Колийн Хувър
Без Хоуп (5)

Понеделник, 27 август 2012 г.
16:47 ч.

Прибирам покупките, грабвам шепа шоколадчета от тайното ми скривалище, тиквам ги в джоба си и прескачам през прозореца. Бутам прозореца на Сикс и пропълзявам през перваза. Почти четири следобед е, а тя спи, така че пристъпвам на пръсти до леглото й и присядам отстрани. Сложила си е маска на лицето, а тъмнорусата й коса е залепнала за бузата й благодарение на обилното количество слюнка, което отделя, докато спи. Приближавам лице максимално близо до нейното и изкрещявам:

— Сикс! Събуди се!

Тя се надига толкова рязко, че нямам време да се отдръпна. Разпереният й лакът ме халосва по окото и буквално политам назад. Затискам пулсиращото си око с длан и се просвам на пода. Поглеждам я с другото и виждам, че седи в леглото, стиснала глава с ръце, и ми се мръщи.

— Ама че си кучка — изпъшква. После отмята завивките, изправя се и тръгва към банята.

— Май ми насини окото — изстенвам на свой ред.

Сикс се настанява на тоалетната чиния, без да затваря вратата.

— Чудесно. Заслужаваш си го. — Откъсва си малко тоалетна хартия и ритва вратата, за да я затвори. — Гледай да имаш разумна причина да ме будиш. Цяла нощ си приготвях багажа.

Сикс никога не е била от ранобудните, а като гледам, май и късният следобед не е от силните й моменти. Ако трябва да съм искрена, не издържа и на късно лягане. Май ще се окаже, че любимата й част от денонощието настъпва именно докато спи — може би затова така мрази да се буди.

Чувството й за хумор и откровеността й са огромни фактори за доброто ни разбирателство. Изкуствено жизнерадостните момичета ме дразнят до смърт. Но в речника на Сикс думичката „жизнерадостност“ май изобщо не съществува. От типичната мрачна тийнейджърка я дели един гардероб черни дрехи. А що се отнася до изкуственото поведение, Сикс е безкрайно пряма, дори в миговете, когато предпочиташ да е по-деликатна. У нея няма нищо фалшиво, с изключение на името.

Когато била на четиринайсет и техните обявили, че ще се местят от Мейн в Тексас, тя се разбунтувала и отказала да реагира на името си. Истинското й име е Севън Мари, така че решила да не отговаря на друго, освен на „Сикс“, за да отмъсти на родителите си, че я принуждават да се мести. Двамата още я наричат Севън, но за всички останали е просто Сикс. Това показва, че може да ми съперничи по инат, което пък е една от многото причини да сме най-добри приятелки.

— Мисля, че ще се зарадваш, че те събудих. — Надигам се от пода и се настанявам на леглото й. — Днес се случи нещо феноменално.

Сикс отваря вратата на банята и се връща при леглото. Ляга до мен и дръпва завивките над главата си. После се претъркулва и си нагласява възглавницата така, че да й е по-удобно.

— Дай да позная. Карън е прокарала кабелна?

Обръщам се настрани, премествам се по-близо и я прегръщам с една ръка. Слагам глава на възглавницата й и я гушвам откъм гърба.

— Пробвай пак.

— Запознала си се с някого в училище и сега си бременна и ще се омъжваш, а аз не мога да ти бъда шаферка, понеже ще съм на другия край на света?

— Топло, но не съвсем. — Почуквам с пръсти по рамото й.

— Тогава какво? — пита тя вече подразнено.

Обръщам се по гръб и въздъхвам дълбоко.

— Срещнах един тип в магазина след училище и, мили боже, Сикс… той беше прекрасен. Страшничък, но прекрасен.

Сикс отривисто се превърта, като успява да ме уцели с лакът в същото око, което вече ми е контузила.

— Какво?! — виква тя, без да обръща внимание на факта, че отново се държа за окото и охкам. — Какво?! — Крясва пак. — Сериозно ли?

Не мърдам и се опитвам да изтикам болката в някое ъгълче на съзнанието си.

— Знам, че е странно. Но още щом го видях, тялото ми сякаш се разтопи. Беше просто… страхотен.

— Заговори ли го? Взе ли му телефона? Покани ли те на среща?

Толкова превъзбудена не съм я виждала досега. Даже прекалено развълнувана, което май не ми харесва особено.

— За бога, Сикс. Я се успокой.

Поглежда ме и се смръщва.

— Скай, от четири години се тревожа за теб и все се опасявах, че това никога няма да се случи. Нямам нищо против да си обратна. Или да си падаш само по кльощави, ниски зубъри. Щях да понеса и да си падаш по възрастни сбръчкани мъже с още по-сбръчкани пениси. Но не мога да понеса мисълта никога да не усетиш какво е похот. — Тя се отпуска назад ухилена. — Похотта е най-приятният от седемте смъртни гряха.

Избухвам в смях и поклащам глава.

— Извинете, моля, но съм на друго мнение. Похотта е пълна глупост. Според мен през всичките тия години само преувеличаваш. Продължавам да твърдя, че на първо място е чревоугодието. — При тези думи измъквам парче шоколад от джоба и си го тиквам в устата.

— Искам повече подробности — настоява тя.

Намествам се, докато гърбът ми опира в таблата.

