Колийн Хувър
Без Хоуп (35)

Неделя, 28 октомври 2012 г.
07:50 ч.

Пръстите му нежно ровят в косата ми. Главата ми лежи в скута му, пътуваме вече повече от четири часа. Някъде в Уейкоу, след поредицата от умолителни съобщения да ме върне у дома, които Карън не спира да праща през моя телефон, Холдър изключи своя. Проблемът е, че не знам къде е домът ми.

Колкото и да обичам Карън, нямам представа как да се примиря с постъпката й. Няма ситуация на този свят, която да оправдае отвличането на дете, така че не знам дали някога ще поискам да се върна при нея. Но смятам да намеря колкото се може повече информация, преди да взема решение какво да правя. Знам, че най-правилно би било веднага да се обадя в полицията, но най-правилното невинаги е най-разумното.

— Според мен не бива да отиваме при баща ми — обажда се Холдър. Мислех си, че ме е взел за заспала, ала очевидно знае, че съм будна, иначе нямаше да ми говори. — Ще си вземем стая в хотел за довечера и ще видим какво ще решим за утре. През лятото не се разделихме с особено добри чувства, а и без това си имаме достатъчно проблеми.

Кимвам с глава в скута му.

— Както кажеш. Знам само, че ми трябва легло, смазана съм. Нямам представа как още се държиш буден. — Изправям се и протягам ръце напред, а Холдър спира на паркинга пред някакъв хотел.

След като се регистрираме на рецепцията, Холдър ми връчва картата и се връща да паркира колата и да свали багажа. Пъхам картата в бравата и отварям вратата, после влизам в стаята. Леглото е едно, както и предполагах. Вече няколко пъти сме спали на едно легло, та всъщност би било далеч по-неловко, ако бе поискал отделни легла.

Пристига след няколко минути и оставя багажа ни. Разравям се в сака, за да потърся нещо, с което да спя. За съжаление, не съм се сетила да си сложа пижама, така че измъквам една дълга тениска и чифт бикини.

— Ще си взема душ — уведомявам го.

Грабвам малкото тоалетни принадлежности, които съм събрала, влизам в банята и дълго-дълго стоя под душа. Когато приключвам, правя опит да си изсуша косата със сешоара, но установявам, че съм твърде уморена. Вместо това си завързвам мократа коса на опашка и си измивам зъбите. Когато излизам от банята, установявам, че Холдър е разопаковал багажа ни и реди блузи и тениски в гардероба. Поглежда ме бегло и буквално подскача, като вижда, че съм само по тениска и бикини. Смутено отклонява поглед. Старае се да прояви сдържаност, като се има предвид какъв отвратителен ден изкарахме. А никак не искам да се държи с мен така, сякаш ще се счупя. Ако ситуацията бе друга, нямаше да пропусне да отбележи нещо за тоалета ми, а ръцете му вече щяха да са обгърнали дупето ми. Вместо това той се обръща с гръб и продължава да вади неща от сака.

— Ще ида и аз да си взема душ — казва накрая. — Напълнил съм кофата за лед и съм взел разни неща за пиене. Не бях сигурен дали ще искаш нещо газирано, или вода, така че взех и от двете. — Грабва чифт боксерки и, заобикаляйки ме, тръгва към банята, като се старае да не ме поглежда. Когато минава покрай мен, го хващам за китката. Той спира и се обръща, като внимава да ме гледа право в очите и никъде другаде.

— Би ли ми направил една услуга?

— Разбира се.

Поемам с длан неговата, после я вдигам към устата си. Лекичко я целувам и накрая я долепям до бузата си.

— Знам колко се тревожиш за мен. Но ако ще се чувстваш толкова неловко, задето те привличам, че да не можеш да ме погледнеш, когато съм полугола, няма да го преживея. Само ти ми остана, Холдър. Моля те, не се дръж с мен толкова различно.

Той ме поглежда разбиращо, после сваля ръка от бузата ми. Очите му се свеждат към устните ми и в ъгълчето на устата му заиграва бледа усмивка.

— Даваш ми разрешение да призная, че продължавам да те желая, въпреки че животът ти напълно се скапа?

Кимвам.

— Май сега ми е още по-важно да знам, че ме желаеш, отколкото преди животът ми да се скапе.

Усмихва се, после се навежда към мен, а ръката му обгръща талията ми. Другата плътно обхваща тила ми, за да придържа главата ми, докато страстно ме целува. В момента имам нужда точно от това. Само с целувката му бих могла да се почувствам по-добре в този свят, изпълнен единствено с горчилка.

— Вече наистина трябва да се изкъпя — измърморва Холдър между целувките. — Но при положение, че имам разрешение да се отнасям с теб постарому… — Той ме хваща за дупето и ме притиска към себе си. — … гледай да не заспиш, докато се къпя, защото искам, когато изляза, да ти покажа колко невероятно изглеждаш в момента.

— Чудесно — прошепвам с устни, долепени до неговите.

Той ме пуска и отива в банята. Лягам на леглото и се заслушвам в шуртенето на водата.

Опитвам се да погледам телевизия, тъй като и без това рядко ми се случва, но нищо не успява да задържи вниманието ми. Последните двайсет и четири часа бяха изтощителни, слънцето вече е изгряло, а ние още не се сме си легнали. Спускам щорите и завесите, после пропълзявам обратно в леглото и покривам очи с една възглавница. В момента, в който сънят вече почти ме е надвил, усещам, че Холдър ляга в леглото зад гърба ми. Пъха ръка под възглавницата ми, а с другата ме прегръща. Чувствам топлите му гърди, притиснати в гърба ми, и силните му ръце. Сплита пръсти в моите и ме целува лекичко по тила.

— Осезавам те — прошепвам.

Той ме целува отново и въздиша в косата ми.

— Аз май вече не. Почти съм сигурен, че вече съм преминал на друго равнище. Всъщност напълно съм сигурен, но още не съм готов да го кажа на глас. Искам да го кажа друг път. Не искам да го свързваш с този ден.

Вдигам пръстите му към устата си и ги целувам.

— Аз също.

И ето че за пореден път, дори и в новия ми свят на болка и лъжи, това отчаяно момче някак намира начин да ме накара да се усмихна.