Колийн Хувър
Без Хоуп (37)

Тринайсет години по-рано

— Баща ти ще организира ли празненство по случай рождения ти ден? — пита Лесли.

Поклащам глава.

— Не правим празненства за рождени дни.

Лесли се смръщва, после присяда на леглото ми и вдига неопакованата кутия, която лежи до възглавницата ми.

— Това ли ти е подаръкът за рождения ден? — пита.

Измъквам кутията от ръцете й и я слагам обратно върху възглавницата.

— Не. Татко непрекъснато ми купува подаръци.

— Няма ли да го отвориш? — пита.

Отново поклащам глава.

— Не. Не искам.

Тя сплита ръце в скута си и въздъхва, после оглежда стаята.

— Имаш много играчки. Защо никога не идваме да си играем тук? Вечно ходим у нас, а там е скучно.

Сядам на пода и се захващам с обувките. Не й казвам, че си мразя стаята. Че мразя къщата. Не й казвам, че винаги ходим у тях, понеже там се чувствам в безопасност. Приготвям връзките и присядам до нея на леглото.

— Можеш ли да ми ги вържеш?

Тя дръпва стъпалото ми и го обляга на коляното си.

— Хоуп, та нали ще ставаш на пет? Трябва да се научиш сама да си връзваш обувките. Когато бяхме на пет и двамата с Холдър вече знаехме да си връзваме обувките.

Премества се на пода и сяда пред мен. Казва го, сякаш е много по-голяма от мен. А всъщност съвсем наскоро навърши шест. Само с една година е по-голяма, понеже съм почти на пет.

— Гледай сега — започва. — Виждаш ли тази връзка? Хващаш я ето така.

Тиква връзките в ръката ми и ми показва как да увия едната около другата и къде да дръпна, та да се получи фльонга. Помага ми да вържа и двете обувки по два пъти, после ми нарежда да опитам сама. Мъча се да си припомня инструкциите. Лесли се изправя и се доближава до тоалетката, докато аз се боря с връзките.

— Това майка ти ли е? — пита, взела една снимка.

Поглеждам към какво посочва, сетне свеждам поглед към връзките.

— Аха.

— Липсва ли ти?

Кимам и продължавам да се мъча с връзките, мъча се да не мисля колко ми липсва. Ужасно ми липсва.

— Хоуп, справи се! — изписква Лесли. Сяда обратно на пода пред мен и ме прегръща. — Сам-сама. Вече знаеш как да си връзваш обувките.

Поглеждам надолу и се усмихвам.