— Не знам какво да ти кажа. Но щом го погледнах, вече не исках да откъсвам очи. Готова бях цял ден да го съзерцавам. А после и той ме погледна и съвсем ми взе акъла. Гледаше ме така, сякаш е бесен, задето съм го забелязала. После тръгна след мен към колата, искаше да разбере как се казвам, ама пак някак беше сърдит. Все едно му създавах проблем, разбираш ли? И както в началото мечтаех да му оближа трапчинките, в един момент вече нямах търпение да се махна.

— Тръгнал е след теб? До колата? — пита тя невярващо.

Кимам и й описвам с най-големи подробности случката в магазина, та чак до момента, в който непознатият удари с юмрук съседната кола.

— Ама че странна работа — възкликва тя, когато млъквам. Изправя се в леглото и се обляга на свой ред на таблата. — Сигурна ли си, че не е флиртувал? Че не се опитвал да ти измъкне телефонния номер? Така де, виждала съм те как се държиш с момчетата, Скай. Добре се преструваш, без значение, че не чувстваш нищо. И знам, че в очите ти са като съшити с бели конци, но може би, след като този истински ти е харесал, интуицията ти е изневерила. Как мислиш?

Вдигам рамене. Може и да е права. Възможно е просто да съм изтълкувала поведението му грешно и именно собствената ми негативна реакция да го е накарала да размисли за поканата.

— Не е изключено. Но дори и да е имал някакви намерения, всичко се провали на бърза ръка. Освен това е напуснал училище, не може да си контролира настроенията и… въобще е… безнадежден случай. Не знам дали има конкретен тип, по който си падам, но хич не ми се иска това да е точно Холдър.

Сикс ме сграбчва за бузите, притиска ги между дланите си и обръща лицето ми към себе си.

— Холдър ли каза? — възкликва тя, а изящно оформените й вежди се извиват развълнувано.

Устните ми са напълно приплескани от пръстите й, така че само кимам, без да отвръщам.

— Дийн Холдър? Чорлава кестенява коса? Пронизващо сини очи? Поведение на герой от „Боен клуб“?

Вдигам рамене.

— Бай е дой — казвам, но думите ми едва се чуват измежду притиснатите ми бузи. Тя ме пуска и аз повтарям: — Май е той. — Вдигам ръка към лицето си и разтривам бузите си. — Познаваш ли го?

Сикс подскача и разперва ръце във въздуха.

— Защо, Скай? От всички мъже, които би могла да харесаш, защо, по дяволите, точно Дийн Холдър?

Видимо е разочарована. Но защо пък да е разочарована? Досега не съм я чувала да споменава Холдър, значи, едва ли е излизала с него. Защо, по дяволите, ми се струва, че цялата история от безкрайно вълнуваща се превърна… в крайно неприятна?

— Я обясни какво става — казвам.

Тя завърта глава и провесва крака от леглото. После застава пред дрешника, измъква чифт джинси от някаква кутия и ги нахлузва.

— Той е идиот, Скай. Учеше в нашето училище, но още в началото на миналата година го пратиха в поправително. Не го познавам добре, но знам достатъчно, за да ми е ясно, че не става за гадже.

Май не съм особено изненадана. За съжаление, не мога да кажа, че не съм разочарована.

— Че нима някой изобщо става за гадже? — Сикс никога в живота си не е имала гадже за повече от една нощ.

Тя ме поглежда, после свива рамене.

— Тук си права. — Навлича някаква блуза и отива до мивката. Взима си четката, изстисква малко паста за зъби, после се връща в спалнята, все още миейки си зъбите.

— Защо са го пратили в поправително? — питам, макар да не съм сигурна, че искам да знам.

Сикс изважда четката от устата си.

— Престъпление от омраза… пребил някакъв обратен хлапак от училище. Почти съм сигурна, че му е трето провинение. — Тя тиква четката обратно в устата и отива да плюе в мивката.

Престъпление от омраза? Сериозно ли? Стомахът ми се преобръща, но този път не от хубаво.

Сикс се връща в стаята, вързала косата си на опашка.

— Ама че гадна работа — отбелязва, докато рови из бижутата си. — Ами ако се окаже, че това е единственият случай, в който провесваш език по някого, ако никога повече не ти се случи?

Правя гримаса при думите й.

— Не съм провесила език по него, Сикс.

Тя махва с ръка.

— Дали си провесила език, или си се почувствала привлечена, все едно е — отговаря пренебрежително и се връща на леглото. Пуска една обеца в скута си, а другата вдига към ухото. — Може би трябва да сме доволни, че не си съвсем повредена. — Тя присвива очи и се навежда към мен. Хваща ме за брадичката и завърта главата ми наляво. — Какво, по дяволите, ти се е случило с окото?

Разсмивам се и се претъркулвам по-далеч от нея.

— Случи му се контакт с теб — отвръщам и отивам до прозореца. — Искам малко да си поизбистря главата. Ще ида да потичам. Искаш ли да дойдеш и ти?

Сикс сбръчква нос.

— Да… ама не. Приятно.

Вече съм прехвърлила един крак през рамката на прозореца, когато тя подвиква зад гърба ми:

— После искам да ми разкажеш най-подробно за първия училищен ден. А и имам подарък за теб. Ще дойда довечера.