Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (39)

37.

Си Джей, Хамиш, Улф, Джонсън, Сайм и Го-Го излязоха изпод водопада с вдигнати ръце.

Дъждът се беше засилил.

Хеликоптерът беше кацнал на пет-шест метра над тях, върху каменна платформа, гледаща към водопада.

Зад него се извисяваше Драконовата планина — стръмен склон от неравна черна скала. Каменни стъпала водеха нагоре от водопада към платформата за наблюдение и продължаваха подобно на туристическа пътека нагоре към върха.

Си Джей се намръщи.

Предишния път китайците можеха да предположат, че ще ги открият в блатото. Сега обаче беше различно. Преследвачите им сякаш знаеха къде отиват. Запита се как…

И тогава, вдигнала ръце над главата си, видя часовника на китката си. На него примигваше малка светлинка.

Устройството явно не генерираше само звуков щит, а вероятно имаше и джипиес предавател, чрез който китайците можеха да следят всичките си гости.

„През цялото време са знаели къде отиваме.“

Загледана в ръцете си, тя се запита и защо си прави труда да ги държи вдигнати. Най-вероятно войниците щяха да ги екзекутират на място…

Китайският капитан, командващ войниците — с военен таблет в едната ръка и с пистолет в другата — излая заповед и хората му се прицелиха.

Наистина щяха да ги застрелят, тук и сега.

— Ох, по дяволите… — промърмори Си Джей.

Нещо много голямо профуча между нея и хеликоптера и внезапно от дванайсетте войници останаха само шестима. Едрото нещо бе последвано от второ и от шестимата войници остана само един — капитанът, сам и объркан.

Си Джей рязко обърна глава и видя два безухи червеногърди царе да се отдалечават, сграбчили китайските войници в ноктите си и захапали двама от тях.

Пилотите реагираха моментално. Запалиха двигателите на хеликоптера и роторите започнаха да се завъртат.

Капитанът се втурна към машината и в този миг с ужасяващ рев двама червеногърди принцове, също безухи, се спуснаха от дъждовното небе и го събориха на земята.

Единият го задържа, а другият хвана главата му в ноктите си и я откъсна.

След това принцовете скочиха към хеликоптера. Роторите му вече се въртяха бързо и през тях Си Джей виждаше пилотите, вперили обезумели погледи към новопоявилата се заплаха.

Принцовете се хвърлиха право през предното стъкло на хеликоптера и миг по-късно Си Джей виждаше единствено опашките им, които се мятаха насам-натам, докато драконите довършваха пилотите, пръскайки кръв през страничните прозорци на кабината.

Отначало Си Джей гледаше втрещена. Жестокостта на атаката бе смайваща.

Но после наклони глава настрани. В случващото се имаше нещо странно, но не можеше да определи какво точно…

— Бягайте! — извика Джонсън. — Няма да ни се отвори друг такъв шанс!

— Стълбата! — извика Го-Го и посочи стъпалата, изсечени в планинския склон над и зад хеликоптера. — Минава покрай аварийния изход в склона на планината!

— Разбрано! — Си Джей вече тичаше, когато царете се върнаха.

Докато бягаше покрай обезглавеното тяло на китайския капитан, тя зърна военния таблет, който лежеше на земята до протегнатата му ръка.

Грабна го и го напъха в страничния джоб на панталона си, докато единият от царете прелетя ниско и бързо над нея, вдигайки вятър, който едва не я събори, след което звярът се блъсна в истинската си цел — хеликоптера.

Огромният Ми-17 се разклати. Драконът го удари отново и този път хеликоптерът се килна на една страна точно зад Си Джей и групата й.

Всички се метнаха напред, а вертолетът се сгромоляса зад тях. Драматично наклонените ротори съскаха като циркуляри, опасно близо до бегълците. Оръжия и сандъци се изсипаха от отворените врати и се пръснаха по земята.

— Вземи оръжие! — извика Джонсън и Си Джей грабна някакъв пистолет, който се бе озовал до нея. Джонсън грабна нещо по-голямо — някакъв дълъг правоъгълен калъф.

— Нагоре! — извика Си Джей и поведе. Го-Го тичаше зад нея, следван от Джонсън, Хамиш, Улф и Сайм.

Си Джей вземаше по две стъпала наведнъж и се беше изкачила над разбития хеликоптер, когато единият от безухите царе се приземи като някакъв гигантски орел точно пред нея и изрева в лицето й! Това беше класическо поведение на хищник, целящо да подплаши жертвата и да я накара да замръзне от ужас.

Си Джей обаче не беше обикновена жертва.

Изстреля два куршума право в лявото око на дракона.

Той изрева, изгуби равновесие и падна от стълбата. Дългата му шия попадна между перките на хеликоптера и драконът бе моментално гилотиниран. Главата му отхвърча в отвратителен фонтан от кръв.

Друг писък накара Си Джей рязко да се обърне.

Вторият безух цар бе видял края на другаря си и сега се насочваше право към Си Джей.

— Ох, господи… — изпъшка Го-Го.

Този път гледката на връхлитащия ги дракон с разперени нокти, зейнала паст и ужасяващ писък накара дори Си Джей да замръзне. Царят приближаваше бързо, твърде бързо, за да успеят да се измъкнат. Пистолетът й беше безполезен. Никой нямаше да остане жив, за да описва тази гледка.

До Си Джей се чу глух звук и внезапно димна следа се понесе право към приближаващия дракон — следа от ракетата, изстреляна с гранатомета, който Грег Джонсън беше извадил от калъфа.

Ракетата улучи дракона и експлозията освети дъждовната нощ. Едното крило на царя се откъсна от тялото и главата на звяра клюмна безжизнено, но поради набраната инерция той продължаваше да се носи право към тях.

— Бягайте! — извика Джонсън. — Ще ни удари!

Си Джей се втурна нагоре по каменните стъпала, следвана плътно от Го-Го и Джонсън.

Хамиш, Сайм и Улф скочиха надолу миг преди драконът да се блъсне в скалата с феноменална скорост, превръщайки цялата част от стълбата на пух и прах, след което рухна мъртъв на платформата долу.

Когато прахта се разсея, Си Джей откри, че имат нов проблем.

Сега в средата на каменната стълба зееше шестметрова пропаст, която разделяше групата.

Тя, Джонсън и Го-Го бяха от горната страна, а Хамиш, Сайм и Улф — от долната.

Си Джей и Хамиш се погледнаха през дъжда.

— Бягай, Кас! — извика той. — Ние ще намерим друг път!

Тя знаеше, че е прав — трябваше да продължат, при това веднага — но не искаше да оставя брат си.

— Хамиш! — извика му тя. — Ако не се засечем, намери радио и използвай старата позивна, двайсет на двайсет.

— Двайсет на двайсет, дадено! — извика той. — А сега тръгвай…

— Чакай! — Си Джей махна часовника си и го вдигна. — Свалете си часовниците. Следят ни по тях! — И захвърли часовника си към останките от хеликоптера.

— Но така няма ли да останем без щитове? — обади се Сайм. — Драконите ще могат да се доберат до нас!

— Сменяме един хищник с друг! — извика Си Джей. — Драконите нямат проследяващи устройства и автомати!

Хамиш свали часовника си и го хвърли.

— Добре, а сега върви!

— Пази се! — извика му Си Джей.

— Ти също! — сериозно отвърна Хамиш.

Си Джей побягна нагоре по стъпалата, следвана от Джонсън и Го-Го, вир-вода от дъжда, отделена от брат си и без предпазния щит на часовника. А без него бе изложена за атаката на всички дракони във Великата драконова зоологическа градина на Китай.