Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Green Shadows, White Whale, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Деян Кючуков, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Фея Моргана(2014 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe(2015 г.)
Издание:
Автор: Рей Бредбъри
Заглавие: Зелени сенки, бял кит
Преводач: Деян Кючуков
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела Норма АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: повест; новела
Националност: американска
Печатница: печатна база Сиела
Отговорен редактор: Наталия Петрова; Светлана Минева
Художник: Любомир Пенов
Коректор: Стела Зидарова
ISBN: 978-954-28-1461-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3220
История
- —Добавяне
7.
На Графтън Стрийт, между кръчмата „Четири провинции“ и киното, се намираше магазин за ловно облекло и принадлежности, по-добър от който, поне по думите на Джон, не можеше да се намери в цял Дъблин, ако не и в цяла Ирландия, че дори и на половината Бонд Стрийт в Лондон.
Наричаше се „Тайсънс“ и да произнесеш името му, означаваше да си представиш витрините със спортни сака и щамповани шалчета, с бледожълтите копринени ризи, кадифени ловни кепета, бричове и лъскави ботуши. Ако постоеше достатъчно дълго, човек можеше да чуе как конете дъвчат юзди и пръхтят, да ги види как потръпват, за да прогонят нахалните мухи, да долови възбудения лай на гончетата, тичащи весело в кръг (кучетата винаги са весели, оттук и усмивките им, освен ако не са нещастни, защото стопанинът им ги е погледнал накриво). Но думата ми беше, че ако постоите достатъчно дълго в очакване някой да ви подаде юздите, то стопанинът, виждайки ви да висите отвън като хипнотизиран, можеше да излезе и любезно да ви покани вътре, сред миризмата на кожа, на вълна и вакса за обувки, където да ви надене ново непромокаемо палто, да килне на главата ви шапка от туид за хиляда дъждовни дни в месеца и да огледа изящния ви крак, чудейки се как, по дяволите, да го напъха в някой ботуш, докато край вас други англо-ирландски джентълмени биват омайвани по сходен начин с изкусителен шепот. И ето че, докато се усетите, са минали трийсет секунди и навън вече е заваляло, затова вие пооставате и си купувате повече неща, отколкото са ви необходими.
Но за какво говорех? А, да. Самият аз стоях пред витрината на „Тайсънс“ три вечери подред.
Гледайки восъчния манекен, висок, наперен и арогантен в цялото си килкокско ловно величие, се чудех колко ли време трябва да мине, преди и аз да се облека по подобен начин.
— Как изглеждам, Джон? — извиках три дни по-късно.
Завъртях се на парадната стълба на „Кортаун Хаус“, пръскайки аромат на вълна, лъснати ботуши и коприна.
Джон изгледа втрещено бричовете ми и шапката от туид и каза:
— Да ме вземат мътните дано!