Метаданни
Данни
- Серия
- Сезони на любовта (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- It Happened One Autumn, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Диана Райкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 89гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Лайза Клейпас
Заглавие: Есенен парфюм
Преводач: Диана Райкова
Издател: Ергон
Година на издаване: 2014
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2124
История
- —Добавяне
Епилог
До правилната високоуважаема графиня Уестклиф
Марсдън терас, Ъпър Брук стрийт, №2, Лондон
„Скъпа лейди Уестклиф,
За мен бе чест и удоволствие да получа писмото ви. Разрешете ми да поднеса поздравления по повод щастливата новина за вашия скорошен брак. Макар да споделяте, че бракът ви с лорд Уестклиф е от полза за вас, позволявам си да не се съглася. Имайки щастието да се запозная с вас, смея да твърдя, че ползите за графа в спечелването ръката на такава очарователна и талантлива млада дама…“
— Очарователна? — прекъсна я сухо Дейзи. — О, той направо не те познава.
— И талантлива — напомни й Лилиан с тон на превъзходство, преди да се върне отново към писмото от господин Нетъл. — Ето какво пише нататък: … Може би ако по-малката ви сестра приличаше повече на вас, щеше да си намери също за кого да се омъжи.
— Не е писал това! — възкликна Дейзи, като се подпря на една лежанка, опитвайки се да вземе писмото, докато Лилиан се отбраняваше с викове и смях. Анабел, която седеше на един близък стол, се усмихна над ръба на чашата си с чай и отпи от запарката с надежда, че ще успокои стомаха й. Тя вече бе споделила намерението си да каже на съпруга си за своята бременност тази вечер, тъй като ставаше все по-трудно и по-трудно да крие състоянието си.
Трите момичета седяха в салона на Марсдън терас. Няколко дни по-рано Лилиан и Маркъс се бяха върнали в Хемпшир от техния „прибързан брак“, както бе наречена аферата в Гретна Грийн. Тя изпита мълчалива радост, че графинята наистина се е махнала от имението и не са останали следи от нея. Овдовялата графиня — поправи се тя, осъзнавайки, че тя е новата графиня на Уестклиф сега. Маркъс я бе завел в Лондон, където бе отишъл да посети фабриката за локомотиви с господин Хънт и да участва в неотложни бизнес дела.
След дни Уестклиф щяха да заминат на набързо организиран меден месец в Италия… и колкото е възможно по-далеч от Мерседес, която не спираше да се оплаква, че е била ограбена от голямата сватба, каквато си е представяла за дъщеря си.
— О, махни се от мен, Дейзи — извика Лилиан добродушно и блъсна малката си сестра. — Добре де, признавам, аз измислих последната част. Престани, ще скъсаш листа на парчета. Докъде бях стигнала? — Възприемайки достолепно изражение, подходящо за съпруга на граф, Лилиан вдигна писмото и продължи важно: — Господин Нетъл продължава да изрежда комплименти и ми пожелава благополучие в семейство Марсдън…
— Ти каза ли му, че свекърва ти се е опитала да се отърве от теб? — попита Дейзи.
— След което — продължи Лилиан, игнорирайки я — той отговаря на въпроса ми за парфюма.
Двете млади жени я погледнаха изненадано.
— Питала си го за тайната съставка?
— За бога, каква е? — поиска да знае Дейзи. — Казвай! Казвай!
— Може да сте разочаровани от отговора — каза Лилиан смутено. — Според господин Нетъл тайна съставка… няма.
Дейзи погледна обидено.
— Няма тайна съставка? Не е било истинска любовна отвара? И съм се мариновала напразно?
— Ето, ще прочета обяснението. „Успехът ви да грабнете сърцето на лорд Уестклиф е резултат от собствената ви магия, а най-важната съставка към аромата сте вие самата“. — Пускайки писмото в скута си, Лилиан се усмихна на разочарованото изражение на сестра си. — Бедната Дейзи. Съжалявам, че не е било истинска магия.
— Глупости — промърмори Дейзи. — Трябваше да се досетя.
— Странното е — продължи замислено Лилиан, че Уестклиф знаеше. Нощта, в която му казах за парфюма, той каза, че знае със сигурност каква е тайната съставка. А тази сутрин, преди да му дам писмото от господин Нетъл, той ми каза отговора — който се оказа правилен. — Бавна усмивка премина по лицето й. — Арогантният всезнайко — промърмори с обич тя.
— Почакай да кажа на Еви — въздъхна Дейзи. — И тя ще е разочарована като мен.
Анабел я погледна, дълбока бръчка се бе врязала върху красивото й чело.
— Дейзи, тя отговори ли на писмото ти?
— Не. Семейството на Еви я държи отново под ключ. Съмнявам се, че ще й позволят да получава и да изпраща писма. А това, което ме тревожи, е, че преди да си тръгнат от Стоуни крос парк, леля й Флорънс започна да намеква упорито за подготвян годеж с братовчеда Юстас.
Другите две простенаха.
— Само през трупа ми — каза мрачно Лилиан. — Нали осъзнавате, че трябва да вземем спешни мерки, ако искаме да измъкнем Еви от хватката на семейството, и да й намерим подходяща партия.
— Ще го направим — дойде увереният отговор на Дейзи. — Повярвай ми, скъпа, щом можахме да намерим съпруг за теб, значи можем всичко.
— Точно така — каза Лилиан и скочи от канапето и тръгна към нея заплашително с вдигната нагоре възглавница.
Дейзи се разсмя, скри се зад най-близката мебел и извика:
— Не забравяй, че си графиня! Къде ти е достойнството?
— Отказах се от него — информира я Лилиан и я подгони.