Рей Бредбъри
Зелени сенки, бял кит (25)

25.

Посред съня си чух бясно блъскане по вратата на хотелската стая. Станах олюлявайки се и с несигурни крачки отидох да отворя. На прага ми, разкрачен, стоеше Джон, ухилен до ушите, с лъскав черен неопрен, с маска, харпун и яркожълта кислородна бутилка в ръце.

— Хайде идвай, хлапе — изрева. — Ще те уча да се гмуркаш!

— В три часа през нощта? — викнах в отговор.

— Не се опъвай, малкият, не бъди такъв страхливец! — каза той.

И аз, клетият глупак, тръгнах с него.

За да се удавя.

И да се събудя от кошмара, облян в студена пот.