Лайза Клейпас
Тайните на една лятна нощ (5)

Четвърта глава

Два дни преди Анабел и майка й да тръгнат за Хемпшир, пристигна една голяма купчина кутии и пакети. Портиерът трябваше да ходи на три пъти, за да ги пренесе от входа до стаята на Анабел на втория етаж, където ги натрупа до леглото й. Когато ги разопакова, тя откри най-малко половин дузина рокли, които изобщо не бяха обличани… копринена тафта и муселин във великолепни цветове и подходящи палта, обточени с мек като масло велур, също бална рокля, ушита от плътна коприна в цвят слонова кост с тънка, изящна белгийска дантела на корсажа и ръкавите, шалове, шалчета и шапки с такова качество и красота, че едва не я накараха да се разплаче. Роклите и аксесоарите сигурно струваха цяло състояние — несъмнено нищо за сестрите Бауман, но за Анабел подаръкът бе зашеметяващ.

Като вдигна бележката, донесена заедно с пакетите, тя счупи восъчния печат и прочете уверено надрасканите изречения.

От твоите вълшебни кръстници, известни иначе като Лилиан и Дейзи. За един успешен лов в Хемпшир.

Послепис: Няма да изгубиш смелост, нали?

Тя написа отговор:

Скъпи мои вълшебни кръстници,

Смелостта е единственото нещо, което ми е останало. Благодаря ви безкрайно за роклите. Във възторг съм, че най-после ще мога да нося отново красиви дрехи. Това е един от многото ми недостатъци: толкова да обичам красиви неща.

Ваша предана Анабел

Послепис: Връщам обувките, обаче, тъй като са прекалено малки. Винаги съм чувала, че американките имат големи крака!

Скъпа Анабел,

Недостатък ли е да обичате красиви неща? Това трябва да е някаква английска идея, тъй като сме убедени, че това никога не би хрумнало на никого в Манхатънвил. Колкото до вашата забележка за краката, ще ви накараме да играете с нас раундърс в Хемпшир. Ще ви хареса да удряте топките с бухалка. Нищо не може да е толкова удовлетворяващо.

Скъпи Лилиан и Дейзи,

Ще се съглася да играя само ако успеете да убедите Еви да дойде с нас, в което силно се съмнявам. И макар че няма как да знам, докато не опитам, мога да измисля доста неща, които са по-удовлетворяващи от удрянето на топка. Сещам се, например, за намирането на съпруг…

Между другото, с какво се обличат при игра на раундърс? С костюм за разходка?

Скъпа Анабел,

Ние играем, обути с къс голф, разбира се. С пола не може да се тича.

Скъпи Лилиан и Дейзи,

Думата „къс голф“ не ми е позната. Възможно ли е да говорите за бельо? Сигурно не допускате, че ще лудуваме навън по долни гащи като дивачки…?

Скъпа Анабел,

Думата произлиза от „никърбокърс“ — слой от нюйоркското общество, от който ние сме ритуално изключени. Както и да е, Еви каза „да“.

Скъпа Еви,

Не повярвах на очите си, когато сестрите Бауман ми написаха, за да ме информират, че сте се съгласили да играете раундърс по къси гащи. Наистина ли сте го казали? Надявам се, че ще откажете, тъй като дадох съгласието си при условие, че вие ще приемете.

Скъпа Анабел,

Вярвам, че това приятелство с Бауман ще ми помогне да се излекувам от срамежливостта си. Раундърс по къси гащи — това, струва ми се, е начинът да се започне. Шокирах ли ви? Никога не съм шокирала никого преди, дори самата себе си! Наистина се надявам да сте впечатлена от готовността ми да се впусна в това приключение.

Скъпа Еви,

Впечатлена, развеселена и същевременно обезпокоена от това, в което тези Бауман ще ни въвлекат. Къде, умолявам ви да ми кажете, ще намерим място, където да играем раундърс по къси гащи, без да ни наблюдават? Да, аз съм напълно шокирана от вас, дръзка безсрамнице.

Скъпа Анабел,

Започвам да вярвам, че има два вида хора… такива, които избират да са господари на собствената си съдба и такива, които чакат в столовете си, докато другите танцуват. Предпочитам да съм от първия вид, вместо от втория. Колкото до това как и кога ще се състои играта, доволна съм да оставя тези подробности на Бауман.

С цялата си обич,

безсрамницата Еви

* * *

По време на суматохата около тези и други закачливи бележки, които прелитаха напред-назад, Анабел започна да изпитва нещо отдавна забравено… удоволствието да имаш приятелки. Тъй като предишните й приятелки се бяха омъжили, тя бе останала сама. Положението й на момиче без кандидат, да не споменаваме липсата на пари, бе изкопало пропаст, над която приятелството явно не можеше да прехвърли мост. През изминалите няколко години тя бе станала изключително самоуверена и дори направи усилия да избягва компанията на момичетата, с които някога разговаряше, смееше се и споделяше тайните си.

Но само с един замах беше придобила три приятелки, с които имаха общи неща въпреки напълно различния си произход и биография. И трите бяха млади жени с надежди, мечти и страхове… всяка от тях запозната с вида на лъснатите черни обувки на джентълмените, които отминаваха техните столове в търсене на по-обещаваща плячка. Те нямаше какво да губят като си помагат една на друга, можеха само да спечелят.

— Анабел — дойде гласът на майка й откъм прага, докато тя грижливо подреждаше кутиите с нови ръкавици в куфара си. — Искам да ти задам един въпрос, на който трябва да ми отговориш честно.

— Винаги съм честна с теб, мамо. — Анабел вдигна поглед от заниманието си. Обзе я вина, когато съзря прекрасното измъчено лице на Филипа. Мили боже, беше изморена от вината на Филипа и от своята собствена. Почувства съжаление и отчаяние заради жертвите, които майка й правеше, като спеше с лорд Ходжхем. И все пак някъде дълбоко в съзнанието й премина една неприлична мисъл — ако Филипа бе избрала да прави нещо такова, не можеше ли поне да го направи както трябва и да стане истинска любовница, вместо да приема малките подаяния, които лорд Ходжхем й даваше?

— Откъде са тези дрехи? — попита Филипа. Лицето й беше сериозно, докато гледаше дъщеря си право в очите.

Анабел се намръщи.

— Вече ти казах, мамо — от Лилиан Бауман. Защо ме гледаш така?

— Да не би да ти ги е изпратил някой мъж? Може би господин Хънт?

Анабел зяпна.

— Ти всъщност ме питаш дали аз… с него? Господи, мамо! Дори да съм имала намерение, не е съществувала такава възможност. Как, по дяволите, ти хрумна такова нещо?

Майка й срещна погледа й, без да мигне.

— Споменаваше доста често господин Хънт през този сезон. Далеч повече, отколкото всеки друг джентълмен. А тези рокли са очевидно доста скъпи…

— Не са от него — произнесе Анабел твърдо.

Филипа сякаш се успокои, но един въпрос остана в очите й. Несвикнала някой да я гледа с подозрение, Анабел взе една шапка и я нахлупи на главата си.

— Не са! — повтори отново.

Любовница на Саймън Хънт… Обръщайки се към огледалото, тя видя странно замръзналото си изражение. Предположи, че майка й е права — споменаваше Хънт доста често напоследък. Имаше в този мъж нещо, което караше мислите й да витаят около него дълго, след като се бяха видели. Никой друг от познатите й не притежаваше харизматичността му, порочната му външност, нито пък бе проявил такъв открит интерес към нея. И сега, в последните няколко седмици от един пропаднал сезон, тя се хвана, че размишлява за неща, за които никоя порядъчна жена не би трябвало да помисля. Знаеше, че без много усилия може да стане любовница на Хънт и всичките й неприятности да приключат. Той беше богат — щеше да й даде каквото поискаше, да изплати дълговете на семейството й, да й купи красиви дрехи, бижута, екипаж специално за нея, нейна собствена къща… всичко това в отплата, че спи с него.

Мисълта изпрати остра тръпка до слабините й. Тя се опита да си представи, че е в легло със Саймън Хънт и какви неща може да поиска от нея… ръцете му върху тялото й, неговата уста…

Усети, че се изчервява, отпъди образа и се заигра с копринените розови украшения на панделката на шапката си. Ако станеше любовница на Хънт, той щеше да я притежава напълно, в леглото и извън него, и мисълта да бъде оставена изцяло на милостта му беше ужасяваща. Едно подигравателно гласче в главата й попита: „Толкова ли е важна за теб честта? По-важна от благополучието на семейството ти? Или дори от собственото ти оцеляване?“

— Да — прошепна Анабел, вглеждайки се в бледото си, решително изражение. — В момента е по-важна.

Не можеше да отговаря за след това. Но докато последната надежда не изтлееше, тя щеше да има своето самоуважение… и щеше да се бори да го запази.