езерото и стигаме до станцията за управление на отпадъците.

— И как по-точно ще пресечем езерото? — поинтересува се Улф.

Хамиш кимна към шестте широки лодки със стъклени покриви, завързани на кея до кафенето.

— С една от онези там.

— Няма ли да се превърнем моментално в мишени за всеки дракон? — попита Улф.

— Ще се превърнем — отвърна Хамиш. — Но аз имам план. Да се размърдаме.

 

 

След пет минути тримата изскочиха от кафенето и затичаха по кея към шестте лодки.

Никакви дракони не се нахвърлиха върху тях.

Запалиха двигателите на лодките, развързаха ги и ги пуснаха да отплават. После скочиха в последната лодка и бързо се отдалечиха от кея.

Шестте лодки се отдалечаваха от кафенето, навлизайки ветрилообразно в езерото.

Отново не ги атакуваха никакви дракони.

Хамиш огледа тъмното небе. Беше пусто.

Лодката им беше специално проектирана за разходки и наблюдения. Освен просторния стъклен покрив, който позволяваше да гледат драконите, имаше и стъклено дъно. През средата на корпуса минаваше дълъг жлеб, дълбок около два и половина метра, със заоблени стъклени стени и прозрачни седалки, на които гостите можеха да седнат и да съзерцават подводния свят.

Точно сега, в средата на нощта, този свят бе мастиленочерен.

Хамиш продължаваше да гледа небето.

— Къде са се дянали всички?

— Може би са се измъкнали? — предположи Сайм.

— Нищо против — каза Хамиш. — Щом ги няма, няма да имаме проблем с прекосяването на езерото.

Тъкмо каза това, когато една от другите пет лодки внезапно се пречупи на две и рязко бе завлечена под повърхността от някаква невидима сила.

— Мамка му! — извика Сайм.

Хамиш пребледня.

— Не са над нас, а под нас…

Започна да разглежда контролния панел, намери копчето, което търсеше — ПОДВОДНИ ПРОЖЕКТОРИ — и го натисна.

Моментално зловещият подводен свят около лодката оживя и Хамиш видя недалеч огромната глава на зеленокож император, сграбчил току-що потопената лодка. Създанието погледна Хамиш като дете, хванато да краде сладкиши.

Драконът беше приклекнал на дъното на езерото, с прибрани криле и опашка. До него лежеше зелен цар, който също гледаше право към прожекторите на Хамиш, а три зелени принца се носеха през мътилката като някакви огромни гущери — краката им бяха прибрани до тялото, а опашките ги задвижваха във водата.

И тогава императорът се раздвижи.

Отвори паст и Хамиш видя два реда ужасяващи зъби. Животното се понесе нагоре, оттласквайки се от дъното, и стомахът на Хамиш се преобърна, когато създадените от движението на звяра вълни изхвърлиха лодката високо във въздуха.

 

 

Огромният зелен император се надигна от езерото в цялото си ужасяващо великолепие.

Издигна се в целия си ръст от шейсет метра на фона на прекрасния водопад и разпери криле. Движенията му създадоха огромна вълна, която отблъсна микроскопичната лодка на Хамиш към разрушения замък на западния бряг.

Хамиш се мъчеше да овладее управлението. Без да забелязва, че е помогнал на бягството им, императорът се завъртя, грабна най-близката от празните лодки с лапа и я смачка за миг.

Изрева и захвърли останките.

След това останалите зелени дракони — речни дракони, предположи Хамиш — се нахвърлиха върху другите лодки. Принцовете ги вземаха на абордаж. Царете ги разбиваха. Императорът беснееше между тях, изправен до кръста в езерото.

Лодката на Хамиш се носеше на запад и когато вълната отслабна, той изключи прожекторите и даде газ.

Брегът беше само на петдесет метра.

— По-бързо! По-бързо! — подканяше Улф.

Една от празните лодки, хвърлена от разярения император, падна с плясък точно пред тях, на метри от носа им.

Хамиш рязко зави.

— По-бързо, човече! — извика Улф.

— Движим се с максималната скорост! — отвърна Хамиш. — Това нещо не е създадено за състезания!

До брега оставаха само двайсет метра… но лодката изведнъж спря. Хамиш натисна газта до дупка. Двигателят зарева, но лодката си остана на място.

— Защо не…? — извика Сайм и се обърна.

И млъкна насред изречението, когато видя отговора — императорът стоеше зад тях, сграбчил кърмата им.

— Скачайте! — извика Хамиш, отвори един от предните прозорци и се метна през него.

Сайм и Улф последваха примера му и всички скочиха от лодката в мига, когато тя се издигна над повърхността. Цопнаха във водата, а императорът вдигна лодката на двайсет метра височина и я разтресе като счупена играчка. Надникна вътре в нея, сякаш ги търсеше.

Хамиш заплува към брега. Сайм също.

Улф се насочи към един пристан надясно. Стигна до него, пресегна се и започна да се набира на дъските, когато нещо сграбчи крака му и рязко го дръпна надолу. Силата беше такава, че главата му се удари в ръба на пристана.

Хамиш видя как вратът на Улф се счупи от удара, който го уби моментално. Ужасен начин да умреш, но все пак по-добър от това да бъдеш изяден жив от дракон.

Заплува с нови сили. Още не беше стигнал до брега.

С всяко загребване очакваше ноктите на някой дракон да се свият около крака му и да го дръпнат назад, но след това стигна до сушата, излезе от водата и се втурна към дърветата до разрушения замък. Сайм тичаше до него.

Погледнаха назад. Един принц запрати безжизненото тяло на Улф на пристана и започна да го яде. Захрущяха кости.

Зад тази ужасна картина огромният зелен император потъна обратно в езерото — спускаше се бавно, докато след него не останаха само вълнички. Не се виждаше нито една от шестте лодки. Всички бяха унищожени